"Сенките на нашите непростени грехове"
Над разпилените във гроба общ нозе
капаните поставя ловецът на сълзи,
с наслада къса крехките криле
на давещи се в блатото души - ...

Така Илайла се вкопчила в единствения клон в близост до Стийв. Прекарвала времето си винаги там. Той свирел с цялата си душа. Гледал я и изливал прекрасна музика. Тя звънтяла между листата. Достигала чак до върха. Дървото било щастливо. Но Илайла не. Тя мислела непрекъснато за слънцето, за небето, з ...

Чу се шум,
който идваше отвън...
Шум от врата
на лъскава кола!
Изтичах Аз навън... ...

1.
Слънцето се скриваше зад планините в далечината. Езерото отразяваше само короните на вечнозелените дръвчета около него. Лятото бе към края си, а в това време на годината залезът беше наистина красив. Неописуем би бил с думите, с които борави едни млад писател аматьор. Залезът излъчваше някаква ро ...

да го докосна
да го погаля
да го преброя
да го открехна
какво има в теб ...

Въздух, много въздух и тишина
ни разделят и събират.
Седнала във мрака на нощта,
в чашата ми болка се налива.
Тежест, умора и дълга самота ...

Да пиша за Левски не мога,
слова не ми стигат сега,
за личност, достигнала Бога,
твърде е малък света.
Герой като Левски се ражда ...

Моите думи - безплътни монети,
бляскаво и нетрайно богатство,
моите думи - вулканични планети,
крият рози с бодли под похлупака си.
Моите думи - балони със хелий, ...

Дълъг е списъкът от имена в пантеона на българската слава, но едно име в него изпъква ярко, името на Васил Иванов Кунчев, наравно и неразделно свързано с името на легендарния поет и революционер Христо Ботев.
Левски за нас е образец на духовна чистота, на нещо свято, чисто и непокварено, възвишено и ...

Историята, която ще разкажа, се случва сега, случвала се е много пъти, случва се в момента и ще се случва тепърва. Безконечно разклонена, по различни поводи, на различни хора, но винаги с един и същи край.
Беше лято, горещо, спарено, задушно, морно. Топлината караше погледа да се замъглява, разсъдък ...

Сълзи...
Защо ли небето сълзи?
Дали му е тъжно
за неговото си слънце
и за птичките, ...

Новината се бе разчула по-бързо и от махленска клюка. Адвокат Петров обиколи всички сутрешни блокове на телевизиите, в които обясняваше надълго и нашироко неотменимото конституционно право на всеки българин да се бори срещу всякакъв вид дискриминация. Поради тази причина не се учуди, когато пред съд ...

Една мечта
Една мечта в сърцето настани се,
душата ми изпълни с топлина.
На лицето ми усмивка появи се,
видях във нея много добрина. ...

Тези бледи страни със унило полегнали скули
като килнати фарове, спрели да борят прибоя,
тези устни, безсилни от толкова казани думи,
уморени от избори между викá и покоя,
тези стръмни клепачи, все по-надълбоко стаили ...

текст
музика и аранжимент:
изпълнява: дует"X-TAZ"
НЕ МОГА
1. Търся те навсякъде, ...

Едно сърце тихо бие за теб,
макар да не го чуваш.
То бие със пълна сила,
вика те безмълвно.
Далеч си от мен, ...

Когато си най-сам
и най ти се плаче,
и студеното
пари
и връща дъха ти ...

Големият часовник в нишата поклащаше махалото си с отмерени движения, съпроводени с отчетливото тиктакане на механизмите му. Звукът се разнасяше навсякъде из спокойната и тиха атмосфера на кабинета, обхождаше картините и статуите, промъкваше се под старинните мебели, преди да излети навън между заве ...

Когато ме докоснеш,
всичко сякаш си отива
и оставаш само ти в моята глава.
Прегърнеш ли ме,
се разтапям нежно ...

Да те има
Ето, че пак си до мене, приятелко.
Пак си до мене, любима.
Как съм щастлив, че отново сме заедно.
Как съм щастлив, че те има. ...

ЗИМНА ПРИКАЗКА
Бяла зимна и снежна картина -
като бяла болнична стая.
Стои пред мен лист бяла хартия,
а какво да пиша - не зная. ...

19 ФЕВРУАРИ
Този ден е за размисъл.
И за мълчание.
За праведните.
И за отчаяните, ...

Това е вече нещо съвсем ново...
Рисунката ми -също!
Но...темата си е старата, нали пуснах Вятъра от кожената торба -помолихте ме ...
Б.

Глупостта ми е голяма.
Глупостта ми мяра няма,
тя помага ми във всичко
да откривам! Да обичам!
Благодарна си оставам, ...

Звезди огряват небесния свод.
И за миг зърна падаща звезда на твоята съдба.
Нощта е тиха, дори щурци мълчат.
Бродиш като дух из тъмните улици на града.
Вятър повява нежно твоята коса, ...

Обожавах природата, но днес имах нужда да разбера, затова реших походите да ги оставя за утре. Качих се в колата и потеглих към манастира. Това местенце беше неописуемо, сякаш някой беше събрал най-добрите рисувачи на света да покажат таланта си. Всяко дръвче, всяко храстче, всеки камък бе сложен по ...

Ще стана в утрин ранна,
ще се окъпя във росата,
ще облека си слънчева премяна
и цвете ще си закача в косата.
Ще бързам аз за наш'та среща, ...

Цяла нощ гледам си Луната,
ама тая мръсница, мама му стара,
не стои на едно място,
а си играе със нервите ми на
"Не се сърди човече"! ...

Как изведнъж времето минава неусетно? Това е въпрос, който всеки си е задавал не един път. Всеки е гледал стара снимка от абитуриентския си бал, снимка на малкото си дете, което вече е студент, и си е казвал: "Това сякаш беше вчера..." Но уви, времето минава и всичко се променя.
Когато си спомните з ...

Освободени с декрет страхове
плъзват в мрака на лов за души.
Безчислена сган бесове,
с електронни очи и уши.
Живеца изстискват от словото, ...

През кривите диоптри на историята
се промени на приказката смисълът.
Юнак, наивен до жертвоготовност,
се осмелил ламята да обижда...
И даже позволил си с остра сабя ...

Кога ще бъдеш
за мен готов,
да се потопим в
океана от любов?
Да съберем двете ...

ИЗБОР
Получи покана в дворец да гостуваш.
Реши да приемеш.
Приятно ти беше дори.
Изостави малката къща. ...

С утрото нанякъде отплава
под лазура син на ласкаво небе.
Мира не намирам оттогава,
че морето бурно те от мен отне.
Щяхме да се видим при скалите, ...

ВТОРНИК
Вторник дойде и слънцето изгря отново,
излетяха птиците от своите гнезда,
всичко разцъфтява
и радостта на всеки е голяма... ...

Като въздишка ли ти бях?
По-чужда от сега ли съм била?
Какво от туй, че днес крещя
и ми се иска да е само сън.
Лудостта ми с мен си ляга ...

ИЗХОД
Около полунощ безпокойството избуя в паника. Погледна през прозореца - мъглата се сгъстяваше, само клоните на близкото дърво я пронизваха като ръце на призрак. Потръпна и се загърна в жилетката. Телефонът ù звънна късо и изключи. Мария набра номера:
- Къде си?
- Качвам се.
Отвори и погледна из ...