Превърнах се в камък в огромна пустиня,
без капка водичка, без лъч светлина.
Застинаха дните. И нощите също.
Животът застинал е – черна Луна.
Превърнах се в камък. Очукан, подхвърлян. ...

Звездите пеят в нощи светлокоси,
гласът им водопадно се разлива.
Танцуват те по покривите боси,
усмихнати и истински щастливи.
Тогава всички спят, но от небето ...

В градината с ухание на бели кринове
със пеперудени крила витаят спомени.
Изплували над хоризонта вечни джинове
в индиговия здрач на вечерта,
въртят се и танцуват, галопирайки ...

Чу се бойковият вик:
"Желева - по география академик!"
И таз дъщеря на Ератостен*
с лапсуси забавлява теб и мен.
Как ли банкянският цар ...

Писмо до Мама
Красива си, но не защото
топи се залез в погледа ти свят.
И не заради пламъка в очите,
където сви гнездо и свян, и грях. ...

И ето мрак е... чувствам се добре
и мракът гали моето лице.
И щом копнея да мечтая аз,
във мрак го правя...
Мечти заплетени изникват пред мен. ...

Колко ли кладенци, сълзи
би събрала, от радост и
болка с нас преживяла?!
Любовта ти - роза, вълшебно
разцъфтяла, на нежните ...

Осъзнах се
Осъзнах аз колко те обичам,
без теб не ще да мога да живея!
От всякога по-силно те желая!
Разбрах, че ти за мене си родена! ...

Ти бързо ме плени
и сърцето ми разби,
но как така успя
да запазиш мнението ми -
за теб... ...

Вуду магия
Построи за мен
много пясъчни замъци.
Сега ги отмиват вълните.
Открадна за мен ...

Щом ти си моята половинка от сърцето
- близнакът сроден на моята душа,
да стрием съчки от забвението
и да разпалим огън от страстта.
Във дни на Горесци да ме обичаш ...

Ще се напия тази нощ
и ще счупя всички чаши,
ще оставя свещите да догорят,
пиян, изгубен в собственото “Аз”
слепешком, отчаян ще те търся - ...

Сърце
Разкрепостена младост, шепот тих.
Вървейки в сън безкраен, тунелът шепти:
„Подарявам ти аз тоя стих,
подарявам го аз на душата, дето хрипти. ...

Когато Светлината напусне
уморената дреха на тялото,
в танц от екстаз и наслада
тя прегръща възторжено цялото.
И разпръсва се клетката ...

Влизаме поред унили
в баня тясна.
Тоалетната на нас се хили -
ще я бъде мръсна.
Пластмасово седало ...

Гори у мен...
Взор в Тишината отправям и песен дочувам.
Щурци чувам...
а някой пак в съня си бълнува.
Боли силно... ...

МОЯТ МЕНТОР
Толкова много ми липсваш! Само да знаеш колко много ми липсваш... Сега, когато аз съм голяма, теб те няма... а си ми нужен. Просто си ми нужен, точно сега, когато ми е най-трудно... Търся те, а теб те няма... толкова много ми липсваш!
Не знам защо, но като малка ме беше страх от думата „ ...

ОРИСИЯ
(есе)
Човекът, любовта, родът, времето - една съдбовна среща в разказа ‘’Дервишово семе‘ ’на Николай Хайтов.
Човекът и родът...
Голямото дърво на човешкия род и клончето - човекът. ...

Чипоноске малка с русичка главица,
с дъх плодово-млечен и дълги ресници;
с тъничко телце, свито на кравайче,
сладичко ми спинкаш като горско зайче!
Кротичка си, миличка, само във съня си - ...

(моля, лица под 18 и лица с твърди религиозни убеждения да не четат)
... и сътвори Бог човека от кал, по свой образ и подобие. И за да не бъде самотен, направи Жената от реброто на Мъжа.
Но, за да се различават един от друг, сложи повече кал на гърдите евини, а после ù даде по-дълги коси и по-голям ...

Боли! Боли! Боли!
Има някой –
Боли!
Никой ли не остане,
кого да боли, ...

Име на модела - duffmckagan. Година на производство - 1976. Инженер-конструктор, автор на проекта - Господ. Производители - майка и татко. Семеен автомобил от 2001 година. Двигател с вътрешно... емоционално горене. Разход на гориво - 10 на 100 нерви градско и 7 на 100 нерви извънградско. С мекушаво ...

Дрипаво и старо одеяло
стои във скрина позабравено,
със времето е прах събрало,
в борба с годините оставено.
То някога било е леко ...

Ана избърса сълзите си. Пред нея се изправяше неизвестно откъде появил се замък. Кулата му беше паднала и той изглеждаше обрулен, самотен, рушащ се. Искаше ù се да го прегърне. Да го утеши. Влезе в него, защото вратата зееше широко отворена, но сякаш присъствието ù по никакъв начин не беше усетено о ...

Неизмислени слънчогледи,
съвсем като на Ван Гог,
с голямо жълто око гледат.
Прекрасни създал ги е Бог.
Под небето прозрачно и ниско, ...

Пак навън заваля, но какво от това,
страст изпива дъжда,
капки малки вода си играят в калта,
звън отеква в нощта
звезден път ни очаква с теб да тръгнем сега, ...

Искам да ви предам едно свое наблюдение, което, надявам се, да помогне.
И така, преживях напрегнат ден и единственото ми желание беше да се успокоя и да релаксирам съзнанието си. Това най-лесно ми се отдава, като отида на минералните извори в града ни. Известно време в хубавата вода ме балансира отв ...

"Когато вън излязох, утихнал вече бе гласът
и заедно със него угаснал беше и лъчът."
М. К.
А може би, защото
уморени вече те са били... ...

Тръгнах по незнаен, неземен път,
не търсех знайни четири посоки,
не тъжах от евтини разлъки,
казах си - момиче, наслука!
Жажда утолявах с нежен дъжд, ...

Искам много неща да ти кажа...
***
Искам много неща да ти кажа...
Приседни тук – малко поне!
Канапето спи – кротко и нямо – ...

Колко
( В. Казаков )
Колко нощи облечени в бяло,
колко от тях не помня в зори...
Колко от дните изпълват изцяло... ...

Преоткрий ме.
Обичай ме – без край.
И се вълнувай -
с всеки дъх, който си поемаш,
с всеки тласък, ...

Поглеждам аз звездите -
мисля си за моята мечта;
затварям си очите -
виждам безкрайна красота.
Нахлуват в мен спомени - ...

Притрябвало ми е небето ти
Освободено и безплатно
Аз си имам своите решетки
През които да гледам фалшиви залези
И за един мъничък живот като моя ...