че гибел носи всеотдайността... Ал. Геров
И с безмълвни устни, целуни ме.
Кой ти иска клетви, залив общ?
И додето шепна твойто име,
виж как уж една безкрайна нощ... ...

В гореща лятна нощ ще се намерим
и ще потънем в житните поля,
небето за любов ще заговори
и ще замлъкнат птичите крила...
Онемели класовете ще тръпнат ...

красивите цветя в нощта умират
самотни са останали в мрака
красивите цветя са разделени
от студени магистрали и мечти
красивите цветя познават самотата ...

Предполагам, че всеки си има някоя странност, която го прави уникален и неповторим. Възможно е човек да се гордее с нея, изтъквайки я като положително качество, или пък малко или много тя да го притеснява, защото го кара да се усеща неудобно различен. А в някои случаи просто се свиква с тази особено ...

Войната е към своя край,
сили да се боря нямам, знай.
Дадох всичко, що можах.
Хранеха се от ума ми зли хора,
пиха ме с очи и скътаваха за после. ...

Къде се губиш?
Страх ме е да пиша.
Зат’ва се криеш?
Не, за т’ва мълча.
Къде отиваш? ...

Със болката на увяхващото цвете
в пазвите на утринна роса,
ден и нощ аз питам ветровете
къде изчезна моята звезда?
В сънищата я докосва ...

Защо винаги казваш,
че съм различна?
Кройката на блузата ми
е леко, неволно странна,
има едно-единствено ...

Истинската Любов е, когато имаш небето,
а искаш само една звезда.
Когато имаш морето,
а искаш само капка вода.
Когато имаш огъня, ...

Светът му, който ми е забранен,
не ме привлича вече с нищо,
дори да е с решетки ограден,
от тънки паяжинни нишки.
Не любопитствам там, като дете ...

* * * * *
Какво като съм болна от любов!
Лековито ми е - да те гледам...
Убиваш - като налче от сабò,
но усмихваш бузите ми бледи. ...

Ако знаех, че те виждам за последен път,
щях да те целуна и прегърна,
да оставя родния си кът
и при теб да се завърна.
Ако знаех, че те виждам за последно, ...

* * * * *
Сетен дъх и... всичко си отива,
в унес литва нечия душа,
потта по дланите изстива,
обръщам гръб и тръгвам си пеша. ...

Непринуден разговор,
усмивка блага,
сълза, затвор,
умирам млада...
Съдбата цели се с стрели отровни, ...

И като феникс все ще се прераждам
след болките на всичките си дни.
Ще се науча как да устоявам
и как нещастието да ме закали.
Подобно феникса аз ще изгарям ...

Ако си птица, не би отлетял,
праведно ще бдиш над храма,
с бели крила ще галиш зората.
Ако си цвете, не би прецъфтял,
ще ухаеш нежно в простора, ...

ДА КАЖА: "СТИГА"
!
Не знам дали и аз да кажа: "Стига!"
Ръцете си да вдигна и да спра...
Да хвърля тежката верига ...

Чудо стана в нашата държава,
журналисти крокодил видяха
в Искъра да плава.
Върху него пет маймунки,
ято папагали. ...

На прага на съня се раждат спомени.
А в утрините сини тайната полека гали твоето лице.
Дочуваш като полъх нежен моя глас.
И леко се усмихваш там в съня.
Изплитат своите шалове с ухания забързаните ветрове. ...

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ВЕК
Излишък на търпение и недостиг на търпимост.

В погледа ми диша тишината,
събрала празните ми делници,
безмълвен останал е гласът ми,
пресипнал дори и в мислите ми.
В черен цвят обличам нощите си ...

БЕЗУМСТВО!
Безумие ще е, ако се родя
сред безумците сегашни,
по-добре със сняг да напоя
земята и друмищата прашни!... ...

Как бавно нижат се минутите,
в летаргия изпаднали сега,
стрелки застинали са, време спряло,
не мръдва нищо в живота ми сега.
Сама съм… ...

Хиляди души в едно сърце,
облечено с безброй лица.
Разголват го сълзите ми.
Пълен гардероб с превъплъщения -
закачалките не стигат. ...

МЕТАМОРФОЗА
Кат’ Русия няма втора,
тъй могъща на света...
САЩ е нашата опора,
нам сияйна висота!

Разходка из София
Майското слънце гали нежната кожа на софиянки. Скрити под шапките с големи периферии, обточени с красиви пъстроцветни панделки, те се разхождат в тази неделна сутрин по алеите на Пепиниерата. За по-сигурно, за да се предпазят от загара, са скрили лицата си под красиви омбрели с дъл ...

Прости ми!
Моля те, прости ми... За това, че съм искрено емоционална. Прости ми, че си усещал вкуса на сълзите ми повече от всеки друг. Прости ми, че си усещал силата на гласа ми в моментите, в които вместо да кажа тихо "съжалявам", ставам като луда и искам да крещя, докато остана без глас. Прости м ...

На нечии рамене опора бих намерила
Помощ!
Давя се...
Давя се в собствената си апатия...
Защо не са измислени спасителни жилетки за това?! ...

Когато утре чувството изчезне
и се смаля във твоите очи,
и любовта във бреме се превърне,
и допирът ти почне да боли,
и всичко наше стане някак чуждо, ...

Боже, колко си красива!
Косите ù от коприна!
Срещнах тази самодива
едва преди година!
Тя носеше огън в очите ...

Косите на вятъра нежно се вплитат
по твоето рамо с ахатов загар
и звук на китара, забравен, долита
във ехо с вълните... и спомена стар...
Море, нощ, прохлада и будни дървета, ...

Ти си минал оттук преди време
и пътечка дори си направил –
с твои стъпки, не много големи,
две следи си оставил.
И си мисля: дали да потегля ...

Миналата година бяхме на море заедно с Красимир Тенев. Лято, тризвезден хотел и ние с него още две звезди, та си изкарахме петзвездно. Плаж, море, звездни нощи, ресторанти и хармоники... Стихове, разбира се, малко проза и много срещи с приятели, купонът си беше през цялото време на шест.
Лежим си с ...

- плашило в джоба с осило

Не е късно, влез, тук място има.
Вечерята дори не е изстинала.
Със тишината и със теб сме трима,
поне да знам, че и през този дом си минала.
Какъв ти дом, то покрив над главата. ...

- вкус на периферия