Повдига Бог Воала и ме вика,
струи, обгръща ме Виделина,
отскоро съм по пътя на мистика,
но този път за мене е съдба!
В Любов сърцето ми прелива, ...

Името - вдлъбнато
в черепната ми кутия.
Буквите - разядени от
ревност и тъга.
Пръстите се запечатаха ...

Призрак в нощта
Слънцето загубва се в нощта
и лъчите потъват в тъмнина.
Призрак тайнствен се рее
и тъжни песни пее. ...

Безвъзвратно
безшумно
времето отминава
и бавно
леко ...

"Няма нищо на земята,
свидно като родна стряха"
Авторката
Аз помня родната си къща с големия и шумен двор.
Там често споменът ме връща - ...

Времето беше хубаво и затова реши да излезе да покара колело. Толкова се увлече в мислите си, че излезе извън града. И сега определено не съжаляваше. Обожаваше пролетта. Около пътя имаше обширни поляни. Цветята бяха цъфнали и сякаш наоколо беше застлан разноцветен килим. Бели, жълти, червени, сини. ...

Мечтах...
Аз ще бъда вашата болка!
Аз ще бъда болката, която заслужава ненужното ви съществуване!
Аз ще ви отрека!
Аз ще ви попреча да вземете моите мечти! ...

ИСТИНАТА ЗА ПРАВНАТА НИ СИСТЕМА
РОЛЯТА НА МАСМЕДИИТЕ И ПРЕСАТА
Хората искат хляб и зрелища и животът им е ОК. За хляб не знам, но масмедиите и пресата в България работят на принципа – Зрелища на всяка цена. И те ги дават ежедневно. Престъпници от голям калибър се усмихват от първите страници на вест ...

... жажда и кънтяща пауза
мъчително - мъртво време
без звук
без лъч - време за
глухи и незрящи - ...

Според традицията нестинарите играят всяка година вечерта в деня на Константин и Елена. Нестинарството е древен български обичай, при който хората танцуват боси върху жарава. В България обичаят е запазен в автентичния си вид само в едно село в планината Странджа — Българи. Въпреки че играят върху жа ...

Дъжд вали, колелата тракат, саксофонът свири.
Музиката звучи в тъмната нощ.
Романтично е, но теб те няма.
Няма те, да допълниш с аромата си вечерта.
Да слеем две тела в танца на нощта. ...

Дядо хлопна пиян и, прегърнал през кръста прасенце,
спря пред късния праг и затули с каскета звездите.
Баба - стръвна, висока, с гласа си отчаяно-весел
изскимтя като псе, сякаш взе тишината на прицел.
Хвана дребния гневен, и розов до Бога страхливец, ...

Неродена мома
„Царският син разрязал ябълката и от нея излязла чудно
красива девойка.
–Дай ми бате, водица-казала тя.!
Той ѝ дал и тя останала при него ...

...
Mar adentro,
mar adentro.
Y en la ingravidez del fondo
donde se cumplen los sueños ...

Fools Garden - Lemon Tree
I'm sitting here in the boring room
It's just another rainy Sunday afternoon
I'm wasting my time
I got nothing to do ...

Pieces
Can you tell me how far I've come, and can you tell me
Where I've been ?
Never stopped
I knew I should have run but now I don't ...

Да ви се представя, казвам се Окинаф. Аз съм един обикновен човек, който като всички други на малкия ни, но доста объркан свят, мислеше само за ядене, пиене, но за разлика от някои кислорододишащи, „мислеше”. Нямам кой знае колко интересен живот, затова доста често влизах в свой собствен свят, от ко ...

Върни ме там, където ме намери,
в невинните очи на пролетта,
в стръкове на полски мак червени,
в полята шарени на радостта.
Свободна тичах волна, несломена, ...

ЩЕ МЕ ОТКРИЕТЕ
Ще ме откриете в каньон под урвите.
В пролет - цъфналото цвете ще откъснете.
Ще ме намерите със факла - грейнала,
дирята потърсила в пътя - без следа. ...

Потопих се във реката Лета
и наяве, и насън,
да забравя болките в сърцето,
горчилката да изтече навън.
Да превържа всички рани, ...

Ако бях това, което си ти,
защо изобщо да съществувам?
Ако слушах през твойте уши,
защо ми трябва изобщо да чувам?
Ако вярвах в това, в което и ти, ...

- Е хей! Къде така бе, мой човек? Май забравяш, че стъпваш на земята, а? Тази земя е твоя, в нея си се родил.
- Кой си ти да ме съдиш? Забрави ли откъде си дошъл?
- Да бе, да бе. Знам откъде съм дошъл, ама ти май не знаеш кой съм аз?
- Аз ли да не знам? Ти си оня, дето не почита нит майка, нит баща. ...

Красива белота…
разляла се навред.
Очите си отворих
и видях, че спряла е…
дори пред моята врата. ...

Паднали ангели
Паднали ангели от небесата търсят опрощение на земята.
Наказани били те за своите грехове.
Всеки ден ходят по земята на длъж и шир и въдворяват мир.
По този начин те ще изкупят своите грехове. ...

Когато слънцето умира,
когато небето премине
през нощната багра на синьото,
тогава светулки целуват
цветята. ...

В сърцето ми е твоят дом
Такъв ли си, какъвто те създадох
в своите мисли, блянове, мечти…
За погледа ти две звезди откраднах
и за усмивката ти - слънчеви лъчи. ...

Мисли.
Чувства.
И мечти.
В мене сякаш цялата вселена
стене, ...

Безутешно...
Сърцето си да утеша е невъзможно
с поток от безутешни мисли,
когато във страната ни безбожна
разкриват се тъй тъжни истини... ...

Понякога навярно съм горчива,
и думите ми трудно се преглъщат,
тогава съм и облачна, и сива -
такава буря как ли се прегръща?
Но ти си там, в насрещния ми вятър, ...

Преди години, две души се отдадоха един на друг завинаги.
Снегът шуми под тежестта на обувките му. Чудовищното деяние, което е на път да извърши, натежава всяка негова крачка. Между черните му дрехи, металически блясък, на това, което е съхранило всичките му мъки, контрастира. Очите му са влажни, но ...

Плаче Русия за рожби свидни -
жертвите на кървав, безсмислен терор!
Хора без съвест, хора безстидни,
пак палят в душата ù адски пожар!
Жертви невинни на сляпа омраза ...

Трепери въздухът от студ.
Стъкла премръзнали припяват
мелодия с протяжен звук
и мисли снежни ми навяват.
Обвита с бяла пелена, ...

Когато те няма, някак абстрактно е…
Трябваш ми, за да съм концентрирана…
Помниш ли това?
(запечатало се е в лакмуса на моите сетива, като аромат на парфюм)
„Разстоянието е параметър на материалния свят. ...

Жалки са безплодните опити да се спасят липсващи
неща...
Опитват се да сложат прът
в колелото на историята наша.
Стараят се добре да заглушат ...

Един ден животът ме постави пред известен проблем, който не беше нещо сериозно, но все пак ми носеше дискомфорт и неравновесие. Умът ми отново и отново предъвкваше подробностите. С няколко думи, въртях се в омагьосан кръг от мисли, които не водеха до нищо, но само засилваха очевидността на проблема ...

Ще съм вик на застинал покой.
Ще съм шепот на лудо безвремие,
хладен полъх във летния зной,
дъх горещ на гора заскрежена…
Луд контраст на лавина и жар. ...