При вододела на небето и земята
ехти една взривена тишина.
Надеждата възкръсва и пропада,
а вярата превръща се в река.
При нея дълго време се прокрадвах, ...

Обезсмъртен, в безкрайното пространство очите му останали са.
Съсредоточен, непоклатим, уверен до мозъка на костите си,
убеден, че той не ходи, а лети.
Описван, одумван, обиждан, преценяван, подценяван, възпрепятстван.
Но той не чува, не усеща това около него, в мечтите той гмурка се и не изплува. ...

Някой ден, ако ме грабнат мисли шеметни,
аз ще запрепускам. Ах, с какви коне,
в нежния ми стих – съновник твой на времето,
в твоята гора... Под моето небе...
Ще струи любов в росата – пъстри капчици, ...

Някога смял ли си се,
когато душата крещи от болка?
Някога вървял ли си без цел и посока?
Някога искал ли си нещо толкова
силно, че от нетърпение да тръпнеш? ...

Предай нататък моето спасение.
Отказвах го от всеки досега.
Предай го, без да тънеш в угризения,
нататък - аз сама ще си простя.
Ще си простя, че и днес ще стане вчера, ...

Адът, наречен накратко ЛЮБОВ,
е странен, фатален, дори нетипичен.
И на кръвта с непрестанния зов
ражда се в нас - всеки път нов, различен.
В него катран ужасяващ не ври, ...

Не тъжи! Отишъл си е миг,
но друг ти предстои.
Не плачи! Една мечта,
загубила контрол,
от друга ще се замени. ...

Мога да говоря за това -
колко много те обичам.
Мога да крещя без глас,
полудяла до отричане.
Облаците в моята глава ...

Сама се разбих на парчета,
кръвта си плиснах в река,
с молитва към Бога
гласът ми отеква,
краката ми бавно ...

Автор на текста и музиката е Десислав Ванков
Концерт на Revalation band

Нямаше как, вдигнах.
- Да, Ралф.
- Здравей отново! Какво ще правим довечера?
Този въпрос ми прозвуча натрапчиво, глупаво и гадно. Не исках нищо да правя, каквото и да е с него.
- Не знам. – измърморих неясно. ...

Моя душа
Моя малка, моя дива,
наранена ми душа -
ти си горска самодива,
ти живееш през нощта! ...

Понякога не знаеш как да затвориш страницата, без от време на време да се върнеш назад, за да я прочетеш отново. Понякога не знаеш как да продължиш напред, без в моменти на слабост да погледнеш какво става зад теб. Понякога знаеш, че не трябва да се влюбваш в някого, защото ще те нарани и въпреки то ...

Вечер, когато спиш,
идвам с щурчета работливи,
с цигулките си малки
романтична песен да ти пеят.
И любов нежно рисувам с пръсти ...

Подир монотонния ръмеж на сълзите се стича крясък -
пречупен вой на хищник през летливата тъга.
Ето как по гладката повърхност на душата ми ръждясват
два бледи спомена, пришити в станиолова мъгла.
Вървя нанякъде и стъклените ми сандали тропат, ...

За човека
И ей така от памтивека,
пълзи по стълбата Човека,
да трупа пари и имоти,
не с хора, ами с идиоти... ...

Бяхме тъй щастливи, беше тъй прекрасно,
но усещам, в тебе сякаш нещо гасне.
Искам да те върна, искам любовта си,
искам пак да видя в очите ти незаменимия блясък.
Вечно по задачи тичаме, ...

Ще виждам често твоя профил,
виденията в него скрити
и кратките прощални строфи
ще помнят и за теб ще питат.
Ще бъдеш слънце от пендари, ...

*
Татко - Другарят Димитров…
(Втренчихме очи в баща ми да чуем какво е казал Вождът!)
… умрял!
Всички - …! ...

Потъват погледите жадни
в искрите на червения рубин
и слънчевият лъч, разтворен в него,
линее, сякаш е забравен там.
Потръпват чашите в ръцете ни, ...

Следвайки разума си, някъде достигнах -
от дълбините бях изваден и знам какво постигнах.
Усмивка ще има на моето скромно лице,
не ме интересува, че мрак злокобен би наранил моето сърце!
И чезнеше може би радостта някъде в далечината, ...

Кой си ти и кой ти даде право
да си играеш с моята съдба,
да ме тъпчеш без жал, без пощада
и да убиваш вярата ми във любовта?!
Кой си ти и за какъв се мислиш ...

Свободата ли...
Тя е в белотата.
Започнеш ли да изпълваш белотата на листа, и тя - свободата, си е тръгнала.
Но усетът да го направиш топъл и даващ, те прави свободен. И зрящ.
Обичам свободата. Обичам и чувството на освободеност, което ми носи топлият и даващ лист. Било в цвят, думи, мелодия... ...

За кой ли път през прохода ще мина?
Престой в света, сърцето ми изстина.
Година, век духът ми не подмина,
не съм човек, а острието в гилотина.
Изгарям в пламък, кръвта ми - вряща лава, ...

Когато си объркан от въпроси
и отговори не намираш.
Когато търсиш своята посока,
а светлинка по пътя не откриваш?
Когато те налегнат мисли мрачни ...

ЧЕСТИТА ДА НИ Е!
Тик-так, тик-так, тик-так, тик-так,
часовникът неуморно си отчита.
Година, пълна с болки, отминава пак,
въпроси в очите на всеки се прочита: ...

Северно сияние
Погледнах назад... (но кой е там отпред?)
Застанах сред тъмнината... (и нощта разкъсах с нокти!)
Дъждовните капки се превръщат в лепкава кръв... (стичат се по лицето ми...)
Ако няма място за мен, кажи ми, къде да се върна? ...

Бях мила и добричка.
Бях и зла покостничка.
Бях любяща и целуваща.
Бях и мразеща и негодуваща.
Бях весела и шумна. ...

Безвремие
Приятелю драги, къде си сега?
Още ли чуваш гласовете на Бога?
Още ли бродиш безпътен и сам,
без скалъпени истини, замрели стенания. ...

Случи се последната нощ на декември – нощта срещу Нова година. Вечерта бе спокойна. През отворения прозорец нахлуваше хладен и приятен въздух. Заедно с него проникваха и нотите на онази нежна и леко тъжна мелодия. Звукът галеше тялото и душата на младото момиче, заслушало се в нея и го караше да зат ...

Не е онази, която разсича като с остър нож.
Нито онази, която барабани в раната,
или коварно ни стиска за гърлото.
Винаги е бодежът в жлъчката от камъка, наслоен през годините
и превръща в цвете любимо ...