Събуди се, Любов,
цяла нощ над мечтите ми хъркаш,
този сън ти е нов,
много сладко примлясваш и скърцаш.
Събуди се, Любов, ...

Тиха сянка се обади -
Де отиваш, пътник странен?
Де са твоите обяди,
намери си пристан хладен.
Казах ù - не ми се мешай, ...

Измислен ли си, или те има?
Въображаем ли си, или не?
Сърце си ти на океана
и с живот даряваш ме!
С лице на ангел - ...

Имаше нещо в това момиче, което никой със сигурност не можеше да определи лошо ли беше, или добро. Тя беше като хамелеон, променяше нрава си, в зависимост от средата, която я заобикаляше. Дори и очите ù променяха блясъка си. Доста широк спектър от настроения можеше да различи в тях човек. От пълно б ...

Лотар се прибрал в имението си. Въпреки прохладата и почивката, която си подарил край брега на езерото, се чувствал притеснен. Нещо го карало да е неспокоен. Разхождал се из дългите коридори на замъка си и не намирал утеха. Бил напрегнат и с объркани мисли. Сякаш нещо го боднало доста болезнено, но ...

От приказки излязла е тя,
с грешно тяло в нощта.
С нежност стъпва по земята
и пали мъжките сърца.
Грях с име на жена. ...

И пак прокудени
по тез чужди държави
в кръчми хъшове седят,
менте ракия пият,
пушат люти цигари. ...

Мое слънце от минало лято.
Мое слънце със тъжни очи.
Аз все още те нося в душата.
И ме топлиш. И ме болиш.
Мое слънце, пътеката помня. ...

Да те запомня влюбен искам все така,
за да не може зло от мен да те дели.
Да ме рисуваш с филиграни по стъкло
и погребеш застоя под развалини.
Да задържиш света ми, ласкав, онемял ...

Там - сред дивото - крещях,
разкъсвах се на хиляди парчета,
сто живота съпреживях,
а в един живот душата ми обречена е клета.
Сълзи не можех да пророня, ...

Край нас се вихрят хиляди енергии.
И атакуват всички сетива...
И като струни всички наши нерви
безкрайно се опъват от това...
Около нас витаят отрицателни ...

Ако се върна след години уморена,
самотна и отчаяна
във своя път,
ако животът е постъпил зле със мене,
о, нека топлинка намеря ...

Изплъзване от грешното ни тяло
и скитане в простора, само дух...
Условностите призрачно изтляват,
страхът е сляп, копнежът пък е глух...
Огради - те са само за телата, ...

Ще ми простиш ли,
че нахлух във дните ти
и във стихове ги преобърнах?
Ще ми простиш ли
нямото присъствие, ...

И пак е слънце, и пак е ярка светлина,
разкъсала оловната до вчера тъмнина
и щедро тя простира ръце във утринта,
изтрива мощно оттенъка горчив от сивота.
И впръсква повик, зов, безбрежност и нега, ...

Комична е трагедията
----
Идилия семейна
се вие в лирики безброй...
Макар и ненадейно, ...

Спряха нета... и се почна -
низ сърдечни кризи...
Не, не беше май нарочно,
просто Господ слиза...
Сякаш - Второто пришествие, ...

Сиво небе. Плаче с мен.
Парят сълзите - че отново сгреших.
Много ще ме боли. Мъртва любов.
В мене вали.Но нямам очи.
Всичко вече свърши... ...

Ще те търся в солените капчици време,
разпилени по скулите на нежно лице.
В запленяваща притча за дивото племе,
оцеляло от бурята - в твойто сърце.
Ще те търся в среднощните мисли на мрака, ...

Ставам, правя кафе, пускам родната телевизия с цел разсъмване. От екрана ме гледат куп напудрени дами, костюмирани господа, които с хладно изкуствена гримаса, явяваща се предполагам усмивка, ми казват ”Добро утро”. Със същото „топло“ изражение ми поднасят сутрешните новини: “Днес стана катастрофа“, ...

Песен за Йерусалим
Дошлите отдалеч възкликват силно, видят ли
таз крепост със стени от камък нерушим;
на Святия Му хълм от Господ Бог съзидан e
Йерусалим. ...

Цигареният дим влизаше в очите му, но това явно не пречеше на шофирането.
Чуваше някъде зад себе си полицейските сирени, но воят им никак не го притесняваше.
Изхвърли угарката през прозореца и побърза да извади нова цигара от кутията. Всмука жадно, настървено.
- Шибаното пушене ще ме убие - каза на ...

Българийо моя, Родино нещастна,
със що ли заслужи такава съдба?
Дарена от Бога с природа прекрасна,
а с управници - всичките гола вода!
Двайсет години въртяха, крадяха, ...

Влак
Първа глава
Влакът спира и разпилени като вятъра съдби събира. Това се случи и с нас. Той чертае нашите все още неизвестни любовни пътища. Първата ни среща се състоя, но дали ще се повтори? Влакът символизира първоначалното ни събиране, защото сме от различни страни. Ти ми разказа за себе си по ...

99 МОНОЛОГ
Няма чувство по-велико
тук от първата любов!
Щом за първи път обикнеш,
животът ти е вече нов! ...

Кой пише тез неписани закони
и кой предначертава всеки път?
Тоз, който гледа от икони
и за когото свещите горят???
Щом е добър, с какво ли аз заслужих ...

* * *
Със този свят
отдавна съм наясно.
Обичам го.
Сълза и смях – ...

Когато видя падащите от дърветата листа,
аз зная, че отново дошла е есента,
училището мило отворило е своята врата
за учениците изморени от лятната ваканция.
И тази учебна година ще посрещне много нови и непознати лица... ...

Задъхана от преспите на зимата студена,
в очите ми-жарави, като скитница нахлу.
Гнездо в мен сви и от любов напъпила,
безумно запулсира в тънките ми вени.
От самороден вятър нотите събра ...

Очите ни слепи остават за красотата на дъжда
в този град, проникващ с мръсните си пръсти,
опипващ с похотта на суета.
За да приемеш различния, трябва да слезеш от своя пиедестал,
прегръщайки го като брат или сестра ...

Синьото на очите ми се стопи от чакане
да се върнеш. Все едно какъв!
Добър или лош - всякакъв...
Слънчевото на косите ми угасна от умора
да те мисля. Какво да сторя? ...

Преди есен времето спира за кратко,
оцветява деня ми в пастелно.
Изтънява. Със вкус на смокиново сладко
във безкрая на лятна неделя.
Преди есен е тихо. Небето е глухо ...

ДРАМА
За нищо не става таз нашата Лиза,
изобщо не трябва навън да излиза.
Уж със каишка дебела бе вързана,
а гледам я вчера, подтичва забързана. ...

И тази вечер гледам към небето,
безмълвно вперила очи,
в очакване на звездните пътеки,
в магичен свят които да ме отведат.
Искри проблясват ...