Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 225 резултата
Моля те не ме търси, за Бога...
Недей да настояваш! Не така!
Защото с преднамерена жестокост
така измъчваш моята душа
Да знам, че вече няма да те видя, ...
  300 
Аз и Ти, си имаме своята истина
определяща ни с гледната точка...
Резултатът, е зона разнищена,
непредсказуемо наша и точна.
Събужда ни изборът... от летаргия. ...
  163 
Лятото донесе топлина
Топлина..и още нещо
Ръка във моята ръка
Любов, пулсираща, гореща
Не бях подготвен, нямах план ...
  220 
Свърших втори прогимназиален клас и реши, че трябва да печеля пари. В квартала имаше плетачка - плетеше на машина. Някои момичета ходеха при нея да ги учи и аз отидох, но скоро разбрах, че тя ни използваше да следим грешки на машината, като ни даваше да наблюдаваме само равното плетене, а по-сложнит ...
  837 
Вечно ги губеше. После ги търсеше с дни –
в двора, до помпата, в курника и под асмата.
Очният лекар диоптъра тя да смени
често предписваше. В нас очила се подмятат.
Впери ли поглед към мене, ги вдигаше там – ...
  356  18 
Ти си причината,че загубих своя ум,
долавям гласът ти във всеки шум.
Присъстваш,по-силно с отсъствието си дори
а когато си близо душата ми изгаря,не гори.
Съзирам те във всяка жива твар, ...
  247 
Живея едновременно в два свята,
и някак балансирам с … двете дини.
В света на възрастните с двата крака
до глезени нагазила съм от години.
Но неуютно ми е там в последно време. ...
  311  14 
Небе непристъпно.
С дрехи съдрани,
обратно поели,
отчаяни облаци
се свличат посинели. ...
  229 
Драги ми творци, поети,
дано и в този час не сте заети.
Аз, читателят при вас дошла съм.
( Не, не бойте се, сама съм.)
За всички думи и слова, ...
  247  13 
Попита ме дали душата свети,
дали е слънчева, или пък не,
дали докосва мисли на поети,
или е част от синьото небе?
Не знаех аз какво да ти отвърна… ...
  200 
Душата цяла нощ си близа раните,
в очи на куче цяла се побра.
Изплака я дъждът. А за избраните,
не е била достатъчно добра.
Не се побира в мерките, калъпите, ...
  199 
УТРИННО ПРИТИХНАЛО
От толкова години та до днес
аз имам навик – в делник или в празник,
на ранината в дивия овес
из сънната дъбрава да нагазя. ...
  602 
Отбягвана тема. Като че има нещо срамно в смъртта и изпращането на човека – от този свят пак в него. И отново част от природата, напълно слял се с въртежа й…
Да, раздяла е. Тялото отива в земята, душата… Някъде другаде…
А ние бързаме да се разделим с мъртвия. Защото е друг, непознат, извън мрежите н ...
  931 
  1249 
Един хотел, един креват-
мечта на всекиго е, брат!
Дали си млад, или пък стар,
важно е да си на кяр.
Заведеш ли титулярка ...
  513 
-Да вземем още една чанта?
- Нека напълним тези двете! - отговори бащата на своя син.
И двамата бяха безработни. Чувстваха се неудобно от другите хора. Възрастният мъж бе научил от познат, че изкупуват шипки. Той знаеше, че се берат трудно, но сподели това със сина си. Младежът с готовност прие тази ...
  821 
Баща ми си вари ракия. Сам.
Хабер си няма даже за акциза.
Последната си риза ще му дам! –
ракията му сладко-сладко влиза.
Възнася ме в такива небеса, ...
  1037  11 
О, охлювче, защо си толкоз малко,
не можеш с мен да тичаш, жалко?!
Ще бъдем пак приятели добри
дори във шепата ми да си ти!
  754 
Животът е набръчкана жена,
която по пътека се катери.
Отваря тя последната врата
и пада в непостигнати химери.
Животът е абсурдната игра, ...
