Получих всичко, дето пожелах.
Докосвания. И целувки, и страдания.
Получих порции от болка и от смях
с най-искрено фалшиви пожелания.
Утеха в мрака подариха ми дори, ...

Унасям се... Заспивам... И талазите
на моя гняв въздъхват примирено.
Денят зад мене - недовършен разказ,
като сюжет е още на парченца...
Вратите на Морфеевото царство ...

Луната тихо ми шепти.
Къде си днес, любими?
При мене се върни!
Бъди отново мой и аз ще бъда твоя.
Ще бъдем ти и аз, ще бъда само твоя. ...

По-уродливо и по-страшно е
от отрязани гърди на кърмачка,
а го посях в дланта си,
протягайки ръка към приятел.
Толкова сама ли искаше да бъда?

Делфини край Азорските острови
ІІ
%
Липсва ти делфинът, казваш... Че защо? Виж колко ти е подреден домът сега, беше ти омръзнало да гледаш разхвърлени по паркета чорапи! Утре, като замине и синчето, ще стане още по-лесно! Никакво разсейване повече, пълно отдаване на борбата със световната икономичес ...

Тази нощ пак те сънувах. Когато се събудих, се натъжих, че е било само сън. За съжаление, някой неща се случват само в сънищата. Беше като една сбъдната мечта за мен. Аз плаках, признах ти всичко - нещо, което желая толкова много, но нямам сили да направя. Признах ти колко много ми липсваш и как съм ...

Бe нечия,
сега e другата,
излишна до припадък.
Бе любена,
сега е другата, в остатък. ...

Кокори се широко прозорецът ми,
в тъжна утринна песен потрепва.
По него залепвам и плъзгам ръцете си,
него бълнували в настръхнала прегръдка...
А той навярно дълго седял е там, ...

И докато лежа така, втренчен и сам, се опитвам да открия причината за болестта, празната стая и глада. Връщам се отново и отново в моето “преди”, припомням си думите – собствени и чужди, а действията се опитвам да забравя.
Луна няма, само тъжна улична лампа прегръща в ледена светлина мартенското нас ...

Според Декарт да мислиш значи да съществуваш. Според мен да мислиш значи да се съмняваш. Животът се преживява лесно и инстинктивно, но трудно се дефинира или описва, защото всеки нов ден носи съмнение.
Съмнението е един от основните житейски принципи. Човек не може да живее, без да се съмнява, както ...

Колко лесно се хваща рисунъка,
всяка мисъл продаваш на хаоса,
той напъхва ти бисер в муцуната,
а ти сам се надупваш до щрауса.
И зурлата ти пълни се с фасове, ...

Не искам тази нощ да е последна,
последните неща ме натъжават,
не искам също и да е поредна,
баналността поражда изневяра.
Как искам тази нощ да е вълшебна, ...

Ти си ,ти си моята съдба,
моята любов ,моята мечта.
Виждам те всеки ден ,но все мълча,
нямам смелост да споделя за обичта.
В очите ти виждам пролетта , ...

Реших да спестявам от утре пари
и с тях самолет да си купя.
Аз вече съм мъж! Стига детски игри!
Рекордите искам да счупя!
Ще литна в началото чак до Бургас ...

И не поглеждам за класации,
защо ли, мисля си – не е крепеж?!
Не, нямам капчица стремеж
да идват в повече овации!
Не ми е чуждо да се справям ...

Добър вечер, любов драгоценна,
днес посветих песен на теб…
Как си днес, сила неземна?
Поръчвам за себе си първия ред!
Добро утро, храбър войнико, ...

Тик-такам със часовника в кафето
и пуша от дима на залата,
разглеждам хората в антрето,
отпивам парите над чашите.
Подслушвам клюки и признания ...

Със две ръце ли те прегръщах,
със две очи ли те измислях,
или мечта била е всъщност
момичето, което исках.
Едно сърце ако докосне, ...

НА ПОЛЕТО
На полето там под падащия зной,
усилено копаят днес жени...
С труда си черен, под вятъра суров,
сълзи от мъка падат в чернозема... ...

Пиша си малко писъмце,
в което включила съм и теб
и това, което си направил за мен
и за това, че ме направи щастливка...
Пиша си ред и два ...

СТРОФА ЗА ЕДНА ИЗГУБЕНА СЪДБА
Усещам силни ветрове,
водят ме нанякъде,
надалеч ме носят те.
Отвсякъде - ...

ТРИ БУКВИ
Три букви на трима мъже
приютява от изгрев деня ми.
Всяка своето място кове.
Всяка плиска различно кръвта ми. ...

Всяко време има своето изкуство,
а това изкуство винаги е бунт.
Всеки автор вярва в правото да чувства,
да се изразява и да бъде чут.
Всяко ново време плявата пресява, ...

Разделих се с нея отдавна,
погребах я.
Останаха ли спомени бели,
или черни
с дъх на бадеми...

До болка искам твоята първичност,
прегръдките и влажната ти кожа.
Заливай ме с вулкани от интимност,
накарай ме да викам. Да съм лоша.
Целувай нежно моите планети ...

Не вярвам в любовта
Отдавна спрях да вярвам в любовта,
макар че някога тя бе за мен вселена -
тайнствена и с милион слънца,
в стихиите на огъня роденa. ...

So hot out the box can we pick up the pace?
Turn it up, heat it up I need to be entertained
Push the limit, are you with it?
Baby, don’t be afraid
I’m a hurt ‘ya real good, baby ...

Драги читатели, ще представя пред вас една моя скромна концепция за Рила, Урал и за нещо друго – ноосферално…
**
Планината Урал е центърът на гоите. Гоите са човеци, почитащи слънцето, светлината. Тук, в тази планина се намират реликвите на гоите – носители на знание и култура.
Планината Рила, която ...

3D – живот
Изтича отреденото ни на земята време,
секундите в минута, минутите във час.
Вчера, Днес и Утре са неговите крачки,
триизмерен животът ще напусне и нас. ...

Сбогом, мечтице моя,
сбогом, защото те обичам.
Затварям очи и спусъка натискам.
Политам над мечтите,
това е новото начало. ...

Защото те видях с небето нещо да говориш,
качила се на столче, с поглед впит в нощта.
Защото инатливо, упорито, крайно спориш,
неубедена и несигурна във свойта правота.
Защото си емоция зад сто железни паравана, ...

Тук се връщам, когато е топло,
във очите на спрялата пролет,
стари къщи обличат се в птици,
керемидено прашни и боси.
Под асмите белеят дворове, ...

Ти - кралицата.
Безмълвно подчиняват ти се всички.
Виси на врата ти тежка огърлица
от колекцията ти от счупени усмивки.
Обичаш изненадите на сутринта, ...

Грозна, неразлистена топола
до цъфнал кестен стърчи.
Сива е, изсъхнала и гола...
Пролетта по нея не личи...
Кестенът е кичест хубавец. ...