От себе си странях като от чумава
и все по тъмно си заравях болките.
Страхувах се от тебе и от думите,
които ме обръщаха наопаки,
които ме превръщаха в изгнаница ...

Вкарах се в игра на "Сляпа баба"
и те потърсих с вързани очи.
Невронно-лабиринтовата сграда
се срути. И в ушите грохот ечи...
Реших - с облаци ще играя на пъзел, ...

На 35
Съзрявам. Осъзнавам. Прибирам.
Заситен. Спокоен. Стабилен.
Създавам. Отстоявам. Вримирам.
Наситен. Пороен. И силен. ...

Поп музиката
Рокът – символ на свобода
Rock & Pop
През последните няколко десетилетия поп музиката се развива и разклонява в различни музикални стилове, подстилове и течения. Често те имат общи белези, произлизат един от друг или се преливат един в друг, елементи от един стил се съдържат отчасти в д ...

- Здравей!
- Аха...
- Как си?
- Мхм…
- Какво правиш? ...

Една Мария-Магдалена
на пътя някъде стои,
загадъчна като вселена,
тревожна - сякаш се бои.
За теб сега е тя Мария, ...

Франклин Томас и тайната на щастието
мелодрама
Това е роман на щастието, това е най-доброто, което съм способен да напиша, това са най-позитивните чувства, които бих могъл да излея! Когато го четете, от време на време си пускайте тихо някоя разтърсваща балада или някоя красива музика. Може би така щ ...

И студът е далеч
Сред снега сме застанали двама
и той кротко в косите вали,
с теб сме спрели в тишината тъй бяла
и срещаме плахо свойте очи. ...

Мечтах... може би сънувах. Вероятно това беше един от онези лоши сънища, в които каквото и да правиш, все не можеш да се спасиш от неизбежното. Като се усетих, бях на ръба на една пропаст. Около мен се бе събрала многобройна тълпа, която ме гледаше с един... как да кажа, лош поглед. Не че беше злобе ...

Убегна ми смисълът. Този, несъществуващият, изнасиленият, отвратеният. Този, дето уж ни събираше. Направо избяга от мен. Като подплашена кошута. Аз съм ловец на емоции. Или поне ми се иска да бъда. Понякога ме обзема тягостното чувство, че всичко, което искам да задържа, умира като лед в топлината н ...

Къде да намеря отминалото детство?
Къде да потърся изгубените си мечти?
Къде да открия топлите ръце,
за да се сгуша, тихо, до твоето сърце?
Къде е обликът ти във водата – ...

Къде остана Коледа с елхата
и скритите подаръци под нея,
и вярата във стареца с брадата,
и чудно украсената алея?
Къде прибрах си кънките, шейната, ...

Привели сме ниско главите си
като пешки в дъска бяло-черна,
пропускайки глупаво дните си,
а искайки с алчност безмерна.
Снишили сме долу телата си ...

С тишината сме седнали на чаша кафе!
Тихо падат листата в нощния парк.
Тя ме гледа с очите на дръзко момче,
и с усмивка на весел хлапак…
Аз и пращам целувки с мокри листа, ...

Под мастилото черно се ниже
мойта мъка на белия лист.
За да нямаш тук никакви грижи,
аз за всичко приживе простих.
И с последната капка виновна, ...

Шепа ноти хвърлих по теб в тишината.
Но остана за тях сякаш глух...
Немощна бях и безгласна.
И изстенах в предсмъртен акорд!
Това ли бе последната ни песен? ...

НЕПИСАНИ ЗАКОНИ
„Този, който не обича, винаги има право. Това е единственото, което има...“
Антонио Гала
Чувство мое! Отроче, родено
във най-скрития пласт на душата, ...

Антагонистично
Бях агне.
Бях и звяр.
И виех.
По пълнолуние. ...

Бяло (на Мариники)
Във бяло ти виждаш света.
Във бяло с душата рисуваш
картини житейски, мига…
във бяло кръвта ти лудува. ...

Разкъсана от чакане сълза,
се спусна много плахо по ресниците.
Взривена от надежди тишина,
се потопи в безкрая на зениците!
Денят,стопен от недочакан миг, ...

Тридесет сребърни кръста
свити в кесийка от кожа на вълк,
ще се забият в сърцето на Бога,
като стрели от дивашки лък.
Смъртта ще обикне живота. ...

Все нещо не достига,
все нещо предстои...
Сланата в мойте мигли
денят ще разтопи
с живителна усмивка - ...

КОЛЕГИ
По тесен черен път се движеше невзрачен на вид лек автомобил. Шофираше го мъж на около трийсет и пет години, а на задната седалка бяха седнали двама, също млади мъже с атлетическо телосложение,.
В подножието на малко възвишение, колата отби по още по-тясно странично пътче и спря след близкия ...

С ТАНЦ КЪМ ЦЕЛТА
И през новата година групичката продължава стария танц. Разголили души, стиснали достойнството си в ръка, качват се нагоре към върха по лекото надолнище като в редичка танцуват леткис. Целта на всеки е да бъде последен в редичката, за да може при отскока назад, оня преди него да усе ...

Ето, днес аз бях със него –
мъж прекрасен, нежен, мил.
Галих мъжкото му его –
устните ми бе изпил.
Гледах го до болка страстно, ...

Неочаквана Радост
разплита косите
на недоспала тъга...
Вироглави Истини
кюскат лъжите ...