Светлина в тунела
Научих се да искам от Съдбата -
не кротко да очаквам своя ред.
Бушуват в мен вулканите в душата...
И аз се боря с този свят проклет. ...

Патето
Малко пухкаво пате.
Отвън се излюпило,
при кокошките.
Трепери и цвърчи горкото. ...

Към себе си
Ще изтрия най-тъжното розово
от устните, безсилно отпуснати.
Ще потъмнеят среднощно клепачите
над очите, затворили здрача. ...

Пак пресичам среднощни площади,
все към теб, все към теб устремена!
До постелята твоя присядам,
босонога, с коси разпилени.
С нежни устни целувам дъха ти, ...

Среднощ, умора, крехък сън...
Кошмар, събуждане, тревога...
В главата ти нахлува кръв,
светът завърта се отново...
Не знаеш кой си и защо ...

Експозиция на голо тяло
върху негатив.
Кожата красива - млечно бяла,
негативът - сив.
Образът на сбръчкан сухав старец, ...

Мъглата се слива с дим от комини,
примирено се лее по теб любовта ми.
По въздуха вън - все с теб рисувам картини,
тъй мило те гушвам в мечтите, жива поддържаш кръвта ми...
Ще разпозная допира ти в топлината на разпаления огън, ...

Понякога ми се иска да викам,
но знам, че никой няма да чуе.
Чудя се дори защо ми се вика,
лигльо голям ли съм, или пък позьор?
Ако можех само да разкарам ...

Може би била е застрашавана,
когато се е искало да продължи напред,
от много хора - разрушавана,
а после събирана с пуканки и сладолед -
докогато трае мъката ù, знае, ...

Сълзи
Сълза страхливо се прокрадна
и плахо по лицето пропълзя,
и в безкрайна върволица
занизаха се други след това... ...

Искам да напиша стих,
да възпея небето,
звездите,
битието,
мечтите ...

Като балон ще се пукна в небето,
на милиони парченца ще стана.
Да ми падат частиците бавно,
но по-тежки ще са от стомана.
Като дърво ще си разлистя листата ...

Уханието ти просто ме влудява,
толкова е свежо и прекрасно!
Уханието на Душата и Духа -
едно ефирно, нежно Обещание!
Хармония - Любов осъществена ...

Ден ще дойде, огато ще напусна този свят завинаги.
Ти само не плачи за мене.
Ние всички ще се срещнем в другия свят. Приятелю мой.
Направи за мен тези последни мигове най-щастливи.
Hека твоята усмивка бъде последното нещо, което ще мога да видя. ...

Е С Е Н
Из цикъла “Четирите годишни времена”
Кестените в Докторската градина падат и зелената им обвивка, загубила вече свежестта си, се пропуква, за да изскочи отвътре блестящият кестен, лакиран от природата. На пейката срещу паметника са седнали три възрастни дами и тихичко си спомнят за тяхната “ ...

Как искам да съм слънце в свъсен ден,
взривено като пламък във зениците.
И в тъжен час, от всички наранен,
за мен да питаш вятъра и птиците.
Да ме сънуваш нощем като звън. ...

Тук е за живите и за здравите.
Аз какво правя тук?
Ама – дошъл съм, седнал съм, давайте,
каквото наливате. Смук!
Гледам, където не е за гледане. ...

Когато двама души се влюбят един в друг, те започват да плуват в едно голяямо, голяямо море от любов. И това продължава до момента, когато решат да се съберат да живеят заедно, или докато не се оженят. Тогава разбират, че са стигнали... сушата. До вчера безгрижните мъж и жена се сдобиват не само с г ...

Мислейки, долавям спомени, така невинни и красиви...
Заспивайки и последните сълзи изстиват...
Сънувайки, втълпявам си, че всичко това е лоша шега...
Събуждайки се, осъзнавам, че това е грубата съдба.
Посрещайки самотен след самотен ден, ...

Кога успяхме да гримираме
така душите си...
Във кой от времето ни...
Ранен или късен час...
Защо забравихме грима в очите си... ...

Ти си машина с броня и шина,
в теб любов няма, но аз изпитвам голяма.
Защо в живота ми попадна ти,
измама крият външните черти.
Ти си машина с броня и шина, ...

Там, дето аз съм,
ти не можеш
да пристъпиш.
Изуй нозете си,
сърцето си умий. ...

Гатанки
То е бързо и игриво,
с буйна грива,
вихрогонче.
Обича на воля да палува ...