***
24.март 99 г.
Благовещение
Първите бомби изсипаха
Благата вест с ракетен откос. ...

там някъде
по опакото
на нищото
сбръчкан
силует ...

„Остани!”
„Остани!” - прошепва сърцето.
„Остани!” - повтарят ръцете.
Есен ранна треви ослани
като знак: „Остани! Остани!”. ...

Eдна минутка и хоп – нещата се променят. Едно малко камъче преобръща колата. Едно изречение и стоиш на другия бряг на нещата. Една малка истина, която е само за теб. Една малка тайна, която е таина за всички.
Всеки ден виждаме много. Отсяваме къде достатъчно – къде не от него. Решаваме в коя посока ...

Настъпих мината в любовния ни свят
и се раздробих на парчета,
прокарах пръсти между дима
и не те видях в мътилката,
беше си заминал мълчаливо. ...

Откровение
Животът ми е труден и напразен,
понякога ме кара да се мразя,
отстъпвам пред фалш и суета
и забравям за красивите неща. ...

Благодаря ти, че те срещнах по пътя си неравен!
Благодаря ти, че ми даде топлина и нежност!
И... затова и аз ти давах без остатък!
Обичаш ли - върховно и
божествено е всичко... ...

Човек.
Съшита болка в дрехата на Бога.
Залък в кривото му гърло.
Прашинка в окото.
Човек. ...

Колко дни теб съм чакала.
Колко сълзи за тебе съм изплакала.
Колко нощи мислех все за теб.
Колко усмивки от мене ти отне.
Не заслужаваше с теб да съм добра. ...

Бог Купидон, потънал в сън, изпусна
пламтящия си факел, палещ страст и
рой нимфи целомъдрени, изкусно
стаили се от неговата власт и
магия го видя. Една от тях – ...

Няколко нахвърлени думи
Няколко песни
И мъртъв телевизор
Празно като между редовете
На поемите ...

Да плачеш, щом сълзите ти напират, не е грях.
В този миг аз чувам дяволския смях.
Животът пак играе си с мен -
все тази игра жестока и зловеща.
Аз чувствам се в окови, като в плен, ...

И днес
И днес, след толкова години,
желая те да си до мен!
След толкова проблеми и доктрини
животът ни е споделен... ...

Къде си вярна, ти любов синовна!
Отлитнала на край света...
Недей ме гледа тъй виновно
по скайпа в четири сутринта...
О, аз добре съм! Какво да ми е... ...

МОРЕТО
Вълна след вълна,
скала над скала...
И вятър, и устрем, и рев,
и нежност като ласка. ...

- Как е, Ко?
- Екстра - измърмори Ко Та Рак. - Обаче много бавно става.
- Е - сви рамене Но Щен Вълк. - Като режеш краставиците с лъжица.
- Така е - небрежно махна с лапа* котакът. - Обаче Гар Ван не ми дава да ползвам нож.
- Ооо - проточи вълкът. - Ясно... ...

Когато пристигнах в бара, се надявах да не срещна никой познат. Първо се чудех дали наистина е така, защото отивах там, където по принцип се събират много хора, които познавам, но не знаех къде другаде да ида. Вкъщи не беше опция - четирите стени щяха да ме разкъсат на парчета. В бара поне имаше дви ...

Няма начин ти да ме разбереш,
каквото в главата ми, моите мисли, се крие -
падат, преливат се, делят се на две,
какво наистина значат, май не знаеме ние.
Кратка метаморфоза като сбъднат сън, ...

Заспиваме прегърнати,
един до друг,
ръцете хванати на
кръстопът…
Щастлива - ...

Имало Едно Време, как силно бих искал да избягам от това начало, но няма как - всичко трябва да започне точно така, иначе не би било приказка. А понеже това е точно една малка приказка, няма как - правила, но по същество: Имало едно време една малка принцеса. Малка принцеса, която живеела в голямото ...

Правят ли ме зъл и грозен дявол
чифт рога, тризъбец и опашка?
Аз си знам каква съм. Не такава -
фанатична адска Пепеляшка...
Аз летя. Блестя, когато искам. ...

Здравей - ми каза ти,
с поглед ме срази
и тези големи сини очи,
господи, светът ми се върти...
Ела - ми каза ти, ...

Все се гоня залудо със времето,
а годините грозно се плезят...
На живота изпуснах му стремето
и крилата смених със протези.
На душата надянах нашийник, ...

Колко си красиво...
Искам да те взема с мен.
Топлиш ме с красотата си.
В това студено утро ще те оставя.
Ще те пазя. ...

Ако можех да променя времето,
би било добре…
Би било като да не те бях никога срещал
или като да съм те забравил вече отдавна.
Ако можех да променя времето, ...

Беше хубаво хладно начало.
Свежестта на утрото
поразбута заспалото човече в мен.
Със затворени очи.
Стоя. ...

Целувам те с усмивка обичлива...
И паля старата камина
с огън от Мечта...
Тъгата ми с тъгата ти се слива...
И топля твоята застинала ...

Аз съм само
лист хартия...
Ще излетя,
ще изгоря,
ще изтлея... ...

Разкъсана, разбита на парченца
по вятъра пилея се сега.
Намират ме различни непознати,
събират ме, но само за нощта.
И после ме оставят да се рея ...

Той беше обикновен човек като всички останали. Не беше по-различен и не се обличаше по-различно, нито пък беше някакъв престъпник, преследван от закона. Не мисля, че е нужно да знаете името му. То няма значение за никого от вас, нито пък ще ви помогне да го опознаете. Името е без значение, защото аз ...

Изчезналите безвъзвратно свети думи
заместени са
от ръмженето на зимата.
В безмълвни жертви
на прищявките на времето ...