* * *
С бял акварел засвири ноктюрно -
черна точка, разтекла се по
щастливата глухота.
* * * ...

Винаги съм се питала какво е любовта...?
И все още не мога да намеря отговор, понякога тя ни кара да летим от щастие,
но друг път адски боли, боли толкова много, че целият изтръпваш и вече не чувстваш нищо.
Всичко ти е все едно, дори и това дали ще си жив, или не. Тази болка не може да се опише с ду ...

Децата, които бавно порастват
И натежават бавно в златисти класове
Оформят леко медни, топли коремчета
Жълто-хладни сутрин
Медно-меки вечер ...

„От Турция трябва да пристигне в София в четвъртък”
Имало едно време един народ, велик народ, който властвал на три морета. Но, не щеш ли, бил поробен – 500 години под османско иго. Много страдал и преживял толкова перипетии и болка, колкото не можете да си представите или прочетете. Погледнете карт ...

Духа Свети ни води
тихо през деня,
през нощта, та чак
до сутринта.
Тихо ни съветва: ...

Защо не литваш, малка пеперудке,
с изписаните си криле?
Животът ти вечен не тук е,
а в безграничното небе.
Защо не мръдваш, синя обич малка, ...

На един oтдалечен остров на име Миранда живееха чувствата: щастието, самотата, суетата, алчността и скръбта. Тe всички невинаги се разбираха поради различията си. Например алчността винаги искаше всичко за себе си и не даваше нищо на никого, самотата пък винаги нямаше компания и се чувстваше много с ...

Това лято си отиде,
както вехне крехко цвете.
Но за него с нежност
ще си спомнят ветровете;
недокоснатият ручей, ...

Тази усмивка разбива врати!
Поглеждаш, премигвам, горя!
Пак център на всичко си ти,
не искам, а твоето име шептя.
За мен ли е танцът? Приемам вежливо. ...

Събуди се Везувий в мен -
проклятие и дар от боговете.
За две очи, примамили ме в плен,
в недрата трясък се разнесе.
Кипяща лава лумна във кръвта ми ...

- Айде, чедо, време е да си починеш, че та чака цял концерт. А и требва да са облечеш прилично, та да та ареса момата.
Павлето сведе глава. Когато думаха за Вяра, нещо трепкаше под лъжичката му и свиваше корема му. Сега той тръгна към одаята си.
Часовете бавно се редяха. Малкият часовник в гърдите м ...

Здравей!
Хей, на теб говоря, да, ти, същата, какво правиш там в онзи ъгъл, за бога, стани, махни се оттам - нима не знаеш, че това е мястото, където забравата, самотата и тъгата се прокрадват лесно в сърцето ти, това е ъгълът на безпомощността, който пречупва човешката воля и те прави по-слаб от най ...

Сенките на минувачите изплуваха една по една от мъглата. Първо се показваха тънки тела, които постепенно нарастваха, а главите се виждаха, едва когато човекът беше на 4 – 5 метра. След като ме подминеха, изчезваха първо главите им, а след това безглàвите им тела се стопяваха в мъглата, докато не изч ...

И самураите понякога сънуват нежност... Той ми разказа своя сън... разказа ми го още преди да сме се срещнали, разказа ми нашия бъдещ спомен...
Докосваме се само с върховете на пръстите - нежността прелива и изтича през тях, залива ни, разперва криле от мъгла и ни обгръща в неонов воал...
Скрити и з ...

България е едно малко парче от рая. Достойно ли е обаче да си българин днес? Имаме хилядолетна история, с която се гордеем, култура със световен принос и силна кръв.
Но истина е, че днес живеем в трудно време. Животът в България е сив и труден. Нямаме нужната подкрепа и закрила от държавата ни. Няма ...

2007 година...
''Не ми се ходи в Америка!''... Казвах го така, сякаш всичко зависи само от това дали искам, или не искам да ходя в Америка, а другите неща са просто дребни подробности. Сякаш американските емиграционни власти само чакат да изявим желание. Гризат си нервно ноктите от нетърпение. Ще си ...

П И С М О
До Зоя Петрова и Александра Бенер, по повод публикуването на писмата им в книга.
Благоевград - Германия
Здравейте, Зоя, Александра!
Четох и плаках, плаках и четох. А сега пиша и плача, продължавам да плача и пиша. Животът наистина е тъжен. И труден. И то много. Не успеем ли ние самите да с ...

Събуждам се, разтърквам очи и примигвам от ярката светлина, процепваща се през прозореца. Изтягам се бавно като котка, готова за стръвни подвизи и си мисля вече за сутрешното си кафенце, но нещо не ми мирише на кафе, пък аз нали съм свикнала да ми го поднасят веднага. Оглеждам се и протягам ръката с ...

Вътре в мене болка скрих,
нека сълзите кървави да раснат!
Обичта в мене аз стаих,
нека чувствата безпомощно да гаснат!
Маски хиляди смених, ...

Аз съм хероина във вените ти
Свръх дозата за твоята душа
Забивам се в теб като игла
Стискай зъби защото ще боли
Ще те променя цял из основи ...

Ела ми гол и бос във студ и мрак, и зима.
И гладен ми ела, да те нахраня и приема.
В ръце без нищо, с едничката любов ела,
че тя е всичко, ако е дадено на някой, да я има.
На прага ми самин по здрач не стой. ...

Бойко, мутра проста,
вече прекалява доста.
РЗС-то се разцепи,
Тагарински се изцепи.
Бойко, банкянският дон, ...

... За някои животът става на морава,
за друг в тоз' час превръща се в пустиня,
потънала във вечната забрава
на жалки подаяния и милостиня...
*************** ...

Важно е да можеш да прощаваш,
важно е да можеш да прикриваш
и да знаеш само едно - не бива
и не става слабостта да си издаваш...
Ако на ниво се държиш, ...

Обичай ме, когато е студено,
когато плачеш, ти мисли за мен.
Обичай ме, когато нямаш време,
когато всичко сякаш е без цел.
Обичай ме и аз ще те обичам, ...

Холивудски екшън
или
В началото бе Чък (Норис)
... и е задължително –
всички мъже са красиви, ...

Паяк цяла нощ
плете си мишена
сутрин го застрелвам с поглед
* * *
Семейна идилия ...

А бях щастлива
(...там в безкрая...
... на дните си...!)
А бях щастлива…
И къпех се в море от розови мечти! ...

(завещание)
Така и нищо не ми каза,
а сякаш ме изпиваше с очи.
Затуй пък Господ ме наказа
да нямам мира от мечти. ...

Истината, без загадки...
Сама съм.
Студен е градът,
когато звездите догарят.
Разтваря небето виолетова плът, ...

Кафе с цигара
Седим на бара.
За тебе - водка с портокал,
за мен - кафе с цигара;
разискваме си теми за живота, ...

Акапелно изпълнение. Кавър на песен на ART LOCOMOTION, българска група, която много ценя. Текстът и музиката (мелодията?) са на Петър Димов, личност, която дълбоко уважавам.
PS. Имам изричното му разрешение да пея, рецитирам, видоизменям и пропагандирам тази песен.

Само ти познаваш по кожата ми тайните пътеки,
само ти с дъха си сплиташ във къдриците слънца,
само твойте длани пият на желанието ехото,
само твоите очи намятат със зелено мойте рамена.
Само твоят шепот буди хиляди лавини нежност, ...

… А щях да ти предложа горчиво кафе,
защото виж на какво приличам -
ставам сутрин и гледам едва,
да съм тъй недоспала не ми прилича.
А щях да ти предложа горчиво кафе… ...