По вълчи
Вълчи вой уби тишината,
мрак повика и разкъса луната.
Топли сълзи ядяха снега.
Единакът тъжеше... ...

Тежиш, живот, по-груб си и от камък,
и от пелина по-горчив си станал...
Не носиш нищо светло. Не прощаваш.
Объркал си се нещо, предполагам.
Намусено в очите ми се взираш, ...

Аз ли съм луда за бесене,
ти ли си толкоз отнесен?
Нищо във дните ни есенни
не се получава лесно.
Аз ли съм трудна зодия, ...

Как да избягам от вас -
все ме следвате,
вие - бездомни и подли души...
В мене със завист нездрава се вглеждате,
сякаш че всичко край мене цъфти. ...

Безплътни сенки и отворена врата,
името ти – просто тъжен стон,
празни мисли – мъртва пустота,
а сърцето ми – разграбен дом.
Лицето твое виждам в тъмнината, ...

ПРОЛЕТ В ЕСЕНТА
Не връщай ме
отново в младостта
със жизнения чар
на своята усмивка. ...

В груби щрихи
През един от лъчите на слънцето,
разсеяни на длъж по реката,
прокарах веднъж мисълта си,
удивен от същността на дъгата. ...

И тъмен облак да ни сполети,
и буря, и най-различни стихии зли,
то знай, че за любовта ни
слънчев лъч ще се появи
и от мрак душите ни ще спаси, ...

ХАПЧЕ ОТ ВЪЗДУХ
Помогнете, госпожо Съдба!
Не за мен, за децата си страдам.
С къшей хляб и водица в торба
ще вървя. (Вече даже не падам.) ...

В твоите очи
виждам пролетта!
Не, недей! Мълчи!
В тишината Радостта
само нека да звучи! ...

Като полъх на пролетен вятър
и гальовно като сияйна луна,
в мен изникна кокиче незнайно,
укротило във миг любовта.
По разстланите есенни листници ...

Аз не съм любовта ти единствена,
нито пък твоята мечта,
но едва ли ще забравиш очите ми,
те за грях ти напомнят сега.
Всеки път щом се целуваш със нея, ...

Наводнение
Зад пропуканите стени
на стара кирпичена къща,
във воден капан заклещени,
смъртта обитателите ù обгръща. ...

Едва шестнадесетгодишен, Черньо, Топаловият син, бе останал сирак. На ръцете му се падна земята, сякаш дете за отглеждане. Научи се да припечелва, като поработваше из селото. Издържаше и омъжените си шест сестри, като им пращаше по някоя пара от спечелено. Но самотията е трудно нещо. Земята иска чет ...

Тя е пролетта в студените мрачните нощи. Рисува цветя по стъклата през зимата. Цъфти по дърветата в пухкаво бяло. Ражда се всеки ден със слънцето и вечер се загъва с одеялото на снега. Сънува парад от звезди, а луната я кичи с нобелова награда за мир. Колко хора е сдобрила и зарадвала!
Тя танцува с ...

Разпръсната на хиляди парчета.
Любов. И всичките я придружаващи -
страст
и ревност,
и безсъние, ...

Това не е написано за тебе, който
закача съвестта си вечер във антрето
и си облича другата, за вкъщи.
Не е и четиво за теб, прикрития,
издялал бръчки по душата и лицето си, ...

Зад хоризонта
Как бавно и мъчително
животът ни изтича...
През иглени уши
ни се провират дните. ...

НЕАНДЕРТАЛСКО СТИХОТВОРЕНИЕ“
"И никого не мога да осъдя.
И никому не мога да простя."
Андрей АНДРЕЕВ, “От миналото нищо не остана”
Палеолитни дъждове попиват в мене ...

ЖИВЕЙ И ПОМНИ
Живей и помни -
туй, що е от Бога дадено,
всичко вземи,
изпий дъха му на глътки! ...

Обичам те – това ми го прошепна нежно ти,
а аз ти повярвах като една хлапачка.
Докато го изричаше, сам не си вярваше, нали?
За теб бях поредната глупачка.
Къде си ти, когато имам от теб най-голяма нужда? ...

Красива си. Ефирните рокли ти отиват
на фона на нещастното нощно небе.
Пак няма луна, пак няма звезди.
Чува се адският плач и силните викове,
викове за надежда и любов. ...

(http://www.youtube.com/watch?v=gosY-UrpHcA)
Вземи в прегръдките си дивата стихия
и я помилвай плахо, сякаш се страхуваш.
Със галещ лък и нежни длани укроти я,
за да заплаче тихо, без да се преструва. ...

Питаше някой дали любов е то,
щом другиго тайно обичаш;
чудех се аз какво ли е то
и как можеш да го наричаш?
Щом от сърцето ти тихо извира ...

Беше гореща юлска нощ. Лятото беше в разгара си и въздухът навън беше нажежен.
Сам и Адам се бяха уговорили да излязат с приятели същата вечер. Той мина да я вземе от тях и тръгнаха заедно към заведението, където беше уговорката им.
- Донесе ли ми диска? - попита Сам.
- Кой диск? - учудено ù отвърна ...

Навън вали, а в душата ми цвете цъфти...
Дори от очите ми да бликнат сълзи,
ти си този, който ще ги потуши.
Не стой на прага - студено е.
Седни до мен на дивана - топло е. ...

ПОЕТ
Аз пазя много болки в паметта си
и всяка някога ще стане стих;
и те ще бъдат простички и къси
като въздишката на полъх тих. ...

Дива страст в мен гори
и така ме изгаря,
че чак ме боли.
А теб те няма, мили мой,
и не си до мен във тоз момент. ...

Сблъскваме се с политици лъжливи,
но ние сме достатъчно паметливи,
за да не допуснем да ни "градят"*.
Но за съжаление повечето спят.
Управлява ни пишман политик. ...

И със сърце, и с дарба,
а и с търпение голямо...
със страхове, но и със вяра,
но като истина - ранима...
Че е послъгвала, е факт - ...

Пламен поседна сред слънчогледовите полета и погали Джери, който веднага го последва и седна. Жаркото слънце вече залязваше и на небосвода се настаняваше залезът. От онези залези, които са сякаш взети от някоя красива снимка. Слънчогледите се наслаждаваха на последните си минути щастие за днес. Свет ...

Той стоеше и я гледаше с един празен поглед. Тя стоеше, гледаше го и в очите ú не се четеше нищо. Те знаеха как ще завърши тази вечер и следващата, а може би нямаше да има следваща. Щяха да правят за пореден път безличен секс, но никога любов, щяха да задоволят всичките си плътски нужди, но никога и ...