Пиша. Естествено,
както естествено дишам.
Без стих – астма.
Изречение. И ти във всяко.
От мен тече поезия ...

В понеделник сутрин центърът на града оживява
на четвъртък пазара мургави хамали
продавачи на бандероли
ловки джебчии
лентяи и нудисти ...

Обичам те, но и те мразя.
Обичам те, въпреки че душата ми изгаря.
Обичам те, ала сърцето ми на въглен ти направи,
патя си аз от огъня на любовта гореща, която в мен разпали.
Обичам те, макар че цяла се разкъсвам ...

Макар да внушава така хипнотично
телевизионният тумор ,,леля Мария’’,
че нейният магически прах за пране
винаги всичко изпира,
че отстранява упоритите петна и лекета, ...

СЕЗОНИ
Вървя по улиците вечер, плаха,
в прозорците на къщите се взирам,
жадуваната моя топла стряха
сред толкоз много стрехи не намирам ...

Лицемерието и равновесието са ясно изразени в природата. Ветропоказател - накъдето духа вятърът, натам сочи. Слънчоглед - накъдето свети слънцето, натам се върти.

Звънецът глухо,
несмело звъни,
сякаш се страхува
да не сепне съвестта ми.
Отварям - ...

Ела
да запалим огън…
… за да се сгреем
и да помислим.
Ела, не бъди лош – ...

Идваш в моите мечти
Рисувам очите ти
водиш ме в дълбоките води
Когато далече са
слънчевите дни

Тихи стъпки... Лунна тишина...
Два незабележими силуета.
Във нощта са само той и тя...
... и звездите даже плахо светят.
Неволен допир... И ръка в ръка... ...

Защо ли така ми омръзна
Да бъда добра и щастлива?
И в мен се промъква на пръсти
Копнеж по това, немислимото...
Да вярвам във слепи надежди. ...

Скъпа Пролет, днес случайно,
както си вървях,
на един оголен клон
птиченце съзрях.
Весело изчурулика ...

тъга ти е
сянка на райската градина
която мога да затварям вечно
в стихове
но не обиквам никога

Аз не искам да съм отново сама
в тази скучна и ледена зима,
аз съм истинска, просто жена -
и ми се иска до мен да те има.
Да съм твоят притихнал ветрец ...

Тъгата? Вече я познавам.
А любовта? От нея най боли.
Самотата? С нея ставам и си лягам.
Чудовища? Не съществували, нали???
Нима не е чудовищно да даваш, а нищо да не взимаш в замяна? ...

Любима моя,
животът ни не е поезия,
а скучна и протяжна проза,
в която залезите са обречени
и няма падащи звезди, ...

Когато буйният пожар угасне,
остава само пепелта.
Когато болката по теб премине,
остава само самота.
Приятелю, здравей. ...

Тайно влюбих се в теб, в твоя смях,
в твоите бляскави очи.
Желаех си тайничко да ме забележиш ти
с твоите красиви очи сред приятелите си.
Изгарящ поглед спря ти на мен, ...

Една луна далечна, мълчалива
и две сърца, и четири ръце.
О, колко обич, колко топлина.
Това сме ти и аз, дали сънуваме.
Това е звезден миг, това е приказка. ...

Не ми обещавай много неща,
искам само теб да те имам.
Да усещам дъха на страстта
в твойта любов несравнима.
Не си пожелавай много неща. ...

И леят се буквите черни върху белите листи сега,
и трупат се, трупат безспирно,
и кършат надменно снага.
Извити, красиви, като със четка рисувани,
като от ръка на художник изваяни, ...

ЕТЮД
Магията на детството
завръщат
скрежените черти
на февруари. ...

Сънят на зимата
се сбъдва –
в китна пролет се преражда.
И на гълъба мечтата, също –
сълзата му от радост, ...

Ти си като вълчата мъгла,
като косе босе от хартия
и изсъхнали листа,
като ламя с избягала глава
гризеш резенче от ябълка - ...

Р А З М И С Л И ЗА Л Ю Б О В Т А
Запитвали ли сте се кое е най-трудното нещо на този свят? И аз до скоро не се замислях върху този въпрос, но когато се запознах с историческия аспект на човешките взаимоотношения, стигнах до заключението, че най-трудното нещо е Любовта. Не принизената до животински и ...

Нощем - светят две луни.
Денем ме топлят две слънца.
Сред безброя от звезди
пътя ми огрява твоята следа.
Всичко в живота ми си ти. Единствената моя бездна. Съвършенство, наречено жена. Превземаш с любов сърцето ми. ...

На теб, Богородице, се моля,
защото си като мен жена.
Помогни ми в моите неволи,
ти, изстрадалата своята съдба.
Душата ми е скитница неволна ...

♣ ♣ ♣ ♣
Невинен ме разпънаха на кръст,
още летя над вековете.
От тялото остана димяща пръст.
За милост с молитва ме зовете.

Автобусът е небрежно прозаичен.
Понеделник е. Земята се върти.
Пъплят питанки след моето "Обичам те"
и ми казват да не вярвам във мечти.
Автобусът е цинично предсказуем. ...

Някой ден на върха на Олимп
ще те видя, застанала в бяло.
Ще блести над главата ти нимб
и ще бъдеш с божествено тяло.
Аз ще бъда във ниското, цял ...

Аз помня твоя поглед нежен,
когато бягахме из житните поля.
Аз помня, слънцето блестеше
и ни обгръщаше с топлота.
Аз помня как с теб лежахме ...

О, аз бях изкован от стомана,
но вече зная, създаден бях,
душата моя да превърнеш в прах,
животът ми ти да разрушиш...
И знам, създаден съм ...

Тялото ти е положено върху купчина есенни листа.
Искам да съм кръвта, искам да съм кръвта, която
тече във вените ти, тялото ти с устни да докосвам,
с зъби да го хапя.
Да го целувам нежно, страстно... Диво да се любим ...

От омайващия залив
бликат езерни води
и в небесния свод
се къпят чудно хубави очи.
Аз обичам те безумно, ...

Стоях на ръба на моста и допушвах фаса си. Бях решил, че това ще бъде последната цигара през живота ми, но не защото реших да откажа пушенето – боже, опази – а защото реших, че животът ми ще свърши, след като свърши и цигарата. Даже се чудех дали да не скоча заедно с нея. Нали, да я метна, да ù дам ...

Очи, попили от сърцето болката,
изплакват пак поредната сълза.
Тази нощ те уморени са
и ги притварям някак си... едва!
На сутринта клепачи, натежали от тъгата, ...

Господарят на мухите
Седят във парка групичка младежи -
в ръцете стиснали игли,
неопитни, сърдити таралежи,
изчезващи в тъмата сенки без мечти. ...

Бродиш сам в нощта студена
и търсиш любовта
в лицата на безброй жени...
А тя, Една те чака дълго в моите очи!
В сълзите ми събирана отдавна, ...