Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 226 резултата
В стаята свещта догаря.
Още миг, ще се стопи.
Сълзите й следи оставят.
Но няма кой да се смили.
В нея мрак нахлува бавно. ...
Още миг, ще се стопи.
Сълзите й следи оставят.
Но няма кой да се смили.
В нея мрак нахлува бавно. ...
315
2
11
***
През Октомври прескачам дните
тези през, които е сиво и мъгливо,
в дъждовното досущ съм се смирила -
нощта едрее, денят сяда приказливо! ...
През Октомври прескачам дните
тези през, които е сиво и мъгливо,
в дъждовното досущ съм се смирила -
нощта едрее, денят сяда приказливо! ...
348
3
Тишина е…
вън само се чува
как по стъклото дъждовните капки потропват.
Уют е….
и в съня ми изплува ...
вън само се чува
как по стъклото дъждовните капки потропват.
Уют е….
и в съня ми изплува ...
900
8
11
Малък свят, широки друми.
Мигът направи си шега -
стори среща на две думи,
на добрата и на зла.
Злата дума с гордост каза: ...
Мигът направи си шега -
стори среща на две думи,
на добрата и на зла.
Злата дума с гордост каза: ...
248
2
7
Седеше на края на леглото без да помръдва. Главата бучеше, гореше. Страничната лампа го очертаваше целия. Почти реална сянка върху стената, с вдигната ръка. Нямаше мисъл, нямаше звук. С прикован поглед в замръзналата сянка.
Подпря се на ръце и продължи да се вторачва в сянката. Опитваше се да си спо ...
Подпря се на ръце и продължи да се вторачва в сянката. Опитваше се да си спо ...
1104
5
20
Колко дълъг път до тук извървях
и колко ли още остава?!...
Асфалтиран, павиран, дори разкопан,
а понякога аз го прокарвам.
Колко крайпътни срещи случайни, ...
и колко ли още остава?!...
Асфалтиран, павиран, дори разкопан,
а понякога аз го прокарвам.
Колко крайпътни срещи случайни, ...
267
1
1
В младите години
бях си пич корав.
С никакви проблеми,
жизнен, щур и здрав.
Гаджетата свалях ...
бях си пич корав.
С никакви проблеми,
жизнен, щур и здрав.
Гаджетата свалях ...
233
1
Горещо е, а мен ми е студено.
Стаята се пълни с тишина.
Прозорецът поти се срещу мене,
а аз мечтая само топлина.
Небето е невиждано красиво, ...
Стаята се пълни с тишина.
Прозорецът поти се срещу мене,
а аз мечтая само топлина.
Небето е невиждано красиво, ...
554
2
4
МЪДРАТА ДУМА
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Като семето е, което вятърът носи
до плодородната почва;
слънцето я грее и дъждът я полива ...
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Като семето е, което вятърът носи
до плодородната почва;
слънцето я грее и дъждът я полива ...
528
3
4
Пак нощ е, не мигат звездици в небето,
луната бленува и спи своя сън.
Издебна я мракът, крадецът, и ето
се спусна под старата стряха отвън.
Като малки светулки прозорци проблясват, ...
луната бленува и спи своя сън.
Издебна я мракът, крадецът, и ето
се спусна под старата стряха отвън.
Като малки светулки прозорци проблясват, ...
952
11
38
Немилостиво, слънцето пече.
А аз седя и бая си на гнидите.
И – тежка като есенно врабче –
лети ми мисълта през керемидите.
Игуменът със мен не е тъй строг. ...
А аз седя и бая си на гнидите.
И – тежка като есенно врабче –
лети ми мисълта през керемидите.
Игуменът със мен не е тъй строг. ...
885
10
14
529
1
5
705
1
-Да седнем тук!
-Колко е часът?
-Спокойно, няма още 12!
-Да, така е! Твърде рано е...
-Успокой се, Бояна! Човек ще реши, че чакаш нещо съдбоносно. Та, това е мъж, за Бога! Ти дори не го познаваш... ...
-Колко е часът?
-Спокойно, няма още 12!
-Да, така е! Твърде рано е...
-Успокой се, Бояна! Човек ще реши, че чакаш нещо съдбоносно. Та, това е мъж, за Бога! Ти дори не го познаваш... ...
649
1
Прекрасен ден! Не бързам за никъде.
Есен съм, а в календара ми всеки ден е …
неделя.
Гонех времето - кратко примигване.
Чаша силно вино бе моето ...
Есен съм, а в календара ми всеки ден е …
неделя.
Гонех времето - кратко примигване.
Чаша силно вино бе моето ...
302
3
10
Събудих се … Зора … Листа потрепват,
въздушният им танц е уникален.
Октомври е … в очите ми полепват,
изящни цветове със дух прощален.
Октомври е, а сякаш ме зове ...
въздушният им танц е уникален.
Октомври е … в очите ми полепват,
изящни цветове със дух прощален.
Октомври е, а сякаш ме зове ...
518
2
2
Б-е-е-е! Това на нашия език означава „ Здравейте!“ Както сигурно вече се досетихте, аз съм една най-обикновена овца. Т. е. - бях, защото вече не съм между живите. Ето защо.
Живеех си в двора на една селска къща и водех най-обикновен овчи живот – ядене, преживяне, спане. Нищо особено, в общи линии. Д ...
Живеех си в двора на една селска къща и водех най-обикновен овчи живот – ядене, преживяне, спане. Нищо особено, в общи линии. Д ...
