Лебед от билетче...
Беше мрачен и дъждовен ден, но не от онези обикновените за зимния период, а от първите такива, когато всеки се буди сутрин и усеща в гърдите си онази буца лед, която е заседнала там. Денят не просто беше мрачен, той бе изпълнен със студ, студ дълбоко покълнал в телата на всички о ...

Недей, не си отивай!
Остани...
В този дъждовен ден ми се усмихни.
Стопли сърцето, сковано от разбити мечти.
Докосни лицето, застинало от сълзи. ...

Черна котка в бялата зима
като едно лошо знамение,
пред Любовта изплашена мина
и се роди стихотворение.
В него героят лирически страдаше, ...

Когато си отиваш...
не затваряй външната врата,
не събуждай нашите пътеки,
отивай си - тъй, както си дошла,
със стъпки призрачни и леки...

МОЛИТВА
България е моята любов.
България е връх във планината.
България е първата сълза
на майка ми, ...

В моя залез
Си лилавото
И в плътта ти са останали
Моментите на слабост
Но аз съм там ...

Не ще се променя
Не ме е страх от толкова лъжи
и не е грях, че радва ме животът,
препънах се и даже да боли
от скрити истини, ...

Бъди все така
(красива, желана, мечтана)
Красива си!
За мен си най-красива,
като планински водопад, ...

В тези нощни часове
не зная
съществувам
или не.
Аз ли съм във тази ...

Защо ли?
Огънят и ти ме гледахте така…
Не беше днес… Защо ли?
Забравих времето, а помня вечерта.
Това пък – що ли? ...

Смърт
Ненаситна за сълзи и болка
и преливаща вече от тях!
Най-спокойно и най-незаслужено,
Тя пристигна и в нашия дом! ...

Н ежен сноп от бляскави светулки
Е легантно мига във нощта
Т рудно е да си самотна булка...
е, и да си с двама е беда...
Колко нежност има по Земята - ...

знам че си там
винаги си
била там
и дори когато не съм гледал
а очите ми стрелкащи ...

Хайде, тъга, напускай ме вече...
Много години над мене ти бдя...
Като облак дъждовен и черен
над душата ми хвърли твойта слана...
Пътя пред мене в сянка ти криеш ...

Отпивам от празната чаша.
И в морета пресъхнали плувам.
Със плашило призраци плаша.
Не заспивам, а всъщност сънувам.
Пускам котва навръх планината. ...

Виня те, че си само струна,
разпъната от делника суров.
Виня те, че си дяволско причастие,
дошло, за да ме упои с пелин...
Годините отминаха незрели ...

Заслужих аз очите ти студени.
Не търся прошка, не искам, разбери.
Тихо приближаваш се до мене
и с треперещ глас ми казваш: "Остани".
Сбърках!!! Зная и разбирам. ...

Колко ли е хубаво да си лек и свободен
от всички вътрешни, душевни борби,
и колко е трудно да не бъдеш поробен
от мнение чуждо и хорски мълви.
И да умееш да се лекуваш навреме ...

Вчера беше Еньовден
Вчера беше Еньовден.
Внучката ми дòйде в мен:
- Дядо, моля те, вземи ме,
на полето заведи ме - ...

XLIII
О, бедни български народе, кой ли не те потъпка, кой ли не те попари!? Та агаряните ли не бяха, та татарите ли или пък уж дошлите да ти помогнат власи, трансилванци и хабсбурги? След всеки набег на която и да е войска, ти гасеше пожари, оставаше без стока и стада, по-беден и обруган отпреди.
Т ...

Rammstein
B********
Скоро ще е нощ,
ние сме сами,
не трябва, не трябва да ти е тъжно, ...

Tell me your greatest desire.
“The person you desire”
With strength strong enough to shake down the volume,
try shouting with a loud voice.
Before the sun rises, ...

***
***
Превод: Мария Шандуркова
Над реката огън тлей,
пън гори и мъх жълтей. ...

За да се оправят нещата, трябва хубавичко да се объркат.
Стара мъдрост, на която често не вярваме. Но е истина!
И в цялата бъркотия реших да сложа ред. Измъкнах един голям чувал, в
който да изхвърля всички ненужни неща, натрупани от години и да
поразчистя душата си. ...

***
Страхил отключи апартамента си. В коридора и в хола беше тъмно. Предпочете да се събуе на тъмно, за да не буди Антоанета. Тъкмо оставяше служебното си куфарче на портмантото, когато светлина го накара да затвори очи.
- Прибра се все пак, а?
- Антоанета, какво ти става? Просто си върша работата. ...

Политам и до теб се приземявам,
а ти стоиш на твърдата земя,
отказваш да признаеш, че оставам
за тебе най-прекрасната жена.
Отлитам... И отново те оставям. ...

Най-новото ми творение :)

Любовта изчезна, изпари се
като нежна утринна роса.
С пръсти по прозореца написах
„Аз не вярвам в чудеса!”
Подарих сърцето си - случайно, ...

Срещнах го през есента. Мъката по лятото и сълзите ми се сливаха с дъжда. Той се опита да утеши сърцето и душата ми, но потънала в себе си аз не забелязвах. Започнахме да говорим. С дни, с часове. Винаги имаше какво да си кажем. Понякога мълчахме. Просто стояхме и се наслаждавахме на присъствието на ...