Любовта има друго лице.
Чаша от кафе на масата.
Пепелник почти прелял.
Капе кранчето на топлата вода.
В ъгъла подсмърча котето. ...

СВЕТЪТ Е НОВ
Светът се буди тръпно побелял,
тревоги и неверие забравил,
една надежда-чудо приласкал,
фалшиви маски в тъмното оставил. ...

Какво си мислиш! Ето пак говориш глупости
...че съм недорасла...Само недолюбена!
Спести ми клишетата, тъпите илюзии,
мога и без тях да остана вечно глупава.
На мен не са ми нужни вече ясни обяснения. ...

Кръшкай колкото искаш
и с когото можеш...
Недей инато да подтискаш
пролетта и нахалството ù.
Просторна е терасата ...

Искам
Моето пиянство е любов.
Тя ми стига да не съм на себе си.
И криле дарила ми отново,
да ме носи всеки миг към Тебе. ...

С тихи стъпки пресичам нощта,
към съня ти вървя, Обич моя.
Сред безумния бяг на света,
само там мога днес да съм твоя.
И прости, че за тебе не бях ...

От фойерверките, пръснати от сърцето,
от бездумията, дето дълго таях,
пламна в цветнеене цяло небето,
звезди затанцуваха, а аз със тях.
Чудна приказка с думи вълшебни ...

Посвещавам тези редове на всички наши майки!
".................
В такива дни аз, плахото селяче,
поисках за гимназия пари..."
(Писмо до мама, Е. Димитров) ...

Една сълза от тишината ме изтръгна
Едни очи ме гледаха с любов
И толкова забравени неща ми върнаха
Разбрах че не цар съм бил а роб
Поисках да ми бъдеш сянка ...

Има сънища, които може би са безопасни, само докато
са в спящото съзнание...
Още ли сънуваш как вземаш ръката ми
над маса в полупразно кафе,
как хвърляме притиснати погледи ...

Четох и слушах, и гледах, че сме били най-тъжната страна на света!? Какво несправедливо обвинение! Как може да бъдем най-тъжната страна на света, като въпреки бедността успяваме да се веселиим и посрещаме с веселие новата година и да се присмиваме над бедността?! Това може да го каже само някой задр ...

Не е нужно звездите да сваляш,
поведи ме по лунна пътека,
закичи ме с цветна дъга -
поискай ме сега!
Дай ми бяло кокиче, ...

Първи сняг...
И детето във мен ръкопляска.
Слага шапка и шал,
вади старата прашна шейна...
„Отпечатък” оставя в голямата пряспа ...

Леко притворени очи, сбръчкана кожа с цвят на остаряла свещ, силно пристегнати крайници, за първи път застинали без работа... Няколко клонки чимшир, събрани като китка за момък-сватбар, правят картината малко по-близо до реалния, живия свят. Приготвените отдавна, извехтели от чакане дрехи на покойни ...

Извън тези стени.
Там е моето място далеч от крясъци.
В моя собствен свят.
В моята земя на сънища.
В свят, където гневът е неизвестен. ...

ДВУБОЯТ СЪС СМЪРТТА
Ако вярата е несломима,
дори смъртта е победима.
Когато кислородът не достига
и виждаш вече края на вселената, ...

От изкрещените мисли - мълчани,
оглуша тишината среднощна.
И припламват мечтите заспали,
сякаш вятър разравя огнище.
Тази нощ така шумно заспива ...

Звучи божествената песен,
а на крилете ù понесен,
духът ми литва към небето.
В олтар превръща се сърцето.
Бе тъй вълшебен този час! ...

Сънувах снощи аз, че случваше се нещо с мен.
Животът ставаше объркан, много по-объркан от всякога.
Събудих се късно, много късно, някъде към 4 беше доколкото помня.
Включих радиото за миг, и то започна да бръмчи.
Без дори да докосна антената, започнах да долавям една странна мелодия. ...

Защо
Кръг и кръг –
в един въртят се,
път и път
в един строят се: ...

И нека да е мъдра!
Да е зряла!
Да е честита!
И да бъде с връх!
Злините да заспят под объл камък. ...

Не ме търси около себе си, аз съм вътре в теб...
Аз не ти готвя любимото ястие,
не шепна ласки в ухото ти,
не обещавам безоблачно щастие,
но съм твоята вяра в доброто. ...

Пуста черно-бяла картина -
душата ми е хем огън, хем е зима...
пламъците на яроста изгарят я,
а ледовете на самотата довършват я!
Души ме, изгаря, не си отива, ...

Мичето, нашата мамина отмяна, чакаме с нетърпение, кога ще се задомява… Ала къде ли да търсим тъдява, такъв хубостник, който да вземе сладката на мама? Подпитваме из комшии, черпят ни с ракийка и туршии, хвалим я и прикриваме някои дреболии… Я го виж Веждьо! Стар ерген, ала не е безнадеждно, вярно, ...

Тежката раница висеше на гърба ù и не ù позволяваше да се движи бързо, а тя сякаш напук правеше все по-големи и по-големи крачки. След известно време се умори и спря хода си, за да си почине. Стъпила с единия крак на земята, а другия подпряла на случаен камък, тя простря поглед напред - есента вече ...

- Ухууухууу... ухуухуху... уууууууууу!... ахааааххааааааа!
Нямаше човек в полуопустялото село, който да не настръхваше всеки път, когато чуеше тези смразяващи кръвта подвиквания на глухия и слабоумен Киро, веднага щом се мръкнеше, в навечерието на някой християнски празник. Наричаха го ”вестителят” ...

ПОЗДРАВ ЗА ХРЕМАВИТЕ
Надявам се да се оправиш,
щур купон да си направиш.
Да поканиш сто човека,
да танцуваш на кючека! ...

И само стих се изнизва,
изстрадан
изписан,
извезан
в тънка мастилена риза изпод писеца, ...

Сребърна дъга изрязва
във реката светлина.
В тетивата ù вплетена,
над града ни бди луна.
Глъхнат улиците слепи, ...