Умове, сърца, личности... всичко, а сякаш нищо.
Прозорец открехнат, врата затворена, а навън ухае на грях...
Гледаш и сякаш събличаш, целуваш и всичко отричаш, докосваш и превземаш...
... Само любов!

Ако затворя очи завинаги,
ще бъде ли както преди?
Ако затворя очи завинаги,
ще ме обичаш ли ти?
Само това има значение, ...

Кажи ми защо не мога да имам
от мощта на нощни ветрове.
Живея ли - да питам не спирам,
но мълчат и даже те.
Кажи ми защо не мога да имам ...

Нощта зимна се спусна...
Тиха, ясна , звездна и добра...
Прегърна ме и ми зашепна
със заскрежените си слова...
Шепнеше за лятото... ...

- Добре ли си? Изглеждаш... обичана.
- ...
- Щастлива ли си най- накрая?
- Сега имам много повече от щастие.
- Кой не е щастлив, когато е обичан, а ? ...

Защо се завръщаш в съня ми, в мечтите?...
Какво още има от мене да вземеш?...
Отдавна забравих дъха ти, очите.
Отдавна и ти си забравил за мене...
Животът си крета в утъпкани релси... ...

Какво би станало, ако можехме да докоснем вселената? Да променим един физичен закон? Какво бихме направили?
Законът не би бил само един. Така наречените от учените "закони" са скелета на реалността ни. Дръпнете един, и след него ще тръгнат още. Всяко действие има последствия. Колкото по-голямо е то, ...

на Галина 999
Не ме запитвай никога дали
все още хващам рими и ги пускам.
В стиха ми често маргарит вали,
а вдън сърцето люшвам стръмни чувства. ...

Празник е, радват се невинните очи,
празник е, глас на щастие ехти,
толкова много сбъднати мечти,
духът наред с птиците лети.
В този мразовит Коледен ден ...

По запенени бързеи стъпвах,
да достигна оттатък брега.
Често падах и се препъвах,
а не знаех дори как се плува.
Но реката ме носеше лека, ...

Тихо пеят капките дъждовни,
галят мокрите стъкла
и ръми дъждът спокойно
върху жълтите листа.
Тъжна есен е навън, ...

Животните имат по-съвършенни първични сетива от нас, хората. Те усещат по-добре от нас какво предстои, какво ги очаква.
Така и моят котарак беше предусетил своята смърт. В последните си часове милият ми Письо се усамотяваше и когато аз отивах при него, ласкавият, милият и всеотдаен Письо Нафи биеше ...

Училището свърши,
учението привърши
и за цяло лято
безброй игрички като ято!
И отново ний ще ходим на почивка! ...

Лека нощ, поляна от глухари,
лека нощ, разнежени щурчета!
На сърцето мъжко име пари,
във очите мъжко име свети.
Спи и ти сред тихите китари, ...

Какво е любов се запитах,
когато изведнъж осъзнах,
че няма как да разбера -
сърцето ми бе разбито на
хиляди парчета от теб и ...

Да можеш да гледаш
Наближавам деветдесет години, а животът още ми се вижда хубав. Не изпитвам никаква носталгия, тъга или гняв. Чувствам се здрав. Бих казал, че се чувствам и щастлив. Обичам много да пътувам. Но най-много обичам да общувам с хората.
Тъкмо бях пристигнал на морето, където всяко лято ...

Край пътя на дървена пейка
бе седнала стара жена.
Тя, знаеш, е нечия майка,
останала тука сама...
Ръцете напукани скрила ...

Времето дойде.
А така отлагах.
Пресичах трънени полета,
бягах, бягах, без да спра.
Газих боса във калта - ...

Толкова е просто да обичаш!
Както дишаш, както вкусваш хляб.
Даже да те стрелят и посичат,
пак успяваш да останеш цял,
щом сърцето ти е вкоренено ...

От други свят съм аз -
не си виновна ти...
П. К. Яворов
Не си виновна ти! -
Че ме сънуваш - може би ...

Бе такава любов
Бе такава любов. Истинска. Силна.
Която изпълва до край.
Която сърцето ти милва
и Адът превръща в Рай. ...

Скрий се, месечинко,
нощна пендарко,
че си ми блеснала
баш на възглавето
и все ми бяга ...

Всяко име своя тайна носи.
Смисъл има. Прави ни специални.
И събужда незададени въпроси.
Грее с аромати уникални.
Дават ни го нашите най-родни - ...

Една бреза сънувам всяка нощ,
прегръща ме със клонките си бели
и моли сякаш - моли ме за още
минути сън - за прошка закопнели.
Една бреза ме буди всяка нощ ...

Остави ме на вятъра, той знае как да ме помилва.
Остави ме на лятото, то знае как да ме стопли.
Остави ме на бурята, тя към мен е благосклонна.
Остави ме на птиците - да не умират сами.
Остави ме на мрака, аз пак ще те чакам. ...

Толкова много целувки,
а душите искат любов!
Търсят ръцете студени да стоплят,
сърцето иска живот!

Тя прозря и през сълзи изпроси
сетен път от съдбата и Бог,
и от феи, на вид звездокоси,
светъл лъч в своя мрачен чертог...
Тя летеше, наивно по детски, ...

Човешкият живот прелива от мисли, чувства, цветове. Те движат се, препускат и прескачат през неволите и копнежите на делничния ден и като разюздени, диви коне, свободолюбиво галопиращи, устремяват се с учестен дъх към залеза на някой нерадостен спомен и към изгрева на една нова, по-добра надежда...

Продаваше фъстъци на пазара.
Останал бе без работа, без хляб.
Във джоба сив на ватенката стара
бе мушнал суха вафла за обяд.
Избликнали в очите му, сълзите ...

Шепот на медуза
Давиш се и чуваш
шепот на медуза.
Не можеш да изплуваш,
та също пробваш, да общуваш. ...