Ти си...
Ти си всичко, за което аз се моля,
ти си блян... мечта...
най-ценното нещо... чувство горещо...
сладкият сън, който очите ми отваря, ...

Аз морно сложил в пепелта
искрици от любов - тъй снежна,
исках вечно да остане тя
и в цялата ù разноцветност...
изпитах я след теб и вече, ...

Искаш усмивката ми
да носи уюта на дома,
но тя носи само огън.
Огъня на моята душа.
Искаш очите ми ...

От небето над Балкана
една звезда пàдна.
Някоя жена загина
или мъж припадна!
Или метеор незнаен ...

Аз съм млад, аз съм млад, аз съм млад
и кръвта ми бушува в ушите.
Младостта не ме прави богат,
но богатство за мен са жените.
Аз съм зрял, аз съм зрял, аз съм зрял, ...

Докосване
Искрата на докосването е нежният трепет
на новородената вечна любов… завинаги във времето.
Аз съм изгубена като бял ангел пазител в нощта.
Ще потъна в този нов свят от вълшебни мигове. ...

Когато всички вече кротко спят -
в постели меки, топли, споделени,
то други... просто пъзели редят,
със тишината в ъгъла усамотени...
Изсъхнала от самотата си линея, ...

Съжалявам , че те няма
Щеше разговора да е интересен
Мисълта ми е за една твоя моторна песен
Какво море , какви машини , какъв копнеж по Филипини , по едрите звезди на Фамагуста
Според мен остава ти в морето ...

Сърцето ми запомни онзи мъж,
който отдавна си отиде от земята
с мелодия от падащ летен дъжд,
разплискващ се до болка по стъклата.
Очите му - дълбоки като бездна, ...

Рисунката е на Хенрик Мозес.
Надявам се да ви хареса...
Б.
Не ми се вярва
Времето ...

Рокличката уморено висеше на закачалка в гардероба, обувките – захвърлени в ъгъла, гримът – размазал се по унилото лице, къдриците – загубили блясъка си, вече започнали да се изправят. Куклата си беше отишла. Пред огледалото стоеше просто едно човешко момиче – щастливо и тъжно едновременно.
Беше тол ...

Луната ирисно мълчи...
Небето дръзко се смрачава,
излива се във моите очи,
звездите бляскаво му натежават,
луната ирисно мълчи... ...

Папаз дере имаше хубава и плодородна земя. Това, разбира се, бе и една от причините арендаторите да спорят и да се карат за всяко едно ъгълче от обработваемите площи на селото. Хората също често изпадаха в противоречия за наследствени и невърнати след „режима” земи. А и често се дразнеха на арендато ...

Разбитите представи се забиха
като стъкло във жалката ми плът!
Не ще забравя как изритах
кирливо куче насред студ.
А травмите лекуват се и бавно. ...

~&*~ Орехова приказка~*
Тук съм!!!
И душата си в черупка на орех събрах...
Стоиш под дървото
и прегръщаш снагата ми ~ ...

Седя пред Вас, Величествени Музи.
А вие ме поглеждате с гордост.
- Пиши за мен! - ми казва смело Ярост,
- пораждам толкова конфликти...
Нима на никому не ще е интересно ...

Музика, текст и изпълнение: Рия. Аранжимент: Огнян Тодоров.
Напълно непознат
Страхувах се на глас да изрека онези думи,
обвити в тишина, тайната скрила помежду ни...
Страхувах се, че с тях адски, до смърт ще те изплаша ...

Малко забава :)

"Аз съм Мария - жената на всички мъже,
и на мъртвите даже"... Б. Христов
Ти си жената на всички мъже,
даже на мъртвите също.
Теб те не стига предбрачно въже, ...

Горят дърветата на тъжната поляна,
а нас отдавна няма ни - отдавна
не си ме виждал весела, засмяна.
Горят дърветата на тъжната поляна.
Само страстта безп(л)ътна е голяма, ...

Любов,
преситихме те
с думи,
обичам те,
без теб не мога, ...

Ако си калинка и бързо летиш, ще ти отнемат точките.
Ако си парцал и се намокриш, ще изтъркат с теб плочките.
Ако си куче и на кучки налиташ, ще ти отрежат топките.
Ако си министър и обекти откриваш, ще ти заровят копките.
Ако си крава и мляко даваш, ще ти изсмучат циците. ...

Една мечта се породи от друга
и поставя своето начало оттука.
Една мечта, вълшебна като нощта,
тя преобърна моята съдба.
Отново живота ще продължи, ...

Добротата- нежно цвете
на ръба на пропастта,
от злини го опазете,
за да е красив света!
Мисля си, че добротата ...

Пред теб, любов, смирено се прекланям,
че моя свят превърна в съвършена рима.
От всичко сътворено, дето имам,
най-ценна си ми ти и твойто име.
Какво са думите без чувство - ...

Не зная как да започна. Дали с това,че лъжите ти ми носят убийствена болка, или с това, че не си достатъчно добър играч?! Дали с това, че отдавна не си същият човек, или с това, че започвам да се замислям, че може би винаги си бил такъв?!
Толкова ли е трудно да ме разбереш. Да разбереш защо очите ми ...

Излезеш ли от мен – ще опустея
Излезеш ли от мен – ще те изгубя!
Не знам дали отново ще посмея
да те сменя и друга тъй да любя...
Бъди във мен – недей да си отиваш. ...

- Като проява на обичта, неразделна част от Любовта, са искреността и правдата. Те вървят ръка за ръка и са в съгласие и хармония с благоразумието, мъдростта, предвидливостта и предпазливостта- продължава мисълта ми Светлината, която се появи отново.
Спомням си за голямата любов на учениците му към ...

Изобщо не усетих как стана. Това, дето го разправят - за тунела и светлината в края, може и да е истина, но при мен нямаше нищо такова. Нямаше и кой знае какво особено физическо усещане. Дори не беше болезнено, изненадата надделя над всички други усещания.
Светлината избухна, после се превърна в мал ...

Ще бъде горещо
и в очите ти ще
грее.
Ще бъде опасно
и сърцето ти ще ...

Идва краят на света, каза си Ред, чувайки бумтящите стени около себе си изскочи изпод одеялата и се втурна към прозореца. Това е само буря, увери се той. Замечтано загледа божиите води стичащи се от небесната мъгла, от време на време свирепите гръмотевици пробуждаха чувствата в Ред. Той беше малко с ...

ПТИЦИ БЪРЗОКРИЛИ
Мисли мои, тревожни кат' птици бързокрили,
накъде ме отнасяте във съня ми сега?
Натам, където е моят желан, моят мили,
там, където е моята сyкровена мечта. ...

Ваня мислеше, че всичко вече му е разказала, но продължаваше да се събужда и в главата й да звучи поредното писмо. Благодарна му беше, че не реагира с крясъци и обвинения. В редките случаи, когато й бе отговарял, сърцето й щеше да се пръсне от ужас, преди да отвори писмото му.
Наскоро бе гледала фил ...

ако за миг
в песента дъждовна се заслушаш
ще чуеш името ти как
чрез капките шептя
но не знаеш колко ми се иска ...

У дома всичко е овехтяло, ненужно почти,
сякаш с мен през годините
е остаряло.
И огнището старо, порутено, тъжно мълчи,
като че никога, никога ...