Кокиченце бяло и мило,
как главичка си свило.
Колко много те харесвам
и с много трепет те очаквам.
Ти, кокиченце малко и красиво, ...

ОБИЧАМ ТЕ, МОЯ * ЖЕНА!!!
*"моята умна красавица"**
**"моята красавица умна"
1. Кръв,
това си ти, ...

"Човешкият живот е като съд, който трябва
да бъде напълнен" из филма "Сибирският бръснар"
на Никита Михалков
Човешкият живот е празен съд.
Да го напълним със любов и вярност, ...

Бил ревнив и гневен всеки Бог,
уверяват разни богослови,
и немилостив, и много строг
бивал към неверните. Сурово
Господ им намеквал да внимават, ...

На обич ме учиш
на Антония
Приятелки – много, но нямах сестра;
от Горе ме гледаха двете ми баби;
и мама не беше със мен тъй добра, ...

Аз се връщам понякога през златокосите просеки -
там пътеката още с мъха си ме помни.
Мълчешком ми са думите малко внимание просещи.
Аз се връщам - парче от строшената стомна.
Тишината ми глуха остана от толкова писъци, ...

Авторът винаги има право
„Дали да не премахнем умалителното „ръчички“ в този стих, мила Искра? Твоят лирически е мъж, все пак....“
Искра стана от бюрото, извади от хладилника бутилка минерална вода и жадно отпи няколко глътки. „ Последната бутилка-мина през измъчения ѝ от жегата ум.-Утре ще трябва д ...

–Черноморието цяло
от бетон е натежало:
раснат сгради "звездочели"
на комплекси и хотели!
Имаше простор и дюни! ...

Нагоре по бедрата и
надолу по корема ми
се втурват макове
със жилави стъбла,
поруменели кадифени венчелистчета ...

Опашка на чинчила се показа
отзад кафявия декоративен корал.
Какво съвпадение?!
Каква обработка?!
Сляха се в едно с онзи материал. ...

"Сенките на нашите непростени грехове"
Над разпилените във гроба общ нозе
капаните поставя ловецът на сълзи,
с наслада къса крехките криле
на давещи се в блатото души - ...

Така Илайла се вкопчила в единствения клон в близост до Стийв. Прекарвала времето си винаги там. Той свирел с цялата си душа. Гледал я и изливал прекрасна музика. Тя звънтяла между листата. Достигала чак до върха. Дървото било щастливо. Но Илайла не. Тя мислела непрекъснато за слънцето, за небето, з ...

Чу се шум,
който идваше отвън...
Шум от врата
на лъскава кола!
Изтичах Аз навън... ...

1.
Слънцето се скриваше зад планините в далечината. Езерото отразяваше само короните на вечнозелените дръвчета около него. Лятото бе към края си, а в това време на годината залезът беше наистина красив. Неописуем би бил с думите, с които борави едни млад писател аматьор. Залезът излъчваше някаква ро ...

да го докосна
да го погаля
да го преброя
да го открехна
какво има в теб ...

Въздух, много въздух и тишина
ни разделят и събират.
Седнала във мрака на нощта,
в чашата ми болка се налива.
Тежест, умора и дълга самота ...

Да пиша за Левски не мога,
слова не ми стигат сега,
за личност, достигнала Бога,
твърде е малък света.
Герой като Левски се ражда ...

Моите думи - безплътни монети,
бляскаво и нетрайно богатство,
моите думи - вулканични планети,
крият рози с бодли под похлупака си.
Моите думи - балони със хелий, ...

Дълъг е списъкът от имена в пантеона на българската слава, но едно име в него изпъква ярко, името на Васил Иванов Кунчев, наравно и неразделно свързано с името на легендарния поет и революционер Христо Ботев.
Левски за нас е образец на духовна чистота, на нещо свято, чисто и непокварено, възвишено и ...

Историята, която ще разкажа, се случва сега, случвала се е много пъти, случва се в момента и ще се случва тепърва. Безконечно разклонена, по различни поводи, на различни хора, но винаги с един и същи край.
Беше лято, горещо, спарено, задушно, морно. Топлината караше погледа да се замъглява, разсъдък ...

Сълзи...
Защо ли небето сълзи?
Дали му е тъжно
за неговото си слънце
и за птичките, ...

Новината се бе разчула по-бързо и от махленска клюка. Адвокат Петров обиколи всички сутрешни блокове на телевизиите, в които обясняваше надълго и нашироко неотменимото конституционно право на всеки българин да се бори срещу всякакъв вид дискриминация. Поради тази причина не се учуди, когато пред съд ...

Една мечта
Една мечта в сърцето настани се,
душата ми изпълни с топлина.
На лицето ми усмивка появи се,
видях във нея много добрина. ...

Тези бледи страни със унило полегнали скули
като килнати фарове, спрели да борят прибоя,
тези устни, безсилни от толкова казани думи,
уморени от избори между викá и покоя,
тези стръмни клепачи, все по-надълбоко стаили ...

текст
музика и аранжимент:
изпълнява: дует"X-TAZ"
НЕ МОГА
1. Търся те навсякъде, ...

Едно сърце тихо бие за теб,
макар да не го чуваш.
То бие със пълна сила,
вика те безмълвно.
Далеч си от мен, ...

Когато си най-сам
и най ти се плаче,
и студеното
пари
и връща дъха ти ...

Големият часовник в нишата поклащаше махалото си с отмерени движения, съпроводени с отчетливото тиктакане на механизмите му. Звукът се разнасяше навсякъде из спокойната и тиха атмосфера на кабинета, обхождаше картините и статуите, промъкваше се под старинните мебели, преди да излети навън между заве ...

Когато ме докоснеш,
всичко сякаш си отива
и оставаш само ти в моята глава.
Прегърнеш ли ме,
се разтапям нежно ...

Да те има
Ето, че пак си до мене, приятелко.
Пак си до мене, любима.
Как съм щастлив, че отново сме заедно.
Как съм щастлив, че те има. ...

ЗИМНА ПРИКАЗКА
Бяла зимна и снежна картина -
като бяла болнична стая.
Стои пред мен лист бяла хартия,
а какво да пиша - не зная. ...

19 ФЕВРУАРИ
Този ден е за размисъл.
И за мълчание.
За праведните.
И за отчаяните, ...

Това е вече нещо съвсем ново...
Рисунката ми -също!
Но...темата си е старата, нали пуснах Вятъра от кожената торба -помолихте ме ...
Б.

Глупостта ми е голяма.
Глупостта ми мяра няма,
тя помага ми във всичко
да откривам! Да обичам!
Благодарна си оставам, ...