Огромно зарево
над планета синя
наречена Земя...
Изгарящи милионни
светове - живот ...

Когато ми дойде реда
да се представя на Господа,
ще застана пред него
с уши,
а с очите ще търся детето си. ...

Бреговете на твоите устни
ме примамват в дълбоки води.
Ще оставиш ли котва да спусна
в тази буря от силни вълни?
Във мъглите на твойте коси ...

Пътят е кален и хлъзгав,
залитам и падам в калта,
но бързо след туй се изправям,
с усмивка поглеждам света.
Какво от това, че съм лоша, ...

Нощта мина и рано сутринта двамата станаха, за да извадят агнето от пещта. Наоколо дъхаше на препечено. Препечената корица сладникаво галеше ноздрите и накара стрина Стефана да се върне в детството си, когато майка ù нареждаше тепсията по същия начин и приготвяше агнето. Тя подскачаше около нея и кр ...

Светулките живеят в моето око.
Осъдени... римуват магистрали.
Оглеждат се в утайките на всяко езеро.
Пищят от радост, плачат от неправди.
Светулките се крият в моето сърце. ...

Жаден бил жирафът. Отишъл вода да пие. Водата бистра, бистра, като в огледало се видял в нея.
- О, колко грозен съм бил. Колко дълъг, предълъг врат съм имал. И краката ми... Защо ми са нужни такива? Защо?
Заплакал жирафът. И нали сълзите му падали от високо, във водата кръгове направили. Рибките зап ...

Автор:Eмил Александров Николoв гр.Разград
Много често днес родителите се грижат да задоволят децата си повече материално , а духовното им развитие оставят на телевизията, игрите, Интернет. А от това последствията са страшни и непредвидими.
Днес съвременните българи много често се доверяват на това, ...

1.
Със здрача дойдоха и светлините. Така хората наричаха онези цветни газове, които се появяваха в небето, обикновено след залез. Приличаха на ивици пара, но във всички възможни цветове. Някой бе изчислил, че се намират само във въздушния слой между двеста и двеста и петдесет метра от повърхността. ...

Преди повече от дванайсет-тринайсет години отидох с моя по-малък син на съботния пазар. Изведнъж той се загледа в един кашон с малки кутрета. Започна да ми се моли и плаче да му купя едно от тях. Аз, разбира се, му отказах, но от любезност поговорих с човека, който продаваше кученцата.
Разбрах, че с ...

Ще разбереш ли, ако си отида,
ако в миг се стопя в тъмнината?
Ще разбереш ли, ако ме няма,
ако си отида далеч от Земята?
Ще усетиш ли, ако не те докосвам, ...

Понякога една минута
на цяла вечност се равнява.
Все чакам нещо да се случи,
а то е някъде в безкрая...
Уж грее слънцето, а зъзна ...

Още един сонет от Стефан Маларме (1842-1898), в още по-лош превод.
Je ne viens pas ce soir vaincre ton corps, ô bête
En qui vont les péchés d'un peuple, ni creuser
Dans tes cheveux impurs une triste tempête
Sous l'incurable ennui que verse mon baiser: ...

Гост очаквал, Пловдив, подслони ме
под крило на падаща звезда,
заблестяла сред небето синьо
с твоята немигнала душа!
Подир звън на песенна камбана ...

Залегнете!
Иде Пясъчната жена!
Като стълб
от завихрящ се пясък
тя минава през вас ...

Прошка
Подаде ù ръка,
а тя за миг замря.
Замисли се дали
някога за нея ...

Дневникът на едно излекуване - част 3
10
Да ме прости Господ, но трябва да продължа.
Тя се е развела с него отдавна, не помня подробности. Години по-късно по повод смъртта му баща ми бе споменал, че причина за развода е била пълната му импотентност. Беше завършил живота си в отчаяно саморазрушително ...

"Nookie"
I came into this world as a reject
Look into these eyes
Then you'll see the size of the flames
Dwellin' on my past ...

Не ме търси!
Сега съм във дълбокото.
По тъмни, празни улици се скитам
и срещам парещи медузи
на истини, които светят, ...

Deshabillez-moi
Déshabillez-moi, déshabillez-moi
Oui, mais pas tout le suite, pas trop vite
Sachez me convoiter, me désirer, me captiver
Déshabillez-moi, déshabillez-moi ...

Като отворена книга пред прозореца
на живота стоя - толкова истина
и болка разбрах...
Трябва да отстоявам само
моята истина... ...

Мигът, във който пръв видя ме,
мигът, във който нещо аз почувствах,
нещо странно, нещо страшно,
и сякаш от дълбокото изплувах.
Успя да върнеш моята усмивка, ...

Липсваш ми...
Искам да усетя топлите ти устни...
Разбираш ли....?
Чуждите някак не са ми вкусни...!
Очите ти... ...

Heinrich Heine
Wo ich bin, mich rings umdunkelt
Wo ich bin, mich rings umdunkelt
Finsternis, so dumpf und dicht,
Seit mir nicht mehr leuchtend funkelt, ...

НЕ СИ ОТИВА
не си отива залезът от клоните
хей момче защо си пуснало хвърчилото
после ще плачеш за вятъра
окото което вече рисуваш ще прогледне ...

Даже слънцето да се скрие
Душата сама от болка
Срещу луната даже да вие
Пак ще обичам
Даже сърдитото бушуващо море ...

* * * (Хайку)
Хвъркат косици.
Слънца тичат из парка.
Вятър се смее...

Открехната я остави.
Не затваряй и последната врата.
Или поне остави ключа под черджето,
за да мога да вляза,
когато си поискам. ...