Като буен вятър в сърцето ти нахлуваш,
даряваш болка и една любов погубваш,
очи изплакани, а в душата - огън,
изгарям бавно, но без теб не мога.
Далеч от тук виждам те в чужди силуети, ...

Гняв, сладък и непоколебим,
гняв, от кръв ти си изтъкан,
гняв, тъй чаровен и студен,
че душата радостна е в твоя плен.
Гняв, в леден блок си окован ...

КАК ИСКАМ
Надежди, мечти и желания
затоплят сърцата ни жадни.
Но идват беди и страдания -
настръхнали, зли, безпощадни. ...

Понякога си тръгвам като облак,
запътен към поредното изплакване.
А шепата ми е полулуна,
полусъбрала звездопади.
Наличие, до кръвозагуба, ...

Някак тъжна е нашта любов -
тайна, грешна и не за пред хора.
Тя не е на духа благослов.
Чувство странно, родено във спора
на сърцето и разума хладен. ...

„Мъже и вино…”
Жените днес за вино не говорят,
те пият бърбън, в краен случай – скоч.
Жените за надмощие се борят,
съня си даже губят посред нощ. ...

КЛОШАР
Стар и прегърбен,
с омазнена шубичка,
в контейнера бъркаше
възрастен мъж. ...

Търпение е Бог. И прошка. Сила
незнайно де, но идва всеки път,
повикаш ли го. А душа е мила.
Човешко е да сме на кръстопът...
Не иска много той. Една молитва ...

Все още го бараме и се очаква с нетърпение да се запишат и "живи" барабани... Но не мога да се сдържа да не го постна:) И най-важното - слушайте ДО ДУПКА:)

Бягай и търси си пристан, ти не си мъжът за мен...
Далечно място ти открий си и недей да идваш в моя ден...
Хубавите моменти си заминаха, останаха само голи рани и замираха...
... там в сърцата ни вечно ще болят,
ще ги затворим и ще им обърнем гръб! ...

Притесни ме...
Бъди груб, от мен вземи си...
Удоволствие е за мен...
да те гледам така - ...
твърд, мой... ...

Издухах се... Издухах се от живота, който сама си избрах.
Издухах се... Издухах се от собствените си мислени недомислени амбиции и желания. Издуха ми се радостта, издуха ми се тъгата. Издуха ми се съня, издуха ми се страстта. Издуха ме зимния вятър и ме запрати в черната дупка на всепоглъщащото безр ...

Седемцветна магия рисува в небето
две майчини чудни очи.
Затварям очи и политва сърцето
подир първите детски сълзи.
Първи глътки отпива Животът ...

Докосва лицето ми. Прокарва пръсти по тялото ми. Минава през главата ми, спуска се по раменете и стига до петите ми. Всъщност, влиза през сърцето ми и после се разлива в мен с кръвта, която то изпомпва.
Щастие. Влива се в кожата ми, попива в порите ми, в гънките от студенина, полепнала по лицето ми ...

ХАЙКУ
1.
Падат кестени –
едри сълзи есенни.
Хладна тишина. ...

Обагрих в небесно
смисъла на твоето безочие
и лесно достигнах
на душата до многоточието.
Завързах краищата на миналите любови ...

Заключвам се да подредя дома си,
преситена от суета и празнословие.
Под клоунските панделки на думите
е фалшът на понятия и на представи,
създадени за да ни мамят. ...

А да поговорим за любовта на любовниците. Любовта, която лепне от телесни сокове отвън и изсушава отвътре. И затова си мислиш, че си лек. Защото те изпива. Любовта, свързана със докосване. Със секс. С изневяра, болка, ревност, грозно, красиво, свързана с тялото ти и душата ти, които за първи път иск ...

Причастие
(ТричастиЕ)
Толкова ми се умира вече от очи с плаващи галерии,
с брегове познати и непълнени. Народ чака, Боже, народ
и преселението... От толкова голота по себе си да се покрият, ...

Нека само от красота ме боли -
искам с мен тя да бъде жестока.
Прободени мигове с къси игли
тънат в мрака на призрачен вопъл.
Ако смисълът носи обичане, ...

Казваш, бъдещето ни се крие
в младата кипяща кръв,
а вън - развратен карнавал
бушува и живота преобръща
в позорен празничен парад, ...

Стои и чака в тъмнината с надеждата да чуе звук, трепет или полъх да премине.
А може би е тя сама или душите много са сами, сами изгубени те чакат сякаш някой.
Фалшива - косата, устните, очите, всичко е фалшиво.
А душата изгнила е отвътре, толкоз млада вече гасне, а може би я няма.
Думите едва ли са ...

Вървя си по пясъка ситен сега.
Вълни се удрят в брега на моята душа
и си спомням за онези времена, когато бяхме заедно.
Защо ли нямам сили и не намирам начин
да спра да те обичам... докога ще е така? ...

Корабокрушението на моят съвременник
Корабокрушенецът е образ на човек, който е загубил нещо. Той съществува във всеки от нас, защото всеки ден ние губим и печелим по малко. Но корабокрушението не се явява в това, че губим нещата, а че оставяме духът ни да бъде сломен, защото сме ги изгубили. Хората ...

МАНДЖИТЕ НА МАМА ТОНИ
Днеска мама Тони
свари ни макарони.
Най-вълшебно готви тя
всяка манджа по света. ...

Нека стремежът ми птица
устремено към теб да лети,
нека в крилете си носи
дъха на красивите ми мечти,
нека когато пристигне ...

Валеше чисто бял снегът,
а тя бе с дрехи черни.
Тих заспиваше градът,
угасваха и светлини последни.
Тя забърза окъсняла - ...

ВОСЪЧНА КЛЕТКА
В далечно селище живеел млад мъж, който не спирал да мечтае за огромно богатство. Искал да притежава света. Искал да има власт и да го управлява сам. Грандиозността на желанията му били възхитителни. Страстта, с която подхождал към тях, също била впечатляваща. Нямало и секунда време, ...

Пожелай ме в деня си с нежна усмивка,
посрещни ме там с радостни искри,
бродих дълго по света и силно те исках,
изплувах за теб от среднощни мечти.
Приюти ме в нощта си с топла прегръдка, ...

Любовта ни дава сили
и размаха
на крилата.
От любов сме се родили
и с любов растат децата. ...

Беше жестоко.
Беше безумие,
даже и болка.
Бях се изгубила.
Беше сърцето, ...

Последният “първи учебен ден”
Утро. Слънцето грее, птиците пеят и... алармата на телефона кукурига. Събуждане и трескаво бързане за първия учебен ден, който, всъщност, като дванайсетокласничка ще ми е последният. Единайсет пъти съм преживяла този ден, но тази година нещо е по-различно. Същите емоции ...