348
1
4
Приятел се оплаква:
- Забравям, бе, много забравям… Ей сега се сетих как преди години имах любов с едно прекрасно момиче. Обаче…
- Обаче?
- Забравих да се оженя за нея…
хххх ...
- Забравям, бе, много забравям… Ей сега се сетих как преди години имах любов с едно прекрасно момиче. Обаче…
- Обаче?
- Забравих да се оженя за нея…
хххх ...
831
4
9
1199
2
3
Възрастен мъж вървеше по празната улица. Не бързаше. Беше пиян, но не му личеше много. След като излезе от бара не срещна никого чак до вкъщи. Улицата беше пуста, нямаше хора, рядко минаваха и коли. Мъжът предпочете да върви до тротоара без да се качва на него. Не бе понятно защо, но така му харесва ...
1157
1
4
Лилавата луна по хълма слиза
в полетата със лавандулов смях.
Не ти уших кенарената риза –
тъй както лековерно обещах.
Сновем – изгубени и без посока ...
в полетата със лавандулов смях.
Не ти уших кенарената риза –
тъй както лековерно обещах.
Сновем – изгубени и без посока ...
572
7
24
Усмихвай се, дори когато ти се плаче.
Усмихвай се, дори когато ти горчи.
Усмивка на лицето ти да грее
във най-щастливите, но и в най-мрачните ти дни.
Усмивката отваря ти вратата ...
Усмихвай се, дори когато ти горчи.
Усмивка на лицето ти да грее
във най-щастливите, но и в най-мрачните ти дни.
Усмивката отваря ти вратата ...
1197
2
3
Животът ми ще влезе в есента,
а някой ден и в старостта...
Плахо търсих ден след ден -
трошица нежност и за мен.
И ето - по-различна есен - ...
а някой ден и в старостта...
Плахо търсих ден след ден -
трошица нежност и за мен.
И ето - по-различна есен - ...
839
2
7
1035
5
8
Издънка съм от жилав корен,
и с огнен нрав съм непокорен.
Това духът ми наследи
кристален извор, животворен,
език на моите деди. ...
и с огнен нрав съм непокорен.
Това духът ми наследи
кристален извор, животворен,
език на моите деди. ...
992
5
13
964
2
3
Вече седеше на кревата. Малко разнообразие – досега лежеше. После щеше да отиде до тоалетната – и те ти половината ден заминал.
А телевизорът си работеше. Нещо пееха май там… Или танцуваха… А може и да говореха…
Просто не му се поглеждаше към екрана. Все същото.
Да беше някой ненормалник в студиото ...
А телевизорът си работеше. Нещо пееха май там… Или танцуваха… А може и да говореха…
Просто не му се поглеждаше към екрана. Все същото.
Да беше някой ненормалник в студиото ...
700
5
14
... И на душѝте
и сърцата рекоха
сълзѝте: „Роним
ли се, роним, за да се
чрез нас успокоите!...“
и сърцата рекоха
сълзѝте: „Роним
ли се, роним, за да се
чрез нас успокоите!...“
170
1
766
5
5
629
2
5
635
1
1610
3
9
614
1
4
Преди да поемат в планината,спряха на последното възможно магазинче,откъдето И. да си вземе бира за из "пътя''който от тук-нататък се врязваше рязко в чукарите все по реката,която щеше да ги придружава до края на пътуването им. По краищата си асфалтът бе осеян с малки и големи скални отломки,което п ...
672
1
7
Болеше ме кракът, десният. Накуцвах. Иначе нищо ми няма, даже не знам защо и как ме заболя. Случва се. Ходилото не се беше подуло, нито имах болки в ставите.
Вероятно остарявам – казах си и се успокоих. Мисълта за старостта винаги действа минорно. Като диклак с лексотан.
Слязох полека по стълбите и ...
Вероятно остарявам – казах си и се успокоих. Мисълта за старостта винаги действа минорно. Като диклак с лексотан.
Слязох полека по стълбите и ...
495
2
5
Това е всъщност есента, това е –
задъхана, пожарна, листопадна.
Размива ме, преди да ме извае,
прегръща ме, преди да ме разпадне.
А беше лято... Ах, а беше лято – ...
задъхана, пожарна, листопадна.
Размива ме, преди да ме извае,
прегръща ме, преди да ме разпадне.
А беше лято... Ах, а беше лято – ...
583
6
12
2020 Румяна Славова
Сабуждам са сабахлян... пугрузняла!
Въх, ми ся како ши прая!?
Ду фчера бях у селу убавица първа.
Нощеска красутата пу терлици са изсули ...
Сабуждам са сабахлян... пугрузняла!
Въх, ми ся како ши прая!?
Ду фчера бях у селу убавица първа.
Нощеска красутата пу терлици са изсули ...
350
1
2
Така и не разбра кога си е отишла,
размил е стъпките дъждът,
а вятърът е заглушил въздишките.
Така и не разбра защо си е отишла,
когато гордостта премина в празнота ...
размил е стъпките дъждът,
а вятърът е заглушил въздишките.
Така и не разбра защо си е отишла,
когато гордостта премина в празнота ...
761
8
13
615
5
4
Навремето си спомням ... Шкумбата май ... имаше следния коментар ... ' ... Намираме се на световното първенство по гигантски слалом ... И ето - Петър Попангелов се спуска ... спуска ... спуска ... дали ще ни изненада или ще падне ... Не, не ни изненада ... падна ...' 😥
628
2
5
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
