О, там черният звънар,
Смел и твърд,
Бий на смърт –
Смърт!
Той над всички горд стои ...

Есенни гроздове спускат зърната си
в плетени кошници, зрял кехлибар...
Старите българи тъпчат с нозете си
гроздето сочно във кораба стар.
Сок от сърцата им, кръв от душите им – ...

Есен моя,
тиха, листопадна,
стъпваш във деня ми
неусетно,
идваш с цветовете ...

Дъждовен ден
Сутрин е, но утрото е спящо,
сгушено подремва във мъгла.
Сутрин след нощта разлята,
мокра, изморена от дъжда. ...

Влюбено море
(Посветено на Велин)
Когато бризът по телата ни пълзи,
за да охлади нагорещената ни кожа
и ние с теб, блажени, лежим, ...

Мира събра багажа, стегна куфарите, хвана двете деца за ръка и тръгна. На море. С голяма дъщеря и малък син. Мъжът ù отдавна живееше с някаква разведена. И това лято той ù даде парите с думите: Ти и децата да изчезнете за един месец. И при майка ти идете.
През целия път тя не свали тъмните си слънче ...

Моят сън ме отведе във рая,
в неописуема, вълшебна красота...
С нежни звуци на арфи трептях,
с ангели, с гълъби бели летях,
с орхидеи цъфтящи се сливах, ...

Зазидани в бетонни кубчета
водоравно и отвесно,
отговорите налучкваме
или наместваме.

Боли
Боли ме и празно е,
боли ме и страшно е,
боли ме и тежко е,
боли ме и тъмно е, ...

... помаха набързо
погали косите ми
с цвят от малини
изплете си лодка
от падащи клони ...

Аз не мога без теб, ти си моят живот,
в твойта малка игра аз живея с любов,
не заспивам в зори, аз те чакам в нощта,
галя твойте очи с мойта нежна душа.
Ти си мойта съдба, аз съм твойто море, ...

Че виждам, виждам, но не чувам.
Че чувам, чувам, но какво?
Че тръгвам, тръгвам, но не стигам.
Че стигам, стигам, но защо?
Че помня, помня, но не зная. ...

Отивам без да знам дали ще се върна,
дали ще се върна в своя роден край,
да си припомня за изминалите години,
когато свободата беше до безкрай.
Отивам, а вече искам да се върна, ...

Душата ù допира устни. Трае секунда.
Той пак е хванал ръката ù. По дължината на пръстите ù са накацали тръпки. Милиони кратки отсечки. И паузи.
Светлините по тротоара се прозяват и оставят светли петна по подгизналата земя. А тя разпява листата. За срещата с гладката ù длан.
Студеният въздух сънува. ...

Тази нощ сънувах. Сънувах, че светът се е обърнал. Беше студено, дъждовно, изгубено... Беше есен. Беше лъжа. Тънките струни на моето отмаляло обичане се бяха разкъсали, изпепелени в недогорелите си пламъци от жажда. И се изсънуваха мрачни и изоставени. Мократа, хладна, неприкрито тъжна, есенно истин ...

Това е с мен през целия ми съзнателен живот.
Надявам се, че някой ден ще мога да обясня...
Погледни ме и кажи:
Не виждаш ли нещо странно в поведението ми?!
Попитай и разбери: ...

Ех...
ако знаеш откога не съм разглеждала албум със снимки...
Не! Не говоря за поредния ти албум във Facebook.
А просто за прашен албум със снимки, качен на някой рафт или скрит в чекмеджето със спомени...
Ех... ако знаеш откога не съм получавала писмо... ...

Закъснях
със може би години
за срещата
в неделята.
Един измислен танц ...

Напролет ти отлиташ, странна птицо!
Напук на всички правила!
Говориш малко, малко питаш...
Летуваш нейде по света.
А зимата долиташ с пълни шепи - ...

На Здравко
Небрежно и рошаво
е всяко твое утро,
леко несвързващо думите
и с едва процеждаща се светлина ...

Жарава
В очакване за следващата среща,
за нежното докосване с очи,
за думите безмълвни, но горещи,
душата ми молитвено мълчи. ...

МЗ прие решение да се раздават номерца на
чакащите за операция. (Изключение: спешните случаи)
Народе, чу ли новината:
Ще ни раздават номерца
за операции на черен дроб, далак, червата, ...

Аз тичах из поляните ти полудели.
Те плачеха за слънцето и моя ден
и много бяха, еднотипни, почернели,
а в теб косача ме докосна вкочанен.
Косата ти блестеше под тревата, ...

Есен
Дъждовете днес объркват планове.
Потушават слънце и копнежи.
Преобръщат тръпките във ядове.
Пренасищат зеници с валежи. ...

Нощният град, със заспалите улици,
се разля пред очите ми.
Тихо глъхнат твоите стъпки във мрака.
Нощен площад в есенен град –
плаче ли, плаче душата ми... ...

Есен е.
Разгърдено голо хоро играе вятърът,
шарени листи се ронят в краката му,
облак перчема му скрива в калпака си,
господарската сИтни и подсвирва с уста. ...

Едно момче, развяло риза,
търкаля слънцето в тревата.
Зората, сънена, капризно
отпива глътка от росата.
Едно момиче с дълга плитка ...