Дано да ми простиш, но късно вечер,
когато легна, мисля си за тебе.
Представям си, че си до мен, че си облечен
със моите мечти, усмивки и надежди.
Дано да ми простиш, но ми се иска ...

Ако на нуждаещ гръб си обърнал,
ако за протегната ръка затворил си очи,
ако си обидил, вместо ти да си прегърнал,
ако си говорил, а е било по-добре да замълчиш,
ако си се надсмял на чуждата болка, ...

Какво си ти? Сияние Небесно?...
Или небе със перлени звезди...?
Щом с мисълта си те докосна,
в очите ми изгряват светлинки!
Гласът ти мил тъй перлено ме гали, ...

... ще прошепна...
Пропъждам ги, но бързо ме догонват
въпросите. И смисълът аморфен.
И пак несъществуващите слонове
опитват се да ме гасят. От огъня. ...

Из „Дневникът на един луд”
08.03.2010
- Здравей! Как си? Беше ми съпруга, някога... преди 100 лета или бяха по-малко, може би 10, може би, а може би не? Не знам, вече не знам, не ги броя. На мен ми се струват 100. Отиде си някак на бързо, беше само на 32 и, като се замисля, аз много ти помогнах, не ...

Защо си тръгна!... В спомена се връщаш!
Самотен, празниците срещам мълчешком!...
Облечена си в бяло!... Все си същата!...
А аз – и твоя истина, и дом!
Но като топла приказка в съня ми ...

Момичето, което се страхуваше да излиза,
има светло сърце,
от което жива вода се излива,
край пътеките се извива
и в елите вековни се влива. ...

"Ако понякога ти дотежи
от чужди обиди и чужди лъжи..."
Помниш ли този откъс, кажи?
Вярваш ли сляпо, че още важи?
Спазваш ли всички неписани норми ...

Разлистена гора е моята душа и пърхат в нея волни птички. А песните им галят всяка клонка. Прегръщат се листата в танц и тих ветрец със слънцето пак спори. За миг от облаче случайно, неволно се изливат капки дъжд. В тревата бисерите засияват... и... въздухът отново чист. ...................... Разли ...

Остани, къде, къде отиваш ти!?
Ще мога ли без теб да дишам?
Ще бъда аз часовник без стрелки,
в безвремието си бавно да умирам...
Дали ще бъде залезът вълшебен ...

Надявам се на коментари... :)
Търся си вокал за парчето. Ако някой е заинтригуван, моля да пише :)

Тя - любовта, изгоря в своя пламък,
вече я няма!
И знам, че я търсиш, но не я намираш,
изпусна шанса да я имаш!!!
И знам, че те боли, ...

Единствен си за мене ти.
Радетелю, аз твоята идея
Не ще предам, във мене тя гори.
Един живот, със който аз живея.
Със тази сила не усещам страх... ...

Листата бавно се поклащат,
цветята пеят тиха песен;
птиците сякаш се изпращат,
трудният път е сякаш лесен.
Небето високо се издига над нас, ...

Да се научим да губим...
Дали е лесно това?
Злобните удари груби
с вдигната гордо глава
да отминаваме смело ...

Тя знае ли, че мен ме има?
Грешен си пред нея и пред мене,
лъжи раздират твоята душа,
а съвестта ти упоена дреме,
тежат ù премълчани толкова неща… ...

Слънчице
Изгря пак слънцето красиво,
погали цветовете игриво.
Лъчите му топли огряха лицето ми
след тъмната нощ, свила сърцето ми. ...

Претворих се в някаква надежда.
Виждам ясно вече светлина
даже в мрака!
Светло ми изглежда
между хора, правещи тълпа - ...

Прати ми, Господи, жена,
достойна да ме изкушава...
да бъдем двама – в грях, вина,
каквото пък и ще да става...
Да е изпълнена със страст, ...

Самотен воин – скитник бял,
забулен, тайнствен, устоял
на хиляди жестоки битки,
върви по пътя опустял
и вече – много уморен, ...

В мастилени пътища ние се движим.
С желания и страсти в очакване,
бледи погледи, дълбоки въздишки.
Премигване.
Все още сме там. ...

Има десет неща, които искам да споделя с теб и те са:
- спомените от миналото ми;
- дните си за в бъдещето ми;
- красивите моменти от живота си;
- леглото си; ...

Тя беше завършила девическата гимназия и преподаваше уроци по пиано. Павлето беше неспокоен. Не го свърташе на едно място. Вяра беше пред очите му. Виждаше я навсякъде. Тя се превърна в оживен образ, чийто очи го наблюдаваха и алени устни се усмихваха. Той се наслаждаваше на тия очи. Но за миг се оп ...

ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ
Печката в тъкачницата бумтеше, зачервила кюнци. До нея, облакътен, седеше замислен мъж. Между пожълтелите пръсти на възлес­тата му ръка светеше огънчето на цигара. Становете млъкнаха. Жените се скупчиха до печката да починат и се сгреят. Подхванаха оживен разговор, но Васил остана бе ...

Имаше време, когато всичко беше друго… Когато тя значеше нещо и се отличаваше от нищото… Сега стоеше пред стена, пълна със снимки и търсеше себе си… Лица, изпълнени с усмивки и поглед, искрящ от любов… Неговият поглед! А дали наистина беше негов, или просто някога е объркала съня с реалността?! Само ...

Предлагам ви едно парче, което създадох като елемент от практическата част(видеоклип) за изпита си по Семиотика на рекламата. За онези, които се питат какво означава абревиатурата ФЖМК ще отговоря: Факултет по журналистика и масова комуникация/ към СУ. Приятно слушане, приятели.

Под вчерашната сянка
Затрупана от ябълки
Са ти припомнили да ме забравиш
Под острото на ножа
Дланите ми се показаха ...

Не съм се питала защо съм се родила,
дали пък късно или скоро ще умра.
Не знам с какво и кой съм наранила,
дали пък честна с всички съм била.
Не съм помисляла да пресека напряко, ...

Не мисли, че не знам, че това съществуване
няма никакъв смисъл. И сме само герои.
Ти отсреща стоиш. Аз отвътре те чувствам.
И се питам дали ще ни срещне завоя.
Във червено премигвам всеки ден, всяка сутрин, ...