Открехната я остави.
Не затваряй и последната врата.
Или поне остави ключа под черджето,
за да мога да вляза,
когато си поискам. ...

Продавам душата си на търг! Кой ще плати повече?
Получих вече всички реки и морета, всяка песъчинка... Взех всички цветя на света. Подариха ми и Луната, и Слънцето, и безбройните галактики. Цялата любов на земята беше в ръцете ми. Бях обсипана с най-нежните целувки и най-милите ласки.
Кой ще даде по ...

неРеално
Докато жив съм над земята
във мен надеждата ще тлее,
че някой ден хей тъй, в ръката
стих от слънце ще изгрее! ...

Вярвам в световните ди джеи
В безцветния глос за устни
В сладоледа
В обръщането на страницата
В двата пъти ...

Съдба – не, не бих казала, по-скоро ирония, ирония на съдбата, ако държите непременно да е намесена и съдбата, но определено беше ирония, от всичките маси в това доста просторно заведение ние трябваше да изберем масата, на която беше издълбано ТВОЕТО име, точно пред моето място, с достатъчно големи ...

Погребах я! Съвсем наскоро
And I’m grindin’ til I’m tired
They say "You ain’t grindin’ til you tired"
So I’m grindin’ with my eyes wide
Looking to find а way through the day ...

разказ на ужасите! - да не се чете от лица под 18 години!
Когато преди тридесет години младата Калина стана кметица на малката община Бойница, тя се бе заклела да се справи с престъпленията и кражбите. Всички тези действия се извършваха от една група от десетина бездомници, които се навъртаха в цент ...

Кой почука сред нощ по стъклото,
ти ли, смугъл Южняко, ме сепна,
не събуждай заспалите сенки –
тъжен спомен в сърцето ми трепна!
Не разказвай за южни морета ...

Не съм момиче на повикване,
нито кукла на конци,
потърсих обич от сърцето ти,
но то отвърна „не”!
Влюбих се в теб до полуда, ...

В памет на баща ми
Тревожна, тежка е нощта.
Догаря свещ. Като свещта,
притихнал под юргана бял,
потръпва старец пребледнял. ...

На Алекс
Има мигове, които преобръщат живота ни завинаги
Никога няма
да бъдем същите.
Всяка ще скрие ...

Гроб сама ще си изровя
в пръстта със кървави ръце,
със нож сърцето ще изтръгна,
ще го стъпча с кални си нозе.
Ще падна мъртва във рова, ...

Когато някой някога рани те -
не допускай отровата да потече,
дори сълзи да бликнат във очите,
остави отровата със тях да изтече!
Дали раната боли от острието, ...

Оставила съм всеки спомен,
не желая излишен товар,
нека ти да бъдеш гонен
от спомените, на които се взе за господар!
Не желая да откривам наивният си образ ...

Чудо
Напоследък чудото се случва в моя свят.
Късна пролет ли роди това вълшебство?
Ръжда ме дразни и това е ясен знак
да излъскам окис от резе да блесне, ...

От утре ще си пия чая без захар.
Ще пиша само с молив и нищо няма да трия.
Ще изхарча всичките си пари за глупости.
Ще закъснявам за срещи.
От утре ще си слагам парфюм всеки ден. ...

Така желая те, че думите не стигат
да изразят копнежите ми тихи, спотаени.
И болката раздира всеки път сърцето,
когато осъзная, че не можеш да си тук – до мене.
Така копнея да докосвам бавно твойте устни, ...

Вяра, надежда и любов
(Есе)
Автор:
Емил Александров Николов
Живеем в динамичен свят, в който ценностите все повече се потъпкват. Материалното взема превес в човешките отношения. То разделя хората и води до непоправими последици за човечеството. От друга страна, много са бедите, които надвисват над ч ...

Като ударено
с камък
улично куче
в храстите побягна
Младостта. ...

С тънки пръсти зората мрака разкъсва,
кратка прозявка и златен дъжд слънце поръсва.
Утро…
Тича денят и шарена риза развява,
с пеперудено пъстри лъчи глава увенчава. ...

Дихание в красив акорд
заплита чувствени воали
в ръцете на зората.
Неземен бриз погалва горд
сантименталните бокали, ...

- Руске! Руске! – извика Стамен
– Ей сегичка излизам – провикна се тя отвътре.
- Абе, момичето май хвърли нещо в пощата ви! Виж да не се намокри!
Тя взе писмото и забърза обратно.
- Защо стоиш на прага? Влизай де, че изстина стаята – помогна тя на Стамен да пристъпи в къщата. ...

На края на едно село в една триетажна къща живеел един триглав, пенсиониран змей, който останал само с една глава. Първата глава загубил по време на трудова злополука. Един юнак от ромски произход му я отсякъл, докато пазел един меден казан за дестилация на ракия. Втората глава я загубил по една зме ...

ПЛАЧЕ СТАРАТА ВЪРБА
Плаче старата върба
за детски мили спомени,
където палави деца
тичат на воля в битието палаво. ...

Не спрях! Без страх забих камата,
до кокала почти опряла беше тя!
Без капка жал отнех ти и душата,
в агония гърчеше се тялото сега!
Боли ли те? Да, нека, щом обичаш. ...

Препускайки през дните на живота си,
аз бях забравила какво е обичта.
Но срещнах теб,
усетих топлината от сърцето ти,
обикнах те, душата ми запя. ...

Мечтая и ридая, пиша стих,
но отиде си и този тих, прекрасен ден -
без помен, както твоите цветя и брилянти...
Дадох ти единственото, което имах.
Ненужни бяха твоите цветя и брилянти... ...

Всички щастливи семейства си приличат Всяко семейство е нещастно по своему
(есе)
Тази мисъл е използвал великият руски писател Лев Толстой в книгата си „Ана Каренина”, за да разкрие разрива в семейството на Обломови.
Самият Лев Толстой не дава пряка дефиниция на понятието щастие и нещастие, а индире ...

Пеперуда красива видях,
до дърво старо прибрала крила
- с надежда, че то ще я пази!
И мъчно ми стана за нея,
че във волен полет ...

У Т Р И Н Н А И М П Р Е С И Я
златни дюни
златни вълни
златно ехо от пазвата на светлината
златни осъмнаха момчето и момичето на кея… ...

Сред делфините настана мор –
същинска чума,
от белите кореми на медузите
се плъзна парещата болка.
Морето си навлече траурната риза ...

Тихо паднала тъма,
без ропот само тишина,
с нежна искрена сълза
изгряла само за нощта.
В покой душа усамотена ...

Пак взе ми светлината,
остави ме сама, да плача!
Не зная къде сам аз самата
и губя се във здрача!
С поглед изгаряш ме, ...