В залеза виждам твоя лик
и си мечтая да съм до теб още миг,
да затворя очите си
и да изживея мечтите си!
Помня онзи ден, ...

ФАНТАСТИЧНА КАРТИНА
- Какво е това? – попита учудена мама.
- Това е рисунка голяма! -
похвали ме тате.
- Ще отида да викна и бате. ...

ЖИВОТЪТ - ЕДИНСТВЕНОТО, КОЕТО ИМАМЕ
Напоследък светът е изпаднал в истерия. Може би това е нещо ново за него, а може би не е. Някога хората са се тревожели за слънчевите затъмнения и бурите, треперели са пред тях в неведение за същността им, след това са се молели на Бог за душите си, вярвайки, че и ...

Мария
В училището на сърцето бедни няма
За Мария всички плачат.
На Мария всички се молят.
Всеки носи Мария в себе си ...

Понеже на 48 години осъзнаваш: Животът
постепенно започва да ти се изплъзва
и че никога няма да бъдеш на оня остров.
Оня Оня Оня, където раздават индулгенции за щастие -
внезапно достигаш до онази свобода да притежаваш мига, ...

* * * (Горещо е)
Ще запаля света от докосването ти.
(Не ми трябва усмирителна риза.)
Във "бунта" ми няма въпроси -
на пръсти недей се изнизва. ...

Сбогувам се със теб отдавна,
Сбогувам се със теб за н-ти път,
Сбогувам се със горест няма,
Сбогувам се... сбогувам се... сбогувам се...
А душата ми да каже сбогом НЕ ИСКА ...

Сонет на спомена
Дом, чиито прозорци не спят
и чиито кирпичи не стинат.
През сумтящата паст на комина
пак пробива си жегата път. ...

Палав лъч
по сънени устни,
палави мисли
зад миглите пуснати.
Палаво утро ...

Самотно един седи...
на каменен бордюр...
Седи и мисли за нещастия,
като него сам сами...
Ах, колко му е трудно... ...

ЗА ЩАСТИЕТО
Ах, как искам да откъсна
най-палавото цвете
в твоята светла градина!
Аз зная, че съм късен ...

*
Земя и небе,
а по средата -
снежинки летят.

Зарадва се, че вече може
да влезе в лъскав магазин.
Но в шепата си разтревожен
той стисна лева си – един!
Монетата от джоба свъсен ...

Приказен свят
Събуди се, шепти ми зората
и нежно ме гали.
Погледни – приказно сияе утрината
с лъчи безкрайни. ...

Изплънител: Lil Ampi
Песен: Чудя се
Припев:
Обикалям улиците цял ден и цяла нощ
Чудя се защо не съм добър а съм лош ...

„Свестните у нас считат за луди” – размисли върху нормалността на покорството
(Литературно есе)
Какво всъщност е лудостта? За някои лудостта е изкривен възглед и неразумен тласък на съзнанието, за други е идеал, възвишена цел, която стои над пределите и рамките на нормалността. Вероятно има и други ...

Една снежинка на прозореца почука,
от вятъра ми поздрав тя донесе от света
и аз ù се зарадвах, че при мен е спряла,
а тя стопи се, стана на вода.
Потърках длани у топящата снежинка, ...

Убежище са твоите очи,
блестящи коледни звезди.
Това са очите ти изящни.
Истински, влюбени, искри.
Блестящи фойерверки, ...

Коледа е и всички
с дух на птички
си разхождат малките
дечица и всяват на
големите родители ...

Декември. Сняг. Вали. Трупа, не спира. Все повече и повече грехове трупа. Вървя. Назад! По бялата пътека оставям черни следи. Омърсявам я. Както всяко невинно нещо бива унищожено рано или късно. Леден въздух, пълен с отчаяни въздишки. Зачервени от болката пръсти. Зимни невъзможни мечти. Замръзнали н ...

Полазник
Срещу Игнажден в съня ми ти дойде
и съчките в огнището разпали,
за да стоплиш премръзнали ръце
и по косите нежно ме погали. ...

Зад маската на капки малки,
под слънчев лъч,
от белотата си засрамени,
снежинките се скриха.
А са толкова ефирни ...

Така е добре! Този роман най-после приключи -
малко тъжно, но инак твърде логично -
през девет морета в десето заключих
любовта си драматично-комична.
Девет бисерни сълзи в гранити превърнах - ...

Искам отново да е лято
и в игри да ни туптят сърцата.
Отново щом аз падна,
ти да ми подадеш ръка да стана.
Ужасно много ми липсват ...

За Коледния конкурс на Откровения
Мили приятели откровенци!
Не мога да не споделя с вас това, което ми се случи покрай миналата Коледа във втората ми родина, Испания.
Ще цитирам стих от емигрантската поезия на моя приятелка, за да поясня написаното от мен
И макар далеч от теб, Родино, ...

Толкова чисто! Толкова бяло!
Вишнев цвят ли нощес е валяло?
Или в небето ангели бели
от бяло злато воал са изплели?
Вятърът гони с ледни камшици ...

- Затвори вратата след себе си – каза тя, без да надигне тежкия си поглед от изстиналото, безвкусно кафе.
- Гониш ли ме – попита той нехайно, докато ровеше из купчината дрехи, нахвърляни без порядък по земята.
- Не – въздъхна тихо – имам много работа и не искам да ми пречиш – усмихна се тя на собств ...

Проклинам се! От все сърце се изумявам и карам на сърцето си. Как можа да се въвлече в оковите на любовта? Как можа да се влюби точно в него? Защо не избра Георги, Павел или Петър от моето училище, от моя град? Защо трябваше той да е избраникът на душата ми?
Щастлива съм! Чувам гласа му и се потапям ...

Сняг вали и вали...
Разравям заспали пътеки.
Издраскани стари следи
се показват полека.
Някой снощи рисува тъга ...

БЕЗ ТЕБ
И като слънчев лъч във тъмен ден
прогонваш мрака в моята душа.
Очите ми те виждат, празник в мен,
не мога да те имам, знам това. ...

Бавно... бавно... аз стъпвам
по път, обсипан с есенни листа.
Бавно мъката напира
в тъмното на моята душа...
Отронените ми сълзи ...

Спокойно... Успокой се. Ти избра.
Днес гмурваш се във бистрата вода.
Дойде сам. Не избяга. Призован.
От собственото си желание, мечта.
Изчисти се. Поиска го. Успя. ...

Върху сухо листо
от синьо дърво -
на капки дъга
в прашинки слана
по нишки от мъх - ...