Мъдър съвет за мъже
Пази се от жена със чар неудържим,
че в него скрити са вълшебните длета
с които вае мъж покорен, уязвим…
превръща го във Ахилесова пета.

На двора пак е тихо като в храм,
небето догорява в тънка свещ
и зов за ласки, скрити в мрака знам
заплитат в примка разум и сърце…
Телата са обречени на грях, ...

Нахвърлих те набързо – върху листите.
В агония от мълчаливото ти самолюбие.
Разлиства пролет, пеят птиците,
а ти – в непрогледната летаргия на дните
рисуваш спомени - от слънчеви отблясъци. ...

Където акостират старите фрегати,
Там тръгнах да те диря в утрото мастилено.
На кея ме посрещна стар пират.
Показа ми, по котвите ръждивото.
А кулата на нашите надежди, ...

„Замърсеното тяло поддържа духа неспокоен”
лозунг в обществена баня от 1969 г.
Дремя некачествено пред градската баничарница. Мъгливо и влажно е. До мен са още трима мои събратя, естествено - от моя пол. И тримата са с отхапани уши, по-точно е да се каже с белязани уши, защото всеки, минал през общи ...

По вятъра изпратил бих перо
От своите криле за теб
От моята душа изтръгнал бих сукно
Да ти ушия приказен тоалет
Откраднал бих от слънцето лъчи ...

Тя е, знам, красива птица
с нежни алени криле.
Щом докосне те веднъж,
отвежда те към други светове.
Тя е, знам, омайна песен, ...

пролетен дъжд
под камбанен чадър
птица репетира

Т Р О Х И Ч К И Щ А С Т И Е . . .
__________________________________________________
Сбирах в шепи трохите разпиляно Щастие.
Които ми останаха във Душата след теб...
Залепвах нелепо звънтящите кристални парченца. ...

Тя е дреха от мисъл красива,
неомърсена от завист и зло.
Като Феникс, възкръсващо жива,
във душите ни свила гнездо.
Като птиците в есенно ято ...

Ела при мен сега, за да прекараме заедно нощта.
Да трепериш в ръцете ми от желание,
да се любим с часове, докато телата ни се слеят.
C целувки цялата да те изгарям...
Искам, искам да прекарам цялата нощ в очите ти. ...

ЖЕЛАНИЕ
Свенливо луната зад облак се скри.
Звездите започнаха танц нестинарски.
Под клони вековни дърво ни покри,
единствен свидетел на нашите ласки! ...

Свита надежда
Свита надежда вяра ми дава,
че утре животът ще е по-красив.
Не вярвам много! Едва ли ще бъде!
Днес от проблеми човекът е сив. ...

СОНЕТ ІІІ
Когато, гърбом към Барона,
отмервах аз фатални крачки,
си спомних всичките закачки
с дум-думите от сайтов огън. ...

Подводен туризъм
„Какво ще кажеш, като се пенсионираме да купим един микроостров в този регион? От тези дето са само една скала от няколко десетки квадратни метра. Все някак ще успеем да си построим едно прилично бунгало и щом ни стегне шапката, хайде на острова.”
„Отлична идея. И без това, от шесте ...

Навярно съм от другите различна,
но истинска е моята душа
стихия съм, защото те обичам -
нали ми дава сили любовта.
Като сърна те мамя из горите ...

Не щеш ли, мистър Facebook
срещна стар вмирисан лук
на едно изложение в Прага:
- Това място не ти приляга, човече –
важно американецът отсече. ...

Във този гроб -
в душата ми...
преобръщат се мъртвите.
Във този гроб,
нараствайки... ...

Виждал ли си цвете, което плаче?!... Пожълтяло - без вода, като човек без любов. Изсъхнало от лъчите на слънцето, потъпкано от човешката немарливост!!! То е просто цвете - красиво, невинно... не заслужава всичко това! Но сега, като се замисля, аз съм като това цвете. Пожълтяла, оставила себе си без ...

Аз виждам само празнота,
погледна ли през твоите
очи - като същински езера
събираха лъчи.
Аз чувствам само болка, ...

Обичам те, когато нямам за какво да се боря...
Обичам те, с всяка глътка въздух...
Обичам те, като вълна, разбиваща се във скалите...
Обичам те, със искрената обич на дете...

Отворени очи, преглеждат дръзки спомени,
загубени стенания и низ от приказки за щастие.
Не си заспал дори, връхлитат те илюзии,
сумрачен порив или миг от нежно наказание.
А стискаш камъче, от мрамора в душата си, ...

А ти не искай да ти бъда вярна
и клетвените думи остави
да кичат нишите сакрални
на заблудените от страст души.
Тя, кучката, умря във мен отдавна, ...

гора тишина
звезди капки последни
изтляла надежда
на неразбрания Бог
отхвърляме лесно ръка на приятел ...

Във стаята привикнало сама,
се лута безпосочно тишината,
прииждащи минути се множат
и раждат часове безмълвен крясък.
На масата белее се листа, ...