Дадох всичко, което имах, живях чужд живот и повтарях собствените си грешки отново и отново... Лъжех се, че живея добре, че най-сетне късметът се е усмихнал на вечния карък. Явно хората понякога се самозалъгват, забравят, че чудесата не стават за една нощ, ако те изобщо съществуват, разбира се. Хуба ...

Когато усетя твоето ухание,
аз озъртам се предвидливо,
когато се сблъскам с твоето страдание,
аз успокоявам те грижливо.
Когато те погледна, ...

Сълзата...
Тя е нещо чисто, невинно, но невинаги добре разбрано.
Всеки я тълкува по различен начин.
Но точно тази сълза беше от едно счупено сърце,
от ноктите на предателството на кървави ресни раздрано, ...

Обичам да събличам дрехите ти през кожата,
през душата ти и през Вселената,
в която се пречупваш в другия край на огледало -
закачило се нарочно между пръстите ти някъде пак там,
където конецът се е оплел във възел и без байпас - ...

Беше лято като лято.
Ситен пясък и рапани.
Ситни стъпки, ланшни рани,
плувам бавно към брега.
Езера и океани! ...

Спомням си, че навремето имах своя звезда, тя беше там горе, на небето, и светеше толкова ярко... Знаех, че тя е моята звезда и че винаги, когато погледна към нея... ще се усмихна и ще знам, че в този свят винаги си заслужава да се бориш, дори и за малките неща, чиято стойност е от голямо значение.. ...

в-к "Гласът на Ловеч"
Недялко Василев
"РОДЕНИ В БЪЛГАРИЯ"
МУЗИКАЛНО-ПОЕТИЧЕН АЛБУМ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ
Сдружение “Общество за всички” – Троян (доц. Кралeва) и Тодор Трайчев, автор и продуцент, работят по проект, финансиран от фонд "Социално подпомагане" към МТСП . Талантливи деца с увреждания и в н ...

Taка те вдишах със сърцето,
напълних камерите от любов със теб,
в предсърдията влях от дишането
на щастието си в моя словоред.
Дълбоко те задържах в себе си. ...

Докога, докога, докога
все за теб аз ще мисля и пея!?
Докога, докога, докога
все по теб, все по теб аз ще тлея!?
Докога, докога, докога ...

Напъвам се да пиша -
нещо позитивно
и пускам си комедия по кабела.
Кафе със много захар
си пресипвам, ...

Непотребна си вече, Любов - изморена, от скръб остаряла,
но днес се сбогувам с теб... някак насила,
като с бабина вещ, като бряг със вълна натежала.
Сплела в кок непринуден косите от свила
тръгваш кротко сама, не поглеждаш, даже не плачеш, ...

Жадувах за целувките ù.
Какъв ли щеше да е вкусът им?
Ако само докоснеше ръцете ми,
потръпвах цялата, дори сърцето ми.
Все едно морето докосваше пясъка, ...

Очи, изгарящи нощта,
целуват нежно лудостта ми,
ръце от празна самота
забиват нокти във съня ми.
Със ледна длан следи прогарят ...

Ревнала хитрата Лиска,
нямала титлата Миска,
Вълчо го спонсор раздава,
всяка нощ тя му пристава.
С уиски препил една вечер, ...

А здрачината, гребнала подквас
от нощите - плътнее, става гъста...
Звънците на прииждащи стада,
със медовина тъмното наръсват.
Разнася се гласът на свят покой - ...

Тъпи сериали ни заливат,
бавно мозъците ни промиват.
Зяпаме безумните интриги,
та чак почват да ни текат лиги.
Книгите са вече демоде, ...

Ако ще казваш нещо, нека бъде истина.
Комплименти всеки ми е правил.
Когато аз говоря, ти говоря искрено.
И ти ми говори така, разбра ли.
Не казвай, че са хубави очите ми, ...

Може би няма не справедливост, може би няма късмет и липса на такъв, може би има липса на вяра и наличие на огромно безверие и още по-голямо недоверие и доза на разяждащо съмнение... защо са ни те, толкова ли не можем сами на себе си да повярваме, че сме стойностни, че имаме качествата да се справим ...

Closed
(icohim & ruschoOo)
Със поглед тих, като че удавен,
споделяш в мъка спомен уморен,
в светлината на сянката изправена, ...

Тя е всичко, което очите ти виждат,
аз - онази, под затворените клепачи.
Тя жена е, за която мнозина завиждат,
аз превръщам минувачите в мариачи.
Тя е зряла - богат урожай във ръцете, ...

Ако има някакви грешки, моля да ме извините и разбира се споделете кои са. :)))
From First To Last - Emily
Smiles and her laughter,
It's the only thing that I've been waiting for, a time.
Regardless of our distance, and our hope, cuz were ...

Безцветна тишина и миг виновност
обричат всяка страст на тъмнина,
размиват радостта за нещо топло
във черно-бяла, куха самота.
След тичане по замразени пътища, ...

Малкото птиче погледна голямата птица до него.
– Мамо, защо ние не сме като хората?
– Така сме създадени. Така е устроен светът и никой не може да даде отговор на този въпрос.
– Защо ние летим нависоко, а те ходят по земята?
– Хората също летят понякога. ...

Текст, музика и изпълнение са мои. Надявам се да ви хареса :)

НАЙ-ДЪЛГИЯТ ПЪТ
Повтарям като мантра името ти:
Космически студ.
Далечни звезди.
Пламък в огнище и пълна къща. ...

Намерих котаче с тънко мустаче,
самичко на двора стои,
погледна копнежно, измяука ми нежно,
с опашка дори поздрави.
"Ела" му пошушнах и после го гушнах, ...

Изобщо не бе хипотетична
тазнощната ми безсъница,
прегърна ме, без да пита
искам или не искам.
Затули ми всички сънища, ...

Над гората се бе спуснала нощта,
а аз бродех сам из пустошта.
Внезапно светлина ме озари,
топлина и спокойствие тя ми дари.
Тъгата постепенно изгасна, ...

Ах, как жадувам
Ах, как жадувам тази вечер да си с мене,
да бъдем двама под дъжда…
Макар и мокър да съм с тебе,
да видим после пъстрата дъга… ...

Вали...
По ручеите безтегловни бавен дим се стели.
Дали...
Били сме с тебе праведни и цели?
По билките си мога да позная ...