Този мъж... Той е сън. Позволете ми, той не е ничий.
Има кръст вместо гръб и гърди като облаков щит.
Не играе по гайди и нощем със сянка граничи.
И тъй както го виждате – пада си класен чешит.
Ще те вземе в ръце – ще си търсиш сърцето в петите. ...

Години ме мъчи
въпросът на датския принц:
ДА БЪДЕШ ИЛИ НЕ?
Кое е по-достойно за душата -
да понесеш ...

Обичам те! Почти до неприличие!
Без думи! Без умора! Като тайнство!
Откривам те, създавам те, извайвам
до най-невероятната и мъничка подробност -
очите ти... и тялото, достойнства... странности. ...

Колко е хубаво да се усмихваш
и слънце в душата ти да грее,
бурята с лъчи да прогонваш,
светлина сред облаци да рее.
Колко е хубаво да се усмихваш! ...

За теб проблемите не съществуваха!
Една бе твоята звезда!
По пътя ти очи ликуваха!
Със теб и зимата ме сгря!
До последния си дъх ще помня ...

Безнадеждно
И пак си ти. Във зла одежда
над мен прелиташ в час фатален.
Докосваш бавно с пръсти нежни,
изпълнил с вик акорд финален. ...

По тънката сребърна нишка
издигам се като въздишка.
Откъсвам се, без съжаление,
от зимното си ежедневие.
Лишени от земно притегляне, ...

Зарових самотата си в снега.
Дано замръзне и от бяла смърт умре.
С кристали сини нарисувах си дъга
във януарското безизразно небе.
Със бял саван от скреж покрих страха. ...

Днес
ЛЮБОВТА със вино
отпразнувай!
Повесели се,
полудувай, ...

Късно е, а сънят ми отново без мен се запи
в спаружена хъркаща спалня на другия ъгъл,
гол и по чехли ми каза: „Броиш ли до три,
аз ще се върна.” Колко пъти така ме е лъгал.
Докато чакам, се давя с двулитрова бира ...

И в любовта, безкрая
В очите ти видях любов, безкрая,
камбанен звън и паднах на нозе,
отвориха се мигом портите на Рая
и благодат изпълни моето сърце! ...

ЗАЩО, ПРИРОДО, СИ РАЗПЛАКАНА
Защо, Природо, си разплакана?
За дни проля реки сълзи.
Дали утеха недочакана?
Какво те толкоз намъчни? ...

Нереален свят
Живея цял живот
във нереален свят
от образи,
мечти и рими. ...

ИГРАТА
"Половин царство за кон!"
У. ШЕКСПИР, "Ричард ІІІ"
Нямам кон, нямам вече и шпага
– сложно матово положение. ...

САМОТА
Пак сама съм
и малко ми е тъжна есентта.
Облаците сиви искам
да разсеят моята тъга. ...

Първата любов е трепет
за сърцето.
Спомен вечен за една жена.
Първа тръпка,
първи спомен за сърцето. ...

Няма измъкване от тая немотия.
В нея сме затънали до шия.
Кой слабите днес защитава?
Кой милее за народ и държава?
Кой вместо за своя личен джоб - ...

Дъжд навън се лее
и вали като из ведро,
а две капки се стичат
по моето стъкло.
Две капки дъжд - като две сълзи ...

Изостави след себе си...
изпреварени чувства...
Не намери сърцето си...
Тъй предаден се чувстваш.
Изхабени и дните ти... ...

Филип и Джоузи вървяха по алеята към парка, който извеждаше на езерото. Държаха в ръцете си картонени чаши с кафе. Времето беше приятно, нямаше много хора в парка, което успокои Филип. Дори Джоузи да усетеше, че това не е Ерик, нямаше накъде да побегне или пък да изкрещи. Беше му изключително забавн ...

Чуй този блус!
Той е за теб и за мен,
блусът на нощния дъжд,
мокър, болезнен копнеж.
Виж какво е навън, ...

Отидох на купон. Срещнах приятели, но и непознати. Поприказвахме, пийнахме и се повеселихме.
Върнах се на сутринта у дома, умираща за сън... И точно тогава се появи тя. Самотата. Спомних си как около мен любов приятелите ми намериха, а аз пак съм сама. А аз я търсех любовта, но не я намирах.
Самотат ...

Изпепеляван до основи град,
във който мрачно минало не диша,
днес Дрезден на музеи е богат
и свойто бъдеще с усмивка пише!
Навред – красиво, блясък и разкош! ...

-Лудият, лудият! Бягайте! – провикна се Ненчо, пръв съзрял как Кискиня направо се изтърколи в прахта и то през джама на готварницата. Сетне чевръсто се изправи, отчупи една пръчка от изпречилата му се черница, тури я между краката си и запрепуска, все едно, че язди кон.
-Дий, дий, кранта! – пенеше с ...

Човекът на огромната тепсия,
отбирал самородните кристали.
Подреждал ги във дяволска кутия,
шлифовал в лещи и в тръба поставял.
Насочвал към звездите и луната, ...

Преображение*
Все още Лятото вилнее
над опустелите нивя,
но вече Слънчогледът зрее
склонил към Слънцето глава. ...

Изгубен
Разяждаща болка
гори и разкъсва плътта ти...
С поглед отчаян луташ се -
без лице, ...

Аз ли съм?
Аз ли съм твоята власт,
аз ли съм твоята силна страст?
Опиянявай ме непокорно,
привличането между нас не е илюзорно, ...

Всички дрехи съблякох.
Една не остана.
Пред никой не бях се събличала,
нито показвах душевната рана.
Не за тялото си говоря, ...

ОТНОВО НА ПРАГА МИ
Светът ми е тесен, а също и кожата.
... И бялата детска, незрима мечта.
Но още се сбирам добра и възможна
в нечута въздишка, в гореща сълза. ...

*Вдъхновена от У. Шекспир
Повярвай ми, когато казвам,
че обичам дългия и силен дъжд.
Аз съм искрена и го показвам,
не използвайки чадър за мъст. ...

НАМЕРЕН ЛИСТ ОТ ТЕФТЕРЧЕ
(Публикува се за пръв път)
СЪДЪРЖАНИЕ:
Набързо нахвърлян проект, с трезви
мисли - в пияни рими, писани в оскъдни ...

В онзи септемврийски следобед се прибирах от уикенд с приятели и шофирах, уморен и отегчен от дългия път. Наоколо първите багри на есента бяха нашарили короните на дърветата в керемидено и златно, а полъхът на вятъра донасяше аромата на изсъхнали листа и пожълтели треви. До града оставаха по-малко о ...

Не ти ли омръзна да чакаш,
да срещаш, да изпращаш часовете?
И вечно все сама във здрача.
Не искаш ли да чакаме и двете?
Не искаш ли? Чуй, някой плаче! ...