С ВКУСА НА ДИНЯ
Обедното слънце разпалва силно жаравата в огнището на юли. Мараня трепти в далечината и изпепелява наситената зеленина на гората насреща. Едва дишаща в горещината на летния ден, реката лениво източва води край белия гръбнак на каменистия бряг. Зажаднялото слънце пие водата, изсмуква ...

За теб
Брод ще открия
в бурната река
и на ръце
със радост ...

сам съм в тази нощ студена и опасна
но мислейки за теб тя става омайна и прекрасна
спомените за твоето сладко личице
ме огряват като топло слънчице
от твоите очи се зареждам с огромно вълнение ...

ЗАВРЪЩАНЕ
За кой ли път в родния край се връщам,
пред очите редуват се пейзажи.
На залез слънцето хълма прегръща,
мълчаливи гари стоят на стража. ...

Премислях всеки ход и пак грешах
Опитвах се да правя план след план
Но пак да те запазя не можах
Оказах се в поредния капан.
Измъквах се и продължавах да упорствам ...

В следобедите просто крача...
И съм лодка от вчерашен вестник...
Посоката ми е наклонът на канавките...
В шахтите отишла съм да поплача...
И съм лят куршум от незабравен плесник... ...

ГОЛОТА
Неудачно скроен
с отеснели минути -
в този ден провален
аз напразно се лутам. ...

Да кажа ли на майка ми? Така и не разбрах как цял живот съм в някаква ситуация, в която се чудя да кажа ли на майка ми. Стоя и гледам така наречения гипс, тук са някакви по-различни, в едни такива сини обвивки, не като навремето, когато си счупих ръката в детската градина. Абсолютно същата ръка межд ...

Искам днес
отново да съм
лека,
мека!
Като есен - ...

Надявах се отново да те видя,
пак тъй във някой слънчев ден,
надявах се да пресека отсреща
и ти тогава да стоиш пред мен.
Надявах се да видя твоя поглед, ...

К Р А Д Е Ц Ъ Т Н А М Е Ч Т И
_____________________________________________
Той беше сляп, глух, еднорък...
Крадеше си Мечти.
От едного открадна си очи. ...

Не искай да ти вярвам сляпо пак.
- Изминах вече този тъжен път.
Не мога да съм същата и няма как -
с жестока болка за доверието си платих!
Да, знам, че нищо няма да е същото, ...

Ако Смъртта е с образа на героя от едноименния
филм, с удоволствие бих се оставила да ме отведе.
Смъртта е може би прекрасен сън.
Защо ли се страхуваме от нея?
Затваряме очите си. Отвън ...

Недей да наказваш дъжда!
Той няма вина, че всяка нощ тъжа.
Че се давя в сълзи, Той не знае дори!
Това е нещо, което ми остави,
целуна ме, тръгна си и ме забрави... ...

Безгрижен и млад бях и много грешах,
и стихове пишех, и просто летях,
унесен в мечти със радост и смях.
Във прелест цъфтеше, от слънце огрян,
край мене животът прекрасен и мил ...

Какво си ти, какво от мен желаеш?
Кажи си името, от хора дадено!
Прищявка твоя ли е или се нуждаеш?
Защо се храниш с мисли крадени?
От сътворение горящо блед отблясък, ...

Какво наистина е любовта?
Понятие до днес неразгадано.
Първичен поход на плътта
или чувство в сърцето голямо?
А може би е страх от самота, ...

Ако никога беше всякога, животът може би щеше да бъде по-безболезнен, по-чужд откъм сълзи и по-склонен да не ни мачка... Някога, когато бях дете, обичах да играя на плажа и да правя дворци от пясък и вода. Днес гледам песъчинките, мидено несъвършенство и си мисля за мечтите - също толкова крехки и к ...

Над гората се бе спуснала нощта,
а аз бродех сам из пустошта.
Случката отново се повтори,
сърцето ми започна да се бори.
Внезапно светлина ме озари, ...

През месец юли
нощите са дъхави
и топли,
навяват мисли
за любов, мечти. ...

В стаята не се дишаше. Беше налепена с мръсно-оранжеви тапети опръскани със злато и това допълнително ме задушаваше, а въздухът беше толкова гъст, че милиардите частици прах бяха заседнали в пространството и аз вместо да дишам се давех като змия, която се опитва да нагълта удушен плъх. Все пак атмос ...

Звездица
Да те обичам вече не желая
Боли ме само като мисля за това
Омръзна ми все напосоки да гадая
Дали пък точно ти си любовта. ...

Студен, жесток и мрачен, и безличен,
равнодушен, жалък, апатичен,
безмилостен, излъскан и суетен,
отчаян, облачен, безцветен,
протрит, изтъркан, пародичен, ...

Безкрайност.
Плъзнал леден дъх прозирен.
Летейки, сбрали се ята души,
из въздуха понесени ефирни,
изпъстрени от райските дъги. ...

Луната и звездите се виждаха ясно тази нощ, но градът никога не спеше, особено в петък вечер. Навсякъде се чуваха смях, крясъци и музика. И въпреки, че слънцето отдавна се беше скрило зад хоризонта, горещината беше останала.
Млада жена се движеше спокойно сред тълпите. Имаше уверената походка на хищ ...

Ти си онази мисъл, която нощем ме буди -
ти си моето вдъхновение.
И за първи път се чудя -
къде са думите за това стихотворение...
Ти си моята съдба - ...

Гризаха корените си дърветата
сетне отчаяни клони протягаха
към Слънцето
а в смъртта си гневяха се
и Го проклинаха

Разкрих аз малка част от себе си
на този, който няма нужда от такава сила.
Сега сама съм аз по пътя си,
душата си - на никого не бих я подарила.
И губех се, и връщах се стотици пъти, ...

Погали го, любов,
подари му блясък в очите!
Нарисувай сърце
по влажния пясък,
събери му в шепа звезди - ...

* * *
Няма нужда да идваш във петък.
Други са хората, дето
трябва да бъдеш със тях.
В петък всичко е чуждо. ...

Колко болка донесох,
колко разпилени надежди оставих!
Накрая уморих се и в черупката си скрих се!
Самоизмъчвам се, душата си раздирам,
но смисъла за всичко случило се не откривам! ...

04.07.2010
Ден трети - “Робинзон ленд”.
Това е просто едно отчаяно писание на една самотна и също така отчаяна личност. Не е нужно да четеш това, а ако го прочетеш не е нужно дори да го харесаш, защото пишещия пише единствено и само за себе си и не се нуждае от твоето одобрение.
Няколко позакъснели ...

Тя излезе от хотелската стая и бавно затвори вратата зад себе си. Отправи се с бързи крачки към асансьора на хотела и доволно огледа отражението си в огледалната му врата. Изглеждаше наистина добре с червената си къса рокля и високите черни токчета. Беше елегантна жена на 30 години, но външно не изг ...

Мамицата му мръсна на шефчето! Червив е с пари, ама не си оправя таралясника. Щото ние двамата с тебе сме кухи лейки и му бачкаме на педала му с педал! Колко пари му домъкна ти, а? Само за две години той си купи три коли, още една фабрика и 5 декара до Тополи. И кво за тебе и за мене, дето те разнас ...

Това е една истинска история...
През 1944 година един взвод на немската армия бил настанен в селото на майка. По-скоро - на бъдещата ми майка, защото тогава тя била... още пеленаче. В къщата на баба и дядо дошъл на квартира млад офицер от Вермахта. Младежът, още с идването си, започнал да се радва н ...