Измамно тихо започна този ден в Бенгази. Даря си направи кафе и с истинско наслаждение отпи първата глътка. Сякаш никога досега не бе усещала неповторимия му вкус, не бе вдъхвала аромата му... Затвори очи и се приготви да отпие отново. Тогава тишината потръпна и светът се срина... Опита се да извика ...

Вече нямам сълзи.
Нямам и повод да плача.
Утрото примамва ме
с мъгли.
Със сенки - здрача. ...

... или вече не ми е мъчно за село.
Стара комунистическа сграда в стил социалистически реализъм приютила селско кметство. До входа на кметството нов банков апарат, вграден в стената. Няколко стълби, малко плочки, тук-таме дръвче и тревица. Нищо, което да впечатли с нещо. Ако не беше феноменалният ци ...

КАТО ЗА ПЪРВА ПРОЛЕТ
Знаех си.
Бях чел и Шекспир малко.
Март ли е –
всички жени са еднакви. ...

Късно
Думите се случват късно,
много късно -
вече е погълнала душата
хапката си от солена пръст ...

Момичета с името „Кери”
(на Стивън Кинг)
Кой не познава такова момиче? Кой не е виждал подобна непотребна форма на живот да се тътри нещастно из коридорите на старото училище? Всички онези, до които не желаем да седим заради начина, по който се държат или изглеждат, но най-вече заради глупостта им, ...

„Мрачен чар”
Глава втора
„Косвена жертва”
Обичам да бягам, рано сутрин. Затова, когато часовникът в главата ми ме събуди в шест и половина сутринта, първата ми работа бе да скоча в спортния екип и да излетя от апартамента си. От тичането, краката ми бяха заякнали. Всяка сутрин, трийсет минути бягане ...

Рутина
Затрупани сме със рутинни задължения,
очакват ни отсам оттам разни постъпления.
Жадуваме да грабнем лев и два,
не осъзнаваме, че движим се едва-едва. ...

О, красива моя Афродито,
със форми нежни от Олимп,
като те гледам - огнено либидо,
привлечен от Венериния хълм.
Към нежните листенца - розови, ухайни, ...

Равноденствие
Слънчевият фалос нежно люби майката Земя.
***
Небесна арфа
Земята трепти в своя ОМ. ...

Една пътека...
стъпките се срещат,
преплетени в един-единствен миг...
След ласка лека
надалеч отвеждат ...

Среднощна болка
В тъмни нощи
ще изнеса
призрачните мощи.
Реките със сълзи ...

Децата с физически увреждания продължават да ме засипват със свои стихове, които редактирам, римувам и публикувам.
На 28.03.2011 от 18:00 в ОКЦ "Красно село" ще има втори концерт "Родени в България", на който каним поетите от този така необходим сайт.
Усмивка
Вики Денчева / Тодор Трайчев
Когато Слън ...

Самотен спомен ме прегърна
с криле - и сякаш полетях.
В очите му - отново зърнах
усмивки и забравен смях.
В очите му - отново бяха ...

Раните лекувах и в сърце събирах,
от болките негови и аз боледувах.
Оздравя вълкът ми - озлоби се още,
за мъст - и кръв все смучеше -
на луната златна нощем. ...

По клепачите ми пеперуди припърхват.
Станаха двойни салтата в сърцето.
Длани парещи пак се докосват,
впитите устни от морета по-жадни.
Тъй поглъщаш ме, ще ме удавиш. ...

Сърцето ми за теб написа песен,
мотив най-нежен бе моята душа.
С нотите на вечната безбрежност,
сив океан - несподелена самота.
Познах мечтите ти най-съкровени, ...

"Безлично общество"
Без лица, зад маски скрити,
в дяволския кръг на своите лъжи,
лутаме се със сърца разбити -
куп покварени души. ...

Ще ти скъсам копчето, да знаеш,
само да усетя, че си дръзнал
друга като мен да изиграеш,
че си ангел, паднал в грешен пъкъл.
Тя не знае колко маски имаш, ...

ЧЕСТИТА ПЪРВА ПРОЛЕТ!
1.
И сякаш от Луната паднаха търкулнати
и хукнаха на воля пролетни вихрушки.
Учудено Зорницата ги гледа, ...

След доста продължителна житейска подготовка,
намерих си логична и практична обосновка,
на идея да започна да строя ракета
и с нея да летя в небето.
Събрах набързо всички части, ...

Близка луна
Суперлуние се наблюдава циклично веднъж на всеки 19 години.
Връзката му с разрушителни природни явления е недоказана...
Все още.
Не приближавай повече! Не смей! ...

Пролет е
Как искам да чувствам ухаещо цвете,
пролетна песен от птичия звън.
Пролет е! – излезте навън и силно викнете,
събуди! - природата от зимния сън. ...

Отново всяка сутрин ти прощавам,
оживяваш пак във моите очи,
усмивката ти болката стопява
и в мен сияе всичко от мечти.
Но денят когато се разраства, ...

Дали си моя пролет закъсняла,
от лястовичи полети орисана,
сред ятото от черни оцеляла -
не приказна, а само недописана.
Дали защото всъщност си различна ...

Разхождах се из празната къща, слушайки звука от пантофите ми. Нямаше какво да открия, така че да заангажира вниманието ми и да разсее депресията, която ме налягаше. Ежедневието ме убиваше. Непоносимо силно желаех нещо да се случи и промени живота ми изцяло.
До тук смятах, че личната ми свобода бе н ...

Ще минат дни и месеци,
години може би ще отлетят.
Но споменът за нашата любов
в сърцето ще е кът.
Ще трябва много време ...

Усети ли ме в светлината,
проникнала през кожата на времето,
достигнала до теб с любов позната
и дала лекота да смачкаш бремето?
Позна ли ме в Луната нежна, ...