Скитникът арменец 6
Cremieux е малко, средновековно градче на около 30-35 км. от Лион. Около този голям френски град, южно от Париж има няколко малки градчета в които са се заселили арменски бежанци бягащи от турските зверства през 1915 година и по-късно през 1922-1923. Пристигащи с френски и други ...

ЕСЕННА МОЛИТВА
... додето имам още малко време,
да свърша искам няколко неща –
да милна котарака, който дреме
на припека край пътните врата, ...

Приказката ми в римувана проза
Живяла някога девойка мила, с коса красива като свила. Очите ѝ - големи черни, снагата тънка, красавица била, работна и добра. Тя гледала баща и майка стари, не всички биха я разбрали. Живеела с тях в малка къща, където само мъката се връща. Но дворчето било просторно, ...

Ма убавец, па който ще да каже!
Та кьораф дъ си, па че си съгласен!
Мичтае сека с него да намаже -
То бива, мозе, ма така прекрасен?
Какоф тоз ген е, като фото-шоп?... ...

Искам те щастлива, когато сме приятели.
Усещам, че искаш повече.
Минах този път, но когато отблъсквам те
Съзнателно - по-близко до табу за мен искаш ти да си.
Твърде по-голям съм и знам най-гадните тенденции в правилата на играта ...

Ако по някаква случайност, Боже
решиш да си почешеш скуката,
те моля дай ми, ако можеш
в една любов поне да случа.
Недей да ме изпитваш повече! ...

К Р И П Т О Л О Г И Я
По друми незнайни в среднощните дебри
се гонят многоизмерните Азове...
Смъртта безсилна коварно ги дебне,
но е вечно самотна в напъни празни. ...

Слънцето ще се покаже,
но след малко, не сега,
капките ще ги размаже
в свежа, весела дъга.
Хем е лятно, хем дъждовно, ...

Той рядко гледаше в очите и, и често я отбягваше ...
Видеше ли я да се задава към него, обръщаше посоката, или се скриваше зад някой ъгъл.
Но в онези редки мигове, в които дълбоките му, черни очи срещнеха нейните...
Те бяха като кинжали, забиващи се право в пламенното и , любящо сърце, което бе за и ...

И спря времето да размахва крилата си
застина в огнена лава - лъжата облече
доспехите на истината...а истината
сиротно се скита...Безвремие...!
Всичко е спряло - лъжата царува ...

Валят чувства, притеснение...
Умилкват се, спасение...бум,
мирис на барут!Смърт,кой?
Поета предал мечтата .
Не умееш да споделяш!? ...

В простори небесни, вълшебни земи
танцува духът ми, лети ли, лети...
Нима неразбрана оставам си пак,
очакваща вечно заветния знак?
История дълга с обрати безброй, ...

Как се става кмет в Силистра?
Хич не ме касае!
С Маджо трябва да си близък.
Всеки туй го знае.
Да си умен, не е важно. ...

Минава бавно есента,
от лятото догаря –
без радост като песента,
латерна що повтаря.
В прозореца една луна ...

Музика и текст: Микола Янченко
1. Дъхат вишните, цъфтят,
бели като сняг.
А годините летят
не се връщат пак. ...

Тази есен настъпваща много на мене прилича,
всяка сутрин ятатата изпраща по дългия път
и в душата си песните къта, припява. Момиче
е в душата си още, а в косите – сланите блестят.
И разбирам я, даже когато по цигански лъже: ...

Аз вярвам в този смисъл – да си жив,
напук на отеснялата си сянка,
напук на обиграните лъжи,
доброто, че добро ще е посяло...
Противно на човешката съдба – ...

на Пети
Когато носиш светлината
сърцето стоплено тупти.
Ти ставаш слънчево богата!
В очите огнен лъч блести. ...

Поетите
Поетите си тръгват от света
със още незавършени куплети!
Самотни ги поема вечността
и в мрака ги изпраща без билети! ...

Недей да ме обичаш никак, моля те!
Душата и сърцето, и умът ми -
те страдат от неизлечима болест.
Умират, недокоснати от плът...
Щом няма да си моята пътека, ...

Лятото изгаря.
Претръпнала махам с мечти.
Огледално отражение на битието.
Виждам истината.
Коя от всичките? ...

"Хибрид Плазмодий" бе заченат в епруветка.Тайната лаборатория се дислоцира на изток от рая,някъде между 38 паралел и дълбините на Марианската падина. Естествено тази лаборатория беше създадена, за да продължи съществуването на човечеството, но с единствената причина да се намали цената на високата р ...

Кофа с водка и мастика
спуснах в старият бунар.
Там ледена водата блика,
от туй и аз ще съм на кяр.
Че във този зноен пек ...

Тази ракла потънала в прах и забрава,
изписана преди време
от самобитен художник,
прелива от отминали дни на тавана …
Отваря се, (от мама си спомням), ...

Без да пуска ръката й, Сам се изправи и тръгна по улицата. Първите няколко крачки се чувстваше слаб, но се постара да не залита, за да не тревожи Лизи. Щеше да се погрижи да се нахрани по-късно, а до тогава регенерацията щеше да се справи с травмите по самото тяло. В момента нямаше сила на земята, к ...

Сънувах те – ти се усмихна
и към мене скланяш глава...
Помилвах те – ти ме докосна
и заваляха звезди в нощта...
Сънувах те – ти ме прегърна ...

Уж звезди ми сваля –
те си греят горе.
Ще ми кръшка с Валя –
кръшно пяла, море!
Кръшно – да се скърши, ...

Тя припява на песни от свършили филми
и завива следобеда с шал.
Вечер пръски небе по килима разстила,
да завихри звездите на бал.
Насред малкото холче в квартала панелен, ...

Не мога просто да ти кажа „сбогом“.
Не вярвам, че е пътят извървян.
Как в другата реалност да избягам,
щом няма мост за двама ни избран.
Аз още паля пламъците в здрача ...

Дойде есен посред август,
така са климатичните измени.
Листата падат по-отрано
и пробиват дупки по пътищата.
Пътища като швейцарско сирене, ...

Проявлението на магията е възможно само на местата, сътворени от космическата логика. Но не на тази магия, изразяваща се в неразбирането на природните закони или свръх развитата технология. А на онази първична чиста енергия, неподдаваща се на каквито и да е закони и обикаляща из битието където си по ...

На душата ми лежат толкова
неизречени истини, лъжи, грехове,
колко ли ще издържа още
с тези безкрайни страхове.
Всеки мой сън е кошмар, ...

Една вечер Луната се скри от света, но не за забавление. Тя бе тъжна за това, че няма своя светлина, а постоянно трябва да моли Слънцето да ѝ дава от неговата. Мъката ѝ толкова нарасна, че дори и на следващата вечер отказа да излезе. Никой от хората долу не обърна внимание на това, всеки си мислеше ...