Във тъмна вечер, черна като в рог,
опитай бели думи да напишеш
наред с звездите - капчица любов,
изтръгната от скритото в гърдите...
Сред тъмни сенки, нагло разюздани, ...

Искам много любов -
да вали като дъжд, да не спира.
Нека нейният зов
да превърне душата ми в лира.
Искам много любов - ...

Мария
Вече не само със страст, но и с малко разум
И не вярвай,
че всяка втора жена
е Мария, ...

на П.
във открито море се целуваха влюбени,
а пък мен ме прегръщаше лунна пътечка.
късно вечер в морето се чувствам изгубена -
просто тъжен самотник сред съдбите човешки. ...

на И.
Изпитвал ли си някога страха,
че във ръцете ти светът умира?
Докосвал ли си някога греха,
от който само болката извира? ...

Аз чувствам твоите пръсти,
по шията, по ханша,
навсякъде по нежните бедра.
Горя, когато мисля за това,
горя, когато мисля за целувките под дъжда ...

И някак си изглежда избеляло -
градината, смокинята, зида...
Поръсено със пътна прах, забрава -
един чаршаф провесен на тела...
Домът наполовината завършен. ...

Руска салата и ракия -
това е мечтата на мъжа!
И през стомаха да минава
любовта му -
това е на дневен ред сега! ...

Всичко гори, изгаря, остава само пепелта.
Всичко върви, минава, остава само споменът.
Днес си тук, утре може да те няма,
но оставяш своите следи.
Като мисъл всичко си отива, ...

Аз бях дете, аз бях свободна,
а днес окови сложи ми светът.
Витална бях, а днес съм отговорна
и устремена към високи небеса.
Безгрижието беше ми приятел, ...

Под клепките на всеки тъжен ден
заспива уморената надежда.
От срещи пак с несбъднато сразен,
расте в ума ти кукувича прежда.
Оплита самочувствие и блян ...

Главата ми е пепелник,
в който гасиш цигарите
самодоволство и презрение.
Главата ми е пепелник
и ти си свикнал толкова ...

Там, където всичко е възможно -
в сънищата - срещнахме се двама.
А наяве туй е невъзможно -
търся те, а теб те няма.
Там, където царуват мечтите - ...

В един океан от болки
потънaха моите мънички мечти.
Плача, но вълните заливат
тези самотни, безпомощни сълзи.
Къде са моите приказки, ...

Тогава бях искрица от пожар.
Ти мина покрай мене като полъх.
Студения ти дъх не издържах...
От този миг остана тъжен спомен.
Не те виня. Така е отредено – ...

Скършено
Спомен внезапен
мокри очите ми,
бръчки вдълбава,
връща годините. ...

Очите й са моята присъда,
гласът й -- моя сладостен затвор --
завинаги да бъда
слушател ням пред кроткия й взор.
За нейната усмивка търпелива ...

Илюзия
Пламена се събуди плувнала в пот. Сърцето й биеше учестено и тя трудно осъзна къде се намира. Отново беше сънувала онази къща и човека в нея. Тя знаеше кой е тоя човек. Познаваше всяко негово движение, мимика, жест, поглед. Познаваше го от известно време. Време достатъчно да промени нейното е ...

1.
Когато отвори очи, Ерик остана известно време неподвижен, чудейки се дали е буден или още спи. Винаги така се усещаше в едно междинно състояние на полусън, когато всичко му изглеждаше толкова чуждо и непознато. Но сънят бавно отърси отломките си от съзнанието му и очите намериха познатите белези ...

Аз и джаз обичам...
счупен в пръстите
на баса скочил
от /пре/с/чупеното
огледало ...

Не казвай, че животът ти
е лишен съвсем от смисъл,
че непотребна си и ничия,
че нямаш своя осъзната мисия,
защото: ...

П Р А З Н А Г А Р А Н А К Р А Й С В Е Т А
_______________________________________________
Като ледена висулка, която Слънцето топи.
И капка подир капка отзвънява.
Секунди. Минути. Часове. И дни. ...

Умори се Земята,
набраздена от много животи.
Пулсират сърцата,
в труден ритъм с раздвижени ноти.
Завъртяха я дните, ...

Лицето ти
до моето
като крила
на птица
сърцата ни ...

Помни, животът е красив.
Дори когато ти се плаче.
Или болката е прекалено голяма.
Мисли, че в този момент се случва нещо прекрасно.
Нищо, че ти кървиш. ...

Аз - безкрайното море...
Ти - изгряващото слънце...
Част от дръзкия пейзаж
на първоюлска утрин...
Шансът да се съберем - ...

Дотука - с мокрите поръчки
по отношение на времето,
с хастар навън е вече бъдното,
от джоба му стърчат проблемите!
Дотука - с ареста на щастие, ...

Цял следобед лежах гола до един мъж. И цяла вечер, и малко от сутринта. После слънцето изгря и ми стана студено.
Отидох при мама. Тя тъкмо палеше печката.
Наръчът ú все още беше завит в престилката – дебела, вълнена. Приседна на земята, отвърза вървите на прегача и леко, леко разстели дървата - да с ...

Сълзите си - до една ще опаковам.
В плик, със марка и печат.
Щом пристигне - неразопакован,
не бъди инат.
Във него скрила съм от себе си ...

Топло е. Късна неделя.
Сама съм, какво да се прави!
Нормалните хора вечерят,
а аз пия и пуша цигари.
Тихо е. Празно е. Тегаво. ...

В сладка тишина бавно потъвам,
в море от забрава потапям се аз.
Дъждът капе по моите длани,
солта разяжда моите рани.
Болка припомни ми, че все още съм жив, ...

Как искаш да се върна,
как искаш отново да те прегърна,
как искаш да го направя,
като моето сърце твоето оставя!
Знам, че ти тежи ...

Всички си тръгвате...
Ами сбогом тогава!
Щом като се уморихте от живота-
лягайте. Почивайте във мир...
Кръстовете се научих да поставям. ...