Сутрин се поглеждаш в огледало,
не се заблуждавай, че времето е спряло.
От феята на нощта ти отсрочка изпроси
да не бърза да боядиса бял косъм в твоите коси.
Засега бръчката на челото е незабележима. ...

Уморих се да бъда предавана, точно от хората, в които най-много съм вярвала. Уморих се да търся своето щастие сред непознати места и по стръмни улици, а все да го няма, все да не идва. Уморих се да крия тъгата си, зад очи привидно усмихнати със ослепителен блясък. Уморих се да слагам маската на безр ...

Беше започнал да подготвя заминаването си поне от 1-2 седмици. Как не се сетих още тогава! Спомням си, че ме попита: “Смяташ ли, че е добре да обявя временно прекъсване на симпозиумите, заради предстоящите избори?”. Казах му, че това, което той прави, има много по-голяма стойност от политиката. Него ...

ЖАЛКА ЗЕМНА ДУША
Жалка, земна душа, движеща наште тела,
Бог ни тъй отреди, да се борим
с нея през земните дни.
От нас зависи сега, кой ще спечели ...

Виолетовият маг седеше в засада, притаен зад един храст в близост до Ливадата на Сенките, и чакаше тролът да мине покрай него, за да отърве от присъствието му жителите на графство Горъм.
Виолетовият маг се казваше Роджър. Роджър фон Щайнер, за да бъдем точни. Знаеше колко тъпо звучи това, когато го ...

Не съм разговорливото момче,
което вън обичаше да бяга.
Сега ме мъчат само думи две,
но ги мълча и гърлото ме стяга.
Почувствах да ги кажа, но се спрях. ...

И сякаш се бяхме срещали отдавна, но всъщност това беше първият път, когато се видяхме... погледите ни се губеха един в друг, а аз усещах как бавно започвам да се влюбвам... Докато вървях към вкъщи, не спирах да мисля за усмивката, очите му и малкото думи, които си бяхме разменили... Легнах с мисълт ...

ПРИЗЕМЯВАНЕ
И не кацат неродени птици даже
в празното гнездо под лявото ми рамо.
Буря безнаказна не опитва да подклажда
от жарта ми пламък. Види ли ме – се снишава няма. ...

Дали сме виновни за това, че се случва
животът, наречен от много съдба?
Безпомощно стреляме, жалко, пропускаме.
И пак се прицелваме - все към върха.
Дали не повтаряме объркани грешките ...

Всеки ден по мъничко умирам...
Сърцето на парчета се разкъсва...
Да мразя себе си - не спирам!!!
Но как от себе си да го откъсна...?
Виждам го - не се усмихвам, не говоря... ...

цветен е денят с този
пикник
вкус на гора - уютно
гостоприемно място
с планинска вода - ...

Сред стъпките по пясъка блести
черупчеста, но златна раковина.
Тя криела във себе си следи
на пенести вълни от морска грива.
В ръцете си я взело едно дете ...

ОЧАКВАМ ДЪЖД
Все още слънцето във двора се е спряло...
От Запад черен облак се тълпи...
И времето край мен е сякаш спряло.
Очаквам вятър да се появи... ...

Човек не знае откъде
се връща и дали отива
на Слънчевото матине -
овесил взора си бодилен...
нахлупил мисъл на чело ...

Пожелах си
Защо ли времето така лети?
Опитвам да го спра.
Отнема старите мечти... боли
и чувствам, че кървя. ...

... Мислех си за теб като за един
некартографиран космос,
във който звездите на любовта
бяха неясно поставени
и често се губеха в далечината. ...

Всеки звук си има аромат,
всеки цвят - мелодия звънлива.
В капка се оглежда този свят,
край с начало ритъмно се сливат.
В шепота е скрит метежен вик, ...

СЪРЦЕ, ДУША И РАЗУМ
Дойде му мисъл в главата,
ала веднага отлетя –
не намери никого горката,
само мрак и пустота… ...

Автор: Тодор Капитанов/ Художник: Николай Беляшки/ Редактор: Борислав Попов
Стр. 5
Алкохолът определено ни прави по-красиви. Защо иначе, когато пийнем, всички ни наричат хубостници?

Каква съм аз ли?
Незавършена житейска книга,
която пиша всеки следващ ден.
Една пулсираща вселена,
изпълнена с живот, мечти и страх. ...

Родих те с много болка и тъга.
Плаках безутешно аз в нощта.
Плаках за изгубената младост,
плаках за живота си в нерадост.
Родих те и те изоставих. ...

Така ми липсва старата върба,
дъхът на окосената надежда,
лозницата с прекършени крила,
забравената в одаята прежда,
усмивката на топлата чешма, ...

Усмихвай се на всичко и всеки,
минавай по най-трудните пътеки.
Радвай се от все сърце на живота,
избирай най-вярната посока.
Когато завалят обиди, ...

Уморена от твоята любов, потънах във забрава,
но да си тръгна от теб сърцето ми не позволява,
всеки път, когато да избягам опитвах,
пак се връщах и само болка изпитвах.
При теб само навикът ме държеше, ...

Ти си свещта вътре в мен,
огънят, от който се подхранват очите ми.
Ти си онова, което цял живот е искало сърцето ми.
Копнежът в мен, страстта вълшебна.
Ти си моят трепет на дъха, ...

Нали телата ни, Господи, от кал са направени,
защо тогава днес са кални душите ни?
Нали те бяха сияние, от божествен дъх създадени,
къде е това сияние, угаснаха ли днес звездите ни?
Нима нямаме време да запалим отново светлина, ...

Кажи, че ме обичаш, макар да е лъжа.
Кажи, че само мен във сънищата срещаш.
Лъжи ме ден, лъжи ме още два,
лъжи с жар, че силно ме обичаш.
Копней за мен в тази сладка нощ ...

Душата ми - самотна пеперуда -
към пламъка на твоята Душа стреми се.
Съмнения и страхове събудила,
към тебе бяга всяка моя мисъл.
На моя ум си господар и властник. ...

Пак сама, потънала в мисли,
под светлината на уличната лампа.
Тъжен град, самотен,
унило сгушил се в мрака.
Такава е нашата любов – ...

Аз умирам
и пак се раждам,
света презирам,
но се се оплаквам,
защото теб обичам... ...

Болката, която беше причинена от Димитрина, може би дълго време щеше да го дебне. Беше ясно, че тя не би могла да бъде жената на живота му. Рано или късно щеше да се случи всичко това. Имаше нужда от другарка до себе си… Реши да не мисли повече за нея, въпреки че не беше много лесно. А бяха приятели ...

Искам да сме с тебе двамата
на изгрева край тихото море.
И знам, това не е измама,
любовта гори в моето и в твоето сърце.
А полетът на чайките свободни, ...