  249 
Имам нож и часовник. С ножа ги убивам, а часовникът ми показва точното време и мястото, където ще се появят. Ножът е от толедска стомана2, с костена дръжка от биволски рог, гравирана с древни символи. Часовникът е модерен, със соларен панел, таймер и предупредителен сигнал. Това са единствените ми о ...
  683 
Денят залязва в пурпур и оранж,
а аз се нося като птица устремена.
Небето пухкаво е в меланж,
с последните лъчи съм осветена.
Летяла бих в обратната посока, ...
  607 
Нямаш си идея за звездите.
И че с очите твои ги сравнявам.
Обичам всички цветове, които
твойте багри наподобяват.
Не знаеш за разстоянието дълго. ...
  680 
Понеже някой ден светът ще свърши
и много преди него ще си идем,
аз искам да ме помниш - онзи същия,
когато бях ти само мил и свѝден.
Когато още вярвахме в безумия ...
  293 
  428 
В отровното око на бял зоку́м
разръфаното слънце сипе есен.
Не зная колко слага си наум,
но в люлката му хрипкав вятър пее.
Издиша с мъка първият комин, ...
  452  10 
Колко пъти сгреших и напразни
изкупления в строфи втъках?
Днес на грешните явно е празник,
сочат с пръст... Отминавам със смях.
Ще си стъкна огнище на ъгъл ...
  225 
  558 
Не кацат пеперуди вече
на нарисувани цветя -
лъжа цветята разсъблече
и истината връхлетя.
Дали тъгуват пеперудите, ...
  394  10 
НОЕМВРИЙСКА ТИШИНА
Мръсни облаци побиха флаг връз сивото небе.
Хората се изпокриха – спят край топлото кюмбе.
Утрините тъмнооки лутат се сред шал мъглив.
Самотата има нокти, листопадът къта взрив. ...
  216  11 
  750 
Млади, студенти. Огито разказва: спял си спокойно край младата жена в общежитието, бебето също уж спяло… Но заревало. Оги се стреснал и изръмжал: „Тихо, бе, че ще ти… мамата…“
До него Анелия се обадила: „Реви си, маминото, знаеш баща си. Само обещава…“
хххх
- Ееех, лошо време настава, лошо…
- Добро ...
  991  12 
Всяка вечер Виржиния правеше едно и също нещо, толкова неприятно и страшно, заради което цял ден ѝ горчеше в устата! Слизаше в мазето да налее нафта за печката, с която се
отопляваше!
Когато стана студентка и дойде в София, не предпочете да живее в общежитие, а при роднини, които искаха да помогнат ...
  1173  22 
Вървя по тротоарите безмълвен,
без цел и без посока, и без смисъл.
Дали октомври тайно ме ориса,
да бъда туй в което се превърнах?
Да искам ветровете да ме брулят, ...
  368 
Умората неканена пристига
Нахално влиза, сякаш си е вкъщи
Изцежда здраво и окото и не мига
Държи те с кокалестите си пръсти
Опитваш се да я убиеш ...
  283 
***
всяка прегръдка
към обич и щастие
кътка ли - кътка
  142 
Срещам Жоро, плочкаджията. Жоро е дребен, заоблен, добре оформен за възрастта си биологичен камък. Но удариш ли го приятелски по рамото, бие на кухо. Удариш ли го на друго място – пак така. Винаги съм искал да го млатна по главата, за да сравня звука.
– Как е брато? – пита. – Угрижен ми се чиниш. Що ...
  393  11 
ОТСЕЧЕНИТЕ ЛИПИ
В отминалия женски май
се влюбих в храсти и дървета,
които дават дъхав чай –
за болчиците в коленете. ...
  893 
Изгубила в ръката ти опора
душата ми се лута и скърби.
Пренесе се в тишината спора
за минала вина, сръдни, борби.
Не бях ли с теб! На всичко бях готова. ...
  775 
Аз толкова съм благодарен на обидата,
че мога да те изболея отведнъж.
Внезапно, като най-любовния ми прилив,
на тъй неско̀посен поет, но влюбен мъж.
Ще свършат безполезните ми думи ...
  268 
и
срещу
ръжѐн се рита
в
случай ...
  199 
Предложения
: ??:??