ЧИКО ЧИКОВ ДНЕС
Чико смукна от цигарата. Взе чашата бира. Отпи голяма глътка. Избърса с ръкава на сакото си, полепналата по устните му пяна и се почеса под мишницата. Загаси телевизора, точно когато Джеврие ханъм си обуваше прашките. Поредната серия на Листопад беше към края си. Прехвърли няколко ка ...

На колко от вас се случва да седят посред нощите? Да пушат "последната цигара"? Да си легнат в малката спарена от жега стая с мисълта, че утре би могъл да се намери по-дълбок смисъл на нещата? Колко от вас си казват: "от понеделник ще започна да правя еди-какво си?" На колко от вас постоянно им се с ...

Ослепях и оглушах,
и като насън до теб живея.
В мислите си те целувам,
в люлката на твоите мечти заспивам.
Не защото си красив и млад, ...

Тълпата се раздвижи. Чуваха се шушукания. Разменяха се влюбени погледи. На сцената свенливо гледаше Сербез Петър. Напук на голямата му свенливост, му прикачиха това име. До него стоеше Васил Сополанкото. Беше мъж около четиридесетте. Все подсмърчаше. От носа му непрекъснато се стичаше лепкава, напод ...

Текст, музика, аранжимент и изпълнение - Марин Тачков.

/На моите деца/
Дий, дий, конче,
конче-вихрогонче.
Бягай бързо,
вятъра настигай! ...

Ето това е нещо, което ме кефи и смятам да запиша вече по-професионално :)
Поздрави на всички, с пожелания за среднощни танци около огъня и само хубави емоции! :)

Нима не знаешe,
че времето руши мечтите,
оплита ги в мрежи от лъжи,
а после като вятър ги помита
в потопa на свирепите души. ...

С теб се разпадам на хиляди атоми,
меко потъвам в среднощни поляни.
Щом се усмихнеш, полита душата ми,
ласкаво галят ме твоите длани.
И водопадно в ръцете ти стичам се, ...

НАСАМЕ С МОРЕТО
Искам да се слея с теб, Море,
всяка моя клетка в теб да се разтвори,
както съм била стотици векове,
преди да се окажа на тялото в затвора. ...

Ако някой ден ти липсвам -
намрази ме за това.
Ако някой ден се влюбиш -
обикни със цялата си душа,
че животът е ужасен, гаден, скапан и суров ...

Не можеше ли да ме искаш само,
далечна, влюбена, отдаваща…
Не можеше ли да ме гледаш само,
на глътки да попиваш красотата?
Не, ти поиска да ме завладееш. ...

Моят храм
Ти си моят единствен храм.
В него няма купол и разпятие.
Греховете си изгарям там.
Ти си любовно проклятие. ...

Море
Вървя през честността на моите седемнайсет години.
Крехка е...
Като лъжите, преминали през тях.
Или както ги наричаш - премълчавания. ...

СТАРЦИТЕ
Старците на пейките седят,
радват се на хубавото време.
Приказки за младостта редят,
за сегашното си тежко бреме. ...

Посветено на мъжете-антифеминисти (и на тези, които и хал хабер си нямат за какво иде реч, но се произнасят доста фриволно за същността, целите и ценностите на феминизма*) ...
Нямам време за спорове с вас, (мили мои) господа “офицери”,
феминизма разпънали в жажда за някакво ново мъжко влияние.
Съвсе ...

Трудно ми е да обичам...
сама,
по устните въздишка.
Сънят
не ме накара да забравя ...

на канибалd ( с патос :-) )
Душата ми - разцъфнала градина,
поливам със любов и светлина!
На всеки, който спре или премине,
венец изплитам с моите цветя. ...

Mисълта ми препуска във тъмното
като шарен и буен табун
и от двете страни по пътя
прожектира ми филм след филм.
Ето там сериал интересен – ...

Младостта си личи по очите,
но и те се променят, знаеш ли?
И не само в ъглите,
където полепя се паяжина.
Не става въпрос за диоптъра, ...

не вярва в Хипократовата клетва
в скалпела се моли
нали и него някой ден няма да пощадят
ръцете със скалпели
ръбовете им не затъпяват с годините ...

Нямам нищо! Това ми остана –
мътен спомен, сърце от дърво.
От очите ми призрачна пяна
все се спуска по сухо стъбло.
Банкрутирах душата си рано, ...

Аз обичам теб,
Родопа планина!
И възхищавам ти се
постоянно и на мига!
Искам с теб да расна ...

Изтънчените
невинаги
са чувствителни.
Хитреците
невинаги ...

Не е нещо определено,
някакви думи нахвърляни, не искам ги свързани,
започвам да мисля, за коeто
и не искам да бъдат прибързани.
Дали да бъде нещо мрачно, тъжно? ...

Сълза под крило
на Александър
Дъщеря ти ще изплаче смъртта ми.
И сълза под крило ще си свие,
да я топли в онези мълчания – ...

Изгарят старите греди,
планетата на миналото
поддържали и пазили
И светлото, и тъмното -
оковите се счупиха, ...

Издишах цялата надежда...
С горчивина копнежите изхвърлих.
Напразно миговете отлетели
за своите черти претърсвах.
Къде остана красотата, ...

Твоя
------------------------------
Ще изпъстря
в стих
прегръдките ти ...

Надигам се бавно,
поглеждам наляво,
сама съм и мога да дишам.
Събудих се плавно,
кога съм заспала? ...

Когато върху устните си не усещаш устни,
когато нощите останат безразлично пусти,
когато утрото пристига стенейки и сълзите
вече не отмиват болката...
когато болката... и тя те изостави ...

Когато бил е най-щастлив - такъв сега ще живее!
И болката усеща се чрез неговия вик.
Сълзите застинали, студени веч на лицето,
разкъсват бавно всеки тежък, дълъг миг.
За последна молитва сили събира сърцето! ...

НАДЕЖДА ЗА ВЕЧНОСТ
Когато отивах в отвъдното,
ти беше тръгнала след мене -
заедно да се гърчим
в адовите врящи водоеми. ...

Къде се ражда мигът -
внезапно лумнал огън?
От шепота на листа,
от дъга в небосклона,
от нестихваща тишина? ...