У дома
Отново се завръщам в бащината стряха.
Тук всяко нещо ме зове.
Пристъпвам плахо и очаквам
пред прага мама да снове. ...

* * *
По поляната тичат усмихнати макове;
като цветни момичета - те - деца непораснали.
Във очите ми слагат чисти бели мечти;
и те моля: "Избягай от сърцето ми ти!".

Лъжи, двуличие, в гърба ти нож.
В това ли се превърна този свят?
Изкажеш мнение и ставаш лош,
стомах наситен, а в душата - глад…
Облечени тъй лъскаво - обвивка, ...

Есенни листа
Топъл полъх, мека тишина.
Златен листопад тихичко ръми.
Над земята слънцето е слязло
с плащ от багри я покри. ...

Нощите заспиват тъжни и самотни,
надеждите ни светят пак едва, едва...
Думите замират, вятърът ги гони,
вечно е такава нашата съдба.
Поредната нощ без твоето присъствие, ...

Под ударите на тихата нощ
навън два силуета вървяха.
И срещу вятъра лош
тихи думи един на друг мълвяха.
Бяха сами из тайните багри на зноя ...

СЪНУВАХ СЪН
В нощ лунна сънувах сън.
В море от светлина
летях, бях птица бяла, чудна,
но мина някаква си черна сянка. ...

С Пенчо сме стари приятели. Ако има нещо откачено у него, то това е въдичарството. Идваше някакъв специален момент, нещо като бръмчаща муха, когато той внезапно зарязваше всичко и започваше трескаво да приготвя въдиците си за риболов. А те, тези негови въдици, бяха безброй. Един ден се опитах да ги ...

Погледни през очите ми - нежните устни,
закопнели за капчици - пролетен дъжд.
Докосни със ръцете ми - топлите пръсти,
начертали "Обичам те" - в тихата нощ.
Погледни през очите ми - твоето тяло. ...

"Денят, в който реших да действам"
Из "Дневник" -
разкази от типа "тиквени семки"
След като бях известно време безработна (почти 25 години), реших да си почина и да намеря някакво занимания за развлечение на менталните си сетива. Уви, манталитета в това населено място беше повече хоризонтално-лежере ...

Липсата - сУшен, напукан геран,
в двора ми хвърля умислена сянка,
всичко завехна - мъжкият блян
корен превива на пивка седянка...
Само от менците - жива вода ...

Храна на гарваните давах –
от месоядството преситени,
те литваха!... И сам оставах
сред спомените запокитени!
А зимата без теб завръща се ...

Ти ли си тази,
която тайно разлиства
в зелено пейзажа на пролет?
Ти ли си тази,
която тихо дарява ...

На върха на онази издигната кула от мисли,
надълбоко забит, отдалече белее страхът ми
и прилича на флаг между няколко вятърни писти.
Там е толкова хладно, че може човек да настръхне.
Там не мога да дишам от някаква странна тревога, ...

Молът срещу гробищата
Молът - прословутото актуално място за шопинг терапия! Нека се замислим обаче дали нямаме нужда повече от духовна такава?- Ако притежаваме по-големи количества блага, дали това ще запълни вътрешната празнина в нас? - Душата ни е затлъстяла от комерсиализъм, разкъсана е от власт ...

Искам да плача от щастие.
Да забравя коя съм.
Искам да обезумея от любов.
На вятъра да заприличам.
Искам да завия от горчива болка. ...

Брегът е сам. Морето се отлива
назад към непристъпните си дебри.
Една вълна с последните си сили
докосва ме едва. И се оттегля.
И някак засиява тишината ...

Наистина, земята е място, където човешката същност страда, защото не може да разбере, че самата тя е виновна за мъките и неволите, болките и страданията. Чрез тях тя гради своята Карма и така живеее във Вечността. Идва един момент, когато се размисля: "Заслужава ли да се живее! И заради какво страда ...

Диян имаше приятел ключар, на когото имаше доверие, не само че щеше да свърши работа, но и да запази случая в тайна, понеже не знаеше как ще се развият нещата …
По пътя му обясни деликатната ситуация.
Пред него стоеше проблемът как да процедира по нататък със Стела, а именно да съхрани нейното споко ...

Опасен ум над мислите ми властва…
Опасно разрушава всичко в мен…
И вместо над ума си да израствам,
аз чувствам се от него покорен...
Опасни чувства в мен се мятат лудо, ...

Обичам те, защото те обичам –
нима е трудно да го разбереш.
Недей ровичка за изгоди тайни,
недей налага строги правила.
Обичам те, защото тъй желая, ...

Изтръпвам...Бавно, ритмично... Истински изтръпвам. Пръстите ми треперят. Пет години отминаха като миг и все още изтръпвам при мисълта за теб, при идеята за теб. Дъждът вали сякаш насила. Едрите капки дъжд се вплитат в косите ми. Попиват в кожата ми. И те са изтръпнали като мен.
Седя по средата на ул ...

Serj Tankian - Sky is Over
Everybody knows,
Everybody knows,
That you cradle the sun,
(Suffer life again), ...

Любовта ни е ярка светкавица.
Пламна сякаш в най-тихия ден.
И прониза оттук до безкрая,
без да пита, ума ни смутен.
Всеки път тя бе някак различна ...

Като лански трън Паньо се ветрееше из селското стърнище и предизвикваше огъня. А-а, а-а, таман димът го скриеше и надвиснеше ужасът, че пламъците вече са го сдъвкали, той се преметнеше като лалугер и чак в дерето се ошопваше. Отпиваше нови сили и пак протягаше бодилите си срещу стихията:
-Всичко да ...

Мило,
две същества живеят вътре в мене
едното благороден цар
добър и смел
крила разперва той , като орел над вас ...

Срещнах те и те целунах,
и искам да разкажа на света,
но всъщност толкова е много,
че онемявам и мълча...
Много е... кое ли... ? ...

Къщата и двора от безгрижие,
люлката ми детска от цветя,
старото ми колело и книжките,
дядовите приказни слова...
А в небето минало звездиците ...

Покрита със белези, с нокти изтъркани
от битки спечелени и победи объркани,
в нозете страхливо отърква се – мъркайки -
Старата странстваща котка.
И проси си малко... любов. ...