Благодаря ти за подкрепата, Любима,
във този тъй непоносим период.
Благодаря ти, че до мен те има
и си опората ми в грозния живот,
във който за пореден път видях, ...

Коментар написан от мене вчера ме подсети за една стара история, която бях забравила. Мой приятел периодично решаваше, че ще бъде фермер. То не бяха нутрии, копринени буби, пилета... Големи планове, подкрепени с изчисления и чертежи, които обсъждахме по цели нощи и реализация клоняща към -1. В описв ...

Беше време, когато живеехме
без да бройм часовете, дните , годините
Беше време, когато
дните, сезоните и годините
ни се струваха дълги! ...

На чомп е колелото, а на ток
обувката – искри изпуска.
А подът на колата е висок –
през нива неожъната препуска.
Защо прелита на зигзаг ...

Танцува по струните лък на цигулка:
Табун от коне, препускащ в поляна.
Детски смях бурен и скърцаща люлка.
Любовни сълзи - поредна измама.
Полет при вятър на есенни листи. ...

Аз те измислих,
дори те сънувах,
и някак наивно
за тебе бленувах.
Не бързах, не търсех, ...

Аз пред тебе коленича
Българска земя прекрасна,
В теб и в себе си се вричам:
Горд със тебе да израсна...
Да пребъде твоят корен, ...

Аз ще те обичам и с бодлите,
ей такава - истинска и нежна.
Аз ще те обичам и с бодлите,
защото ти си моята надежда.
Защото ти обичам аромата, ...

И какво като нощта е блудница?
Нали има светулки в косите!
Нали прегръща щастливо звездите
и говори с Луната?
И какво като нощта е блудница? ...

Спомням си, че като дете в предучилищна възраст моята баба /по майчина линия/ започна да ме ограмотява в областта на числата. Научи ме какво означават неща като най-голям общ делител и най-малко общо кратно на две числа и как да ги намирам. Научи ме също да събирам дроби, привеждайки ги към общ знам ...

Любовта не може да се скрие,
не може и да се отрече.
Но тихо, много тихо нашепва тя,
и може да бъде толкова тиха.
Тази любов, която от клетката ...

Слънчо в утрото се крие,
в облачен памук се вие,
че студено му е май,
свил се е като кравай.
Уж е есен, пък е мраз, ...

Когато огънят на спомена те топли,
със съчки от най-силните мечти,
а пухкавият сняг на Истините
над сивите илюзии вали...
Когато се усмихваш на съдбата, ...

Тишина... най-тъмната материя.
Навява страх, студ, самота...
тъмнина, борба за оцеляване.
Като камбана в мрака тя звъни.
Огън, пламък, тишина... ...

Не знаеш колко силно те желая
и как се взирам в сивата тълпа
дано сред всички тях да те позная,
повлечена от тъмната вълна