Подай ръка – за нея ще те водя!
Ще можеш ли да ми се довериш?
Да се лишиш от своя дух свободен?
Да бъдеш моя ?
Да се покориш...? ...

Полегнал си на Лявото~
В СЪРЦЕТО МИ**
Полегнал си...
БЕЗМЪЛВНО ДИШАЩ
В листите на Времето, ...

В килията на съзнанието си имам една пленница.
По-скоро е с бели коси, отколкото руси. Не знам. Не съм сигурна.
Снопове светлина се процеждат през високия тесен прозорец. Черно-бяло е тук.
Тя е на парче хляб и чаша вино.
По-скоро е на тринадесет, винаги е била на толкова. Родена е на тринадесет, три ...

Кажи ми „чао” -
така ще имам надежда…
… но „сбогом” никога –
така ще знам,
че ще се срещнем отново! ...

Храмът. В сумрака
една със друга бъбрят свещи,
мирис на восък, топло и светло.
Тук любовта застава на пътя,
тук се разголва душата ...

Нощта е моя! Ти си мой!
Любовница съм твоя, но
с разкъсана душа.
Любовница, жена отрова за теб и за света!
Мислиш си, че аз не мога да обичам ...

Любовта на просяка
Не спирай, просяко, пред нечии устни
да молиш за трохи живот,
че никой, просяко, за твойте чувства
сълза не ще отрони, нито стон... ...

Ела при мен да помълчиме!
Във тишината зрее Любовта,
дълбочина се ражда във сърцата ни,
политаме със сребърни крила,
като освободени мигом птици! ...

* * *
Скала и вълнá
в окото на бурята...
Неразделени...

Ние сме непрекъснато обновяващ се арсенал от Любов, който тихо се натрупва дълбоко в сърцата ни. Измисляме си скривалища за душите си, за да се предпазим от ядрената зима на отчуждението и завистта. Симулираме неприятелска атака, за да угодим на егото си, заспивайки с мисълта, че сме готови да се бр ...

Имаше нещо извънредно досадно в купчината натрупани листове на пианото. Гледаха го някак противно и брутално. При мисълта, че трябва да ги подреди, направо му се доповръща.
От три дни все там стоеше. Взираше се в белотата вън, някъде далеч зад изрисуваното със ледени бои стъкло.
Имаше нещо удивителн ...

Бе ли истински, бе ли реален?
Само в мойте ли мисли живя,
та мигът ни бе толкоз нетраен
- като пролетен дъжд отшумя.
Твойте стъпки ли нощем отекват, ...

Веднъж пристига с цялата си пъстрост,
разсипва светлина и топлина.
Стаява се във пазвата със нежност
и блика, като изворна вода.
Веднъж присяда с длан на раменете, ...

Зимата - бяла девойка,
с ледени гривни подрънква.
Трима момци я задирят.
Декември към нея гледа,
пафти от скреж ù подава. ...

Иска ми се да беше тук до мен сега.
В този късен час през нощта, държейки се за ръце.
И се чудя на себе си..
Какво е това, което ме привлича към теб?
Защо винаги си в моето съзнание? ...

... понякога само така излиза. Няма си заглавие. Ниво третокласник е, знам :)
Едно стихче бяло
от мъка ли побеляло
Или от страх изветряло
Стихче малко закачливо ...

Лудата река
Спускам се шеметно - силна вода -
скачам направо в скалите.
Ни територии, ни свобода
блазнят ме:правя корито! ...

Понякога си мисля: “Има Бог!”
Той отвисоко всичко наблюдава
и от най-страшните беди спасява!
Опасностите той от рано вижда
и как да ни спаси от тях предвижда. ...

Време е отново да броиме
новопридобити нещица
без да крием кой каквото има –
всичко е на показ, без лъжа.
То и в миналото тъй си беше, ...

Симфония Божественная
Автор: Юрий Мухин
Симфония Божественного звука,
Овеянная утренней прохладой,
Напомнит вдруг о будущей разлуке. ...

Днес поглеждам към стария хълм,
който виждам едва през прозореца.
Колко близо и колко далеч
през прозорци се гледам със хората.
През стъклото изглеждат едни, ...

Усмихнат, луненият вис
се запрепъва в звездни птици,
изкарват го на нощен бис
галактики – вековни жрици...
Флиртува Слънцето без срам ...

Бъди ми смисъл,
както можеше преди.
Бъди ми крепост -
дъжд да не вали.
Бъди ми майка - ...

Снегът посипан е навред.
По него скърцат твойте стъпки.
Аз тръпна и очаквам теб,
потънала в миража на гласа ти...
Но ти не спря. Край мен притича, ...

Красотата на нощта
Нощ дълбока над земята се спуска
и
с тъмните си вълни през атмосферата препуска.
Със светлината си тъмна тя докосва дърветата красиви. ...

Не казвай нищичко,
замълчи,
от небето капчици блещукат,
болезнено плачат
и падат надолу с глава, ...

Когато ръцете ми срежат стоманата,
когато сърцето ми спре да кърви
и се затвори от само себе си раната.
Когато престане да ме боли...
Когато слънцето от запад изгрее, ...

Случи се наскоро... Само преди 21 дена аз изгубих баща си, който толкова много обичах... Останаха толкова много неизказани думи, толкова много спомени, от които толкова много боли... Откакто го изгубих, аз изгубих и част от сърцето си... От момента, в който чух думите "Татко ти почина", сякаш нещо в ...

ЗРЪНЦЕ ВЯРА
"Животът ще дойде
по-хубав от песен..."
(Н. Вапцаров)
Моторът на днешното време закиха. ...