Женя беше грижовна майка и съпруга, но не чувстваше обич в сърцето си към собственото си семейството. Съвместните обеди и вечери, събрани всички около масата винаги я потискаха и изнервяха, и тя ги ненавиждаше от дъното на душата си. Гледаше невиждащо кроткия си съпруг и двете усмихнати деца и се чу ...

Каква снежинка тук се върти
малка и сладка е тя уви
може да се върти и в кръг
и не иска нищо от нас...
Снежинка която просто ...

Оставен
Кога влизаш в свещеното,
щракащ всеки кадър с хъс,
разкъсваш светлината
между мене и света отвъд... ...

Какво ме вдъхнови?!
Днес моят съпруг е рожденик!
С този стих му желая много красиви мигове!

На Р
„Боже, дълъг е пътят
и е тежък товара…”
gabi-gabi
„Една сутрин се събудих напълно оздравял.” Такава е горе-долу последната реплика на онзи злополучен герой на Бото Щраус, след като дълго време бе боледувал раздялата си с неговата незаменима Ан. Проблемът е, че тя един ден внезапно го изоставила ...

И тя ти казва, че те обича;
и тя шепти ти с нежен глас;
и тя гали нежно косите ти;
но тя не може да е АЗ...
Не може сладко да ти се усмихва, ...

Премятам зрънцата, все по-безразлично,
на поредната нова броеница от срички.
Но и те не умеят да казват "обичам".
Солипсизмът навярно им пречи…
Горкичките. ...

БЕТИ
Медена роса разпръсква
вишневият цвят навън,
любими месец май
бодро утрото разсънва, ...

Обичай ме! Не ме разлюбвай!
Душата ми безсмъртна не погубвай!
За миг дори да спреш да ме обичаш,
сърцето ми на болката обричаш.
Заклевам те! Не ме разлюбвай! ...

на Брат ми Динко
Откъсва се листец зелен,
листец на цъфналата младост.
Дървото на живота, уморено,
отронва го без стон, без радост ...

„Звезден” коктейл
В хотели луксозни,
с парцалки помпозни
придава фасони „елитът” познат.
Ухилил се мазно, ...

Ноктюрно
Сбогувам се със тебе,
лято.
Тази вечер ми тежи…
Водката ...

То е, което никога не стига.
То е, с което вечно се оправдаваме.
Да избягаме мъчим се, но ни настига.
В крак с него трябва да влезем, за да успяваме.
За още от него всеки се моли, ...

- Жената – приятелят ми Благовест повдигна очилата си, отпи голяма глътка силно кафе, и продължи. - Ех, жената. Можеш ли да си представиш в колко поеми е възпята?
- Не водя точна статистика – мъдро отбелязах, облягайки се назад в меката прегръдка на фотьойла. – Предчувствам обаче, че и ти имаш да ка ...

На Галина Вълчева
"Жени и вино, вино и жени" -
не всеки избор неприлично лош е.
Но и животът гасне в съсипни:
да вдигнеш дом. А после - живи мощи. ...

Есента пуста е и кална.
А студът донесе много дъжд
и щом на земята падна,
намокри таз умряла пръст.
И тревите, и дърветата, и хората ...

Не е веднъж животът - мъж пиян,
чертаел криви улици по скулите
на майка ми, която не виня,
че не опита да завърже думите,
които тичат все след моя ден. ...

Отново дъжд навън вали...
Събужда старите ни спомени,
дълбоко в сърцата ни заспали.
А как наивно е да мислим, че
сме ги забравили отдавна! ...

Сърце
Защо си толкоз лошо с мене, о, сърце,
защо си тъй жестоко, толкоз хладно,
дали защото си на две,
затуй ли ме наказваш постоянно? ...

Няма значение в колко часа залязва слънцето, ни разумът, защото той може да остане буден (и обикновено остава, макар да се заблуждаваме в обратното), но той – разумът, може да бъде гълъбче бяло, кацнало високо, високо на улея на сетивното, с разрошена от топъл вятър перушина, сладко напявайки с плът ...

Стая със спомени, стени от очи,
вперени в моето утро...
След сън, ненамерил твои следи,
наяве е още по-трудно...
Беляза косите ми - ...

Тази сутрин
две врабчета се гониха –
скачаха от клон на клон,
все едно си играеха.
Щурееха безгрижно… ...

Рейнах се в облак с желания слепи,
вейна ме вятър с къдрици от плам...
Грейна в очите ти радостно цвете,
капка пропука в зеница геран.
Думи побегнаха - някак ненужни ...

Улица, пълна с хора, тротоари със забързани лица.
Сред тях аз търся твоето, ослушвам се за твоя глас.
Не виждам никого, не чувам нищо.
Улицата е пълна, аз блуждая в нея.
С кого се разминавам ми е безразлично, ...

При всяка наша среща тръпна аз,
знаейки, че ще те видя в този час.
Че да могат погледите да се срещнат,
с обич те да си прошепнат нещо.
В очите ти усещам топлина, ...

БАЩИН ДОМ
Бащин дом, милувка нежна,
в спомен скъп аз нося вред -
"Малка спретната къщурка,
с две липи отпред." ...

лятното чувство
за тиха еуфория
тичаща по плажа
и под краката ù
на пясък раздробени ...

Д И Л Е М А
Безкрайно откровена с тебе бях
във всеки миг, откакто те познавам.
Дали с това те отегчих
или пък себе си аз заблуждавам? ...

СЪН
Очи за нов ден отварям
кутията със сънища затварям
отново сърцето се надява
че всеки миг към теб ме приближава ...

Отсреща пак ме гледа телевизор.
Мъжът ми сутрин бръсне си усмивките.
Детето спи,
а аз - позорно талантлива...
Идилия в панелния затвор. ...

Вън
от всякакво
съмнение е,
че мястото
за прецеденти ...

Миналото тихо шепне остани
Но отново тръгваш ти
Защо така получи се
Защо загубих те не знам
Ще е трудно да се върнем назад ...

Дете на Огъня си ти,
към Александруполи тръгни.
Проблемите си забрави,
душата си свободна остави.
Там ще откриеш Духовността - ...

(Снощи аз споделях тревоги
и злобно крещях в панически страх,
помня, че бях луда, не можех
дъх да поема от толкова гняв...)
Че Любовта се бе завърнала снощи, ...

*
Зимно слънце.
От клоните се сипе
снежен прах.

Не спирам се
на думите
до призрачния праг.
Опивам се
от още-то – ...

Не заспивай с ръце, обвити около себе си,
търсещи как сами да прегърнат бекрая.
Не заспивай без хладното противоречие,
обхванало нямотата пряма.
Не заспивай, без да си говорил със мене, ...

Днес дълго се гледахме с морето.
Толкова сме близки, а (странно) не сме едно.
Дори лицата ни са огледални,
пили сякаш до безпаметни зори вино.
Питах го защо тъй силно плаче, ...