Сънувал ли си слънцето през август в дъха на сините минути,
когато тишината бавно гасне и чезнат в златния ù рупор
изронени в ръжда – и крехки – от страст примрели слънчогледи,
а в карамелените шепи скрипти предчувствие за есен?
С конопени камшици лятото разсича пламналите хоризонти, ...

Градът е гробище.
В очите ми чудовище!
Аз бях роден човек,
но станах Сатана!
И робът в мен въстана, ...

Шанс давам
Шанс давам на надеждите безплътни.
Спасявам ги, не им обръщам гръб.
В невидимото праща ги умът ми
и ангели над мене бдят! ...

Ушите ми събраха обеци,
под тежестта им аз едва се влача,
поуки, опит, радости, злини,
усмихвам се, а искам да заплача...
Да помъдрявам - надали, уви, ...

Аз човек съм на тази земя,
щом дишам, работя, живея
и благодарен съм за това,
че тъй добре го умея.
Аз човек съм на тази земя, ...

Какво да ти кажа след всичко -
за тебе май думи не трябват,
ти искаше да си различна
и с нещо да ме зарадваш.
Ок, стани, махни се от леглото, ...

ЛЮБОВ
Как искам да обичам и да давам
от своята любов на теб любов
и нищо друго да не чакам във замяна,
освен любов, любов, любов!

Беше изминала една година, откакто Явор бе поемал ей така към непознатото. За това време, несъмнено се бяха случили доста интересни неща с още повече повратни моменти. Началото на пътя бе близо, а с всяка секунда сърцето му препускаше все по-силно и по-устремено. Сигурно чак хората на метри от него ...

ПАНСИОННА И ПЕНСИОННА ВЪЗРАСТ
ПАНСИОННА ВЪЗРАСТ
Това е средната продължителност на живота.
Държавната власт е длъжна да осигури всички средства за издръжката на гражданите за срок, който е средната продължителност на човешкия живот. В замяна на това всеки поданик е длъжен да изработи по един час в п ...

Сърдечен шепот
Аз още помня първата ни среща
събрала ни от пътища, съдби..
Луната замечтана, мека и гореща
въздигна своят трон с мечти. ...

Два познати силуета.
Вероятно аз и ти.
Път към най-сините морета
търсим, за да извървим.
Два познати силуета. ...

Недей ми казва, че дошъл е краят...
Обичаш ме, аз знам това -
дори и кучетата... вече знаят...
претръпнала признавам го сега
Не исках любовта ти извратена, ...

Дървото на живота
е зелено -
и туптящо.
Стъклото,
през което ...

- Гледам вчера – от гората
са изчезнали листата.
Де ли са се скрили те,
питам се сега, дете?
- Сигурно са отлетели ...

Черни въглени в белия сняг.
Гледат ме – очи изплакани.
Тъжни въглени в белия сняг.
Времето свършва… някъде.
Мъртви въглени в белия сняг. ...

И след мен ще останат момичета,
които горят като въглени,
и в сърцата Им пак ще е лято
от сънища недосънувани.
И след мен ще останат въздишките ...

В късния ден
Подир много луни,
подир много лета,
със които измервам живота си,
с отмалели ръце ...

---------
Избрах твоето име
в дългата листа с кандидати.
От вълнение
ръката ми се разклати ...

- Тя наистина е прекрасно момиче! - каза Филип, седейки на леглото на спящия си брат.
Ерик отвори едното си око и погледна брат си. Реши, че е по-добре да изслуша какво има да му казва и чак тогава да реагира.
- Какво искаш? – попита той.
- Искам само да ти кажа, че се налага да отидеш при татко и д ...

И ето, светлината пак угасва,
сълзи се стичат и маската се свлича,
какво не правиш за едничка ласка,
но виждаш сам, че ТЯ не ти прилича.
От опит, казват, не боляло, ...

Боли…
Когато те видях за първи път, така прониза съзнанието ми, замъгли погледа ми и разтуптя сърцето ми, че усетих болка. Истинска болка. Болеше ме, но бях щастлива. Осъзнах, че съм способна да обичам.
Когато усетих за първи път устните ти върху моите, дъхът ми спря. Не исках да поема въздух, за да ...

Душата на Ваня
На Ваня ù липсваше връзката с Бога и тя подсъзнателно се стремеше към него.
Междувременно Ваня чистеше, готвеше, переше, простираше, гладеше, гледаше двете си малки деца и ги готвеше за училище, работеше на две места, пазаруваше на старите си родители, а най-накрая, късно вечер, миг п ...

Като перла в морето блестиш.
Пътя ми нежно осветяваш.
Като орлица над мене кръжиш.
Любовта си със страст подаряваш.
Моето бижу си ти прекрасно. ...

Помниш ли годините, прекарани в мечти,
лутането и зигзагите ни вечни,
всичките копнения на нашите души
романтични по химерите далечни?
И как кат слепци протягахме ръце ...

Уж трябваше всичко да мине –
сълзите и болката, сърце да изстине.
Гласа ти не може още да чувам,
но правя го, даже със него рисувам
безкрайните нощи, изпълнени с мъка, ...

Някога, отдавна,
разхождах се във нощно време.
И някъде, из далечината,
съзрях цирк, затихнал - в лунно бреме.
Отидох да разгледам, ...

Зашити мисли
Ще изровя в мъката живот,
и от жарта без плам - любов,
в безчувствената пупур - благослов,
по днешни белези геройски зов... ...

Луната надникна
иззад облак лениво,
непокорният вятър
свещиците звездни изгаси,
жълтите листа от клоните обрули, ...