Обичам разходките в парка рано сутрин. Особено през зимата. Стъпките скърцат в прясно навалелия сняг, но вместо да разбъркат, подреждат пъзела в главата ми. Красиво е и чисто. Белият цвят заявява гръмогласно, че има и друг свят – толкова различен от сегашния, че ти е трудно да го осмислиш.
Тишината, ...

МАЙКА
През широкия прозорец на болничната стая от небето изби някакъв пъстър обрив, то се покри с трепкащи петна, които растяха, зрееха и раз­буждаха дивния птичи свят. Елена наблюдаваше през стъклото сумрачното утро, изпод чиито дълбоки пластове тъмнина мъждееше дрезгава­та зора. Под клепачите ù ощ ...

Всяка от тези къщи може да е моята. Имам правдива история за всяка от тях. От този прозорец изскачах като малък, нощем, когато баба ми мислеше, че спях. Играех на пръчки с момчетата от селото. Трябваше да е нощ, за да се скриваме; за да скриваме черните си колене, черните си ръце, черните си лица, б ...

Прибирам се нагоре към общежитието, мислейки върху думите на Учителя: Лесно е да се каже: Пусни егото, но невъзможно да се осъществи. Трябва прозрение. Без озарение или прозрение всичко ще бъде формално, безсъдържателно действие, безжизнен ритуал. Лишена от мисъл външна проява. Минавайки покрай кино ...

Първи учебен ден. Спомените ме връщат назад в детството.
Бях малка, ама много малка съм била, защото вместо – училище, казвах- чувижте.Пак е логично име, нали? Чу - вижте? И така исках да ходя на това - чувижте, че винаги мъкнех един буквар. Е, не целия, а само корицата му.
Стигах, повдигната на пръ ...

Дневникът на едно излекуване – част 2
5
Други такива пристъпи съм имала на два-три пъти при опити за групови медитации – винаги в момента на отпускането и все същите - силно спастично повдигане с усещането, че не ми стига въздух , разтреперване и гореща вълна към главата, толкова силна, че очаквам д ...

Когато се науча да казвам "Не"-
първо на себе си,
после на другите.
Когато съм наясно с понятията -
преди да кажа ...

Цял живот все в мечтите те има,
сто писма аз ти писах... поне,
в стихове даже гиздех ги – с рима,
... Гълъб бял и до днес не дойде!
И напразно пребродих Кълбото, ...

Не мога да ви гледам, идиоти –
размазани усмихнати лица,
звучащи ми фалшиво като ноти,
налагащи ми свойта пустота.
Прегръщате ме с кървавите пръсти, ...

Пролетта открадна вълшебната пръчка
и докосна дърветата с плам.
Облякоха мигом те роклите пъстри.
Зашепна южнякът със свян.
Трепетно близо красотата усетил, ...

Сред снежни купчини наднича
кокиче с пеперудени крила.
Свенливо до оградата предрича,
че с цветна колесница идва пролетта!
Капчуците във хор запяха ...

Останал сам,
опитваш се да спориш
със себе си –
да можеш да забравиш
за онзи шум от стъпки в коридора, ...

http://vbox7.com/play:1a1a3163&al=1&vid=
Песен ми изпрати.
За веселата долина.
Път не ми донади
да го извървя. ...

(песничка)
И първа имах,
имах и средна.
Ето, че стигнах
и до последна. ...

Зайо бързо тича из гората
и разнася новината...
Мечо в неделя ще се жени,
кани гости пременени.
Пищна сватба той ще вдига, ...

Пролетта пристъпва бавно
с възторжено лице,
тя отмята грациозно коси - дръвчета,
обсипани със снежнобели цветове.
Ръцете ù, криле на щъркел, ...

Без отричане
Даде ми спомен и аз на теб,
сладък спомен, невинна чистота.
И нека топли в студените дни,
в дните пусти, в безсънни нощи. ...

Шарени черги,
халища
говорят
огласят
простор ...

По пръстите ù влажни са следите,
блестящи като чудо от икона,
която плаче и предрича,
лекува и измолва благородно.
От устните ù се процежда болка, ...

Не чакам лаври, почести и шум.
Обичам те.
И всичко е. И стига.
Във календара свети онзи ден –
във който ти дойде. ...

Жена и Пролет си приличат!
Неравновесие - във всичко!
Ту, заземени, те увличат,
ту са в Небето волни птички...
Ту ласкави, ту агресивни, ...

Едно момче, с китара във ръцете
стоеше там, на опустелия площад.
Китарата му нежно му шептеше,
и всяка нотка то повтаряше на глас.
А пръстите момчешки сякаш си играеха ...

Сбогуване
... Като пясък
изгарят звездите
и примират във
изгрева свой! ...

Един превъзходен и изключително богат в мистиката си сонет от Стефан Маларме (1842-1898), преведен както дойде от смирения ви слуга.
Le soleil, sur le sable, ô lutteuse endormie,
En l'or de tes cheveux chauffe un bain langoureux
Et, consumant l'encens sur ta joue ennemie,
Il mêle avec les pleurs un ...

Преобразяване
И днешният ден бе тъмен и мрачен
като повечето в живота ми.
Любов – това чувство вече не ми е познато,
защото сега то е заменено с омраза и презрение, ...

Пролетна умора
Изтърколи се слънцето на хоризонта,
една усмивка ни изпрати и намигна,
земята вдигна се на пръсти и го стигна
и бързо към небето го повдигна. ...

Говорим си с теб
всеки ден:
неща прозаични
и не чак дотам...
Говорим – ...

И ТАЗИ СУТРИН ПТИЦИ МЕ СЪБУДИХА!
Врачанският Балкан си чуруликаше!
Концертът бе вълшебен, но се чудя -
едва заспала бях, защо ме викаха?
Те - мъката ли искат да прогонят? ...

Tръгна си, толкова бързо, колкото някога те е имало...
Събрал спомените си в прашната кутия.
Забравяйки ми името, наричаш ме просто минало...
Непотребна, като ръждясала тенекия...
Но да се върнем малко по-назад... ...

Онзи, който ме обичаше,
не искаше да бъда хубава,
не молеше да съм послушната.
Харесваше ме грозна, дрипава.
Защото онзи, който люби, ...

По сухата кожа
сини йероглифи
варикозно хайку

Птица в полет
Цвят напролет
Капка дъжд в земята суха
Звук от огън който пука
Сноп от светлина ...