Стоп! Примирие предлагам
за нямата война, която водим с тебе,
и от живота си и миг не давам
повече за миналото наше време.
В снега аз леко стъпвам ...

СИНЯ СЪЛЗА ЛЮБОВ
Отнякъде вятърът довя тъга.
По пътя си тя наедря.
В очите на болката напира сълза,
боядисана от жестоката съдба. ...

Много смело е момчето -
алпинист ще става.
Винаги с него е въжето,
цял ден го скатава.
Вижте, изкатери гардероба, ...

Вървя по обърнатите клепачи на мъж,
който спи вкочанен.
В центъра на изкорубената ми ретина.
Изведнъж една ледена шушулка се откъсва,
пронизвайки рамото ...

Сърцето страда от липса на внимание,
то трябва за някой да тупти.
Да се учестява, да спира и от време на време да кърви.
То трябва да се чувства живо, да лети.
Някой да го топли, ...

слънце върху мен
скърцащи пружини -
ръждясал рефрен

Сама съм тук. И теб те няма.
Отиде си внезапно, както и дойде.
След теб остана празнота и рана,
пулсираща от болка в моето сърце.
Очите ми са сухи, гледай - ...

Когато губиш света под краката,
не вярвах, че можеш да си толкова жесток
и да търсиш в мен вината,
не съм аз лек за твоя порок.
Безсмислено е мен да убеждаваш, ...

Сипе се надежда…
погледни през прозореца.
Остави работата за миг…
един-единствен миг –
за да видиш ...

Като съботна тайна възкръсвам,
понесла към изгрева светли крила…
С топъл пух от тополи поръсвам
калдъръма изсечен, ти само ела!
Надиплена под рамото ти вярно, ...

Лозата...
Днес си спомня всяко зрънце,
ръцете на стопанин груби...
Огрява я сега студено слънце
и вятър клоните ù шиба... ...

Здрависали се по мъжки ученик и учител. Изпотила се от вълнение дланта на младежа. А бръчките по нея нямат възраст! Но могат да са и трябва да бъдат и еманация на труда!
03.12.2010 г.

В моя сън днес рисувай мечта!
Не черно-бяла, цветна нека бъде –
прегръдка детска, грейнали очи
и ще се опитам да я сбъдна…
В моя сън днес рисувай любов! ...

Ден след ден...
Има ли срок на годност сърцето?
Нова страница - повтарящо мастило.
Стрелките не се връщат, а прахът пада.
Листът натежава - късам. ...

Всяка вечер в Бара горски
Кумчо Вълчо влиза свойски,
хванат нежно под ръка
от Лиза с тъмни очила.
Зайо с розово сако ...

Река без име,
далечен спомен -
сърце ранимо
на брега огромен.
Вода без памет ...

Не знаех, че те има... и сега
стоиш пред мен – изящна лира.
Орфей се прероди в една мечта
и музика с очи от теб извира...
Ще сляза и при Хадес за любов... ...

Ще те догоня там на някой ред,
без даже и да знам, че в миг притихнал,
словата на един и същ поет
синхронно се разтварят във душите ни.
Ще те въздъхна, докато четеш ...

Един от първите истински дни на новата пролет бавно си проправяше път по небосклона. Слънчевите лъчи вече докосваха прясно избуялата зелена трева, гонеха сутрешната влага от клонките и стопляха горския въздух. Но лъчите все още бяха твърде слаби и на поляната, намираща се някъде из Сребролес, близко ...

драма, мистерия, ужаси
Кирил се събуди рязко! Навън бе тъмно, а часовникът му показваше три часа, тридесет и седем минути. Той бе сънувал много странен сън, който все още кънтеше в главата му и не го оставяше на мира.
Сънят бе толкова реален, сякаш действието се бе случило тук, пред него. Бе сънувал ...

(или - Има ли "вечна" любов?)
И те умират - също като хората.
Понякога след тежко боледуване,
понякога - внезапно.
И без грОбове белеят кости в камънак и бурени. ...

Тъга
Тъга в очите ти блести
и тихо прошепва ми,
че нужда имаш ти
не от друго в този час, ...

Само знай това,
ако имаш нужда от моята обич - протегни ръка.
Ти си до мен и това ми стига,
и чувам как всяка нощ сърцето ти ме вика.

Вярно е, различни сме, любими.
Това е факт, не го отричам,
но нося с радост твоeто име
и знаеш колко те обичам.
Ден и нощ, и слънцето с луната - ...

Не ми припомняй как целуваш,
че те искам пак ли, да ти кажа,
не виждаш ли как лудо ме вълнуваш,
добър си в игрите, ще призная.
Пред теб очи затварям, да не виждам ...

Животът е един голям филм, чийто режисьор е Бог,
а ние сме главните герои.
Както във всеки филм, лошите моменти са безспирни,
но в крайна сметка винаги се намира правилният човек,
който да внесе лъч светлина, и хванеш ли се за него, ...

Тя имаше огромни бели, лепкави пипала и три
съсухрени дървени криле, които някой добро-
желател бе прикрепил с връв към барачката
на пазача на Тайната градина. От непрестан-
ните боричкания около бариерата те се бяха ...

Бездиханна станах от игри.
Хроничният недостиг в дробовете
на кислород уж взе да ми тежи,
а съм присвила поглед във ръцете.
Броя. ...

Аз идвам -
дълго ли ме чака
блестяща,
като персеиден прах,
най-тъжната, ...

Кървяха залези
по билото на дните.
Не можеше Зората да разсъмне.
Бог ругаеше от висините,
че мрежите си във пустини ...

Нощта си отиде с поклон,
влакът потегли от далечен перон,
момче и момиче - любовен маратон.
Зората посрещна смъртни души,
със сноп лъчи ги поздрави, ...

От долу,
тук най-долу
до стъблото
гнездото ми
изглежда чуждо. ...

Хей, раче, ти очи отвори!
Виж как утрото гони нощта,
как надежда се ражда
за чувствени хубави дни.
Ти се опитай да станеш сега! ...

За първи път, откакто те познавам,
пристъпяш тихомълком. Като битник
главата си увиваш и във шала
загръщаш плътно бялата си шия.
И сякаш да побегнеш през вратата, ...

Живот! Какво си мислите, като чуете думата „живот” ?
Просто дишане, или умението да сграбчваш всеки миг и да цениш всяка бримка в него?!
Да бягаш с вятъра или да гониш облаците, да се смееш със слънцето или да плачеш с дъжда, да се ядосваш с вихъра или променяш като времето, да трепериш като зимата, ...

Ослепяха надеждите, прозорецът мръкна -
тъжна, душата без мене самува!
В дом непотребен живота превърна.
Годините луди сега се срамуват -
като девойки с разголени пазви ...