На Таня (vitaniya)
лудница си секси
лудница
я виж там
преформатирай си делника ...

Събуждам се с болка в сърцето,
усмивката я няма на лицето.
И него е обгърнала тъгата,
това причинява самотата...
Дори не знам кога започна това, ...

Може би любовта е питие,
от което ме е страх да пия,
защото ще ме прониже като острие,
което не мога да надвия...
А може би всичко е лъжа, ...

Уж сме ято, а птиците малко.
С пет пчели как се прави рояк?
Паразитно припяване. Жалко!
Опаковаме истина с мрак.
Уж съзнателност влагаме в думите, ...

РАЗХВЪРЛЯНИ СПОМЕНИ В ЪГЛИТЕ
______________________________________________
Празна стая.
Със една Икона.
И призрачно разхвърляни спомени. ...

Честито на всички, които по това време отбелязват кръгли годишнини от завършване на средното си образование!
Отлита времето. Къде ли?
Ала следите му са в нас.
След толкоз срещи и раздели,
пак днес сме 11-ти клас. ...

ГОЛАМА НАГРАДА
UNESCO CLUB - Теодора Трайчева и Бистра Окереке
На 01 06 2010 приключи Световният конкурс
за млади таланти (ЮНЕСКО) - Кишинев под патронажа на г-н Михай Гимпу - президентът на Молдова и директорът на UNESCO CLUBS Лионел Винор (Франция)
------------------------------------------------- ...

Един ден,
щом се завърнат птиците,
напъпят розите,
разцъфнат вишните,
и джанките сменят снега студен със жива белота... ...

изискана е меланхолията ти, скъпи Джон,
и аз като една не-застаряваша старица търся ул-уликите, улейчетата
и уличките си, за да мога да се излея като водата навън... от някоя тръба,
докато вали... иначе за мен водата няма никакъв смисъл,
освен чисто естетическия. макар и някой да беше казал, че вода ...

По устните настръхва обич
и пие огън от сълзи,
и сладкото така нагарча,
че всяка дума те боли...
От болката на двама души, ...

Очите ми са толкова различни.
Дали защото нещо са прозрели?
Или пък чуждите очи двулични,
ги карат да са пагубни и вели?
Къде е истината? - Питам се сега. ...

* * *
Виждам във лицата
празните надежди.
Чувам как душата
търси нежност. ...

Днес дъждът ни наваля
и как "скромно" навлажни ни...
Каза ни той на ухо -
бягайте в топлото и меко
легло, че в моето тук ...

Вратата отваряш,
бавно пристъпваш,
музика, пушек,
познати лица,
вихри се пак ...

Търся отговорите, но не ги намирам.
Търся логика, но и нея не я виждам?!!!
Как може да има логика в сърцето ми?
Как може да чувствам сега ръцете ти...
Желая твоите устни връз мен. ...

ПОТЪПКВАНЕ НА НАЦИОНАЛНИ ЦЕННОСТИ
Жилави стъбла прежулват прасците му до кръв. Кръвожадни къпини се опитват да го спрат, да го задържат тук горе, сред пущинака. Тук, където още го опяват и ронят горки сълзи за несбъднатата му младост.
Едри ръбести камънаци спъват магарето и то също се тътрунзи по об ...

Слизаш
към дълбокото -
пристъпваш
следа
подир следа ...

Исках да те докосна,
но не да докосвам стъкло.
Да се разливам диханно-росна
в сетивата ти. Да съм опора
стебло. ...

На красивата ми сестра Йоана, родена на 28.05.2010г. :
Детето е подарък от Ръката Божия,
частица радост в дневния ни мрак,
магическият бяг от земните несгодия,
росата драгоценна на душевния ни злак! ...

Защо пропъждаш любовта навън -
вратата си затваряш.
Задаваш ù безброй въпроси,
оставяш я сама да отговаря.
Отдръпваш се и плачеш тихо, ...

Един копнеж в сърцето ми говори.
Един копнеж - Да продължа нататък!
Той ражда всяка страст и всеки порив,
и дава смисъл на живота кратък.
Надеждата от него произлиза. ...

Rammstein
Води ме
Ти порасна в сърцето ми,
когато кървя теб те боли,
трябва да се познаваме, ...

500 секунди пътува светлината от Слънцето до Земята. Какво бих направил, ако узная, че последният лъч вече е започнал своето пътуване? Последният лъч светлина. А след него идва само студен мрак. Смразяващо ледена тъмнина. Какво ще направя, ако знам, че ще мога да виждам ясно само още 500 секунди?
То ...

Моето сърце кърви,
пулсира бавно във ръцете ти.
По бузите ми стичат се сълзи,
които трябваше да са в очите ти.
През прозорец вглеждам се навън, ...

Последна съм. Пред мене е врата.
Дали да я отворя, аз се питам.
Сама съм, но и тази самота
ще бъде път към чувството, че дишам.
Единствена не съм, но съм сега - ...

Беше странен, но скучен ден. Онзи момент преди бурята, която сякаш чака само да открехнеш външната си врата,за да започне. Все пак това й е работата, да се изтъква колко е силна, колко е разрушителна. Това никога нямаше да се промени.
Вече бяха изминали часове, в които с кръстени ръце през един мъте ...

Сълзите на щъркела
“Самотната душа би била нещастна дори в царството божие”
(Бернарден)
Слънцето се заизкачва нагоре, дето беше Бог. Занизаха се и простите хорица към „Светия град”. Очите човешки се мамеха по невижданото, по розовите напъпили храсти, покрай пътя, по красивите сгради, по дивните езер ...

Защо не опиташ да долазиш до мене?
Аз мога и ще те чакам като скала -
Ще стърча многолика – аз камък огромен,
Омразен и грозен - над тази земя...
Но ти се домогвай до мене – лази! – ...

Сигурно ви се е случвало да намерите разрешение за някаква ситуация, без да се налага да правите нещо особено. Тук искам да опиша един случай, който хвърли светлина върху библейските думи на Иисус, за това как да обърнем другата буза.
Баща ми ме помоли да го придружа до един негов приятел, за да свъ ...

В мисълта ми е есен и бавно капят всички листа. Мисълта ми е като едва шумоляща река.
Доизживявам всички спомени, не тъжа и не чувствам въобще. Апатия е сграбчила горкото ми сърце. Не искам да съм жертва, но нямам сили за борба. Цял ден събирам сили, за да мога утре да продължа със спомените... Нами ...

Чанти и лакти се сплитат в напрегнат двубой!
Бързо местата заемат ги по-досетливите!
Някой се моли Иисусу сред общия вой,
друг - в перфоратора пъхва билетче фалшиво...
Скрит зад яката на своето сиво палто, ...

Леят се звуци...
И потъвам, и летя
в дълбоката вис.
* * *
Лунен лъч се плиска ...

Нарамих любовта си в скъсана торба
и чаках чудото да стане,
и в чакане май всичко пропилях.
Изгубих се в моята анаграма,
в която цял живот ...

Горещи устни, огън, пламък силен.
Гласа ти чувам, нежен, топъл, сладък.
Ти идваш с новата си рокля.
Пристъпваш с устремна походка,
с осанка на принцеса, нежна и добра. ...

Каква е тая обреченост,
дето ни овъртòли душите -
изпълзяват тежки мисли
като влечуги от пещерите.
Оплели сме се - змийска прежда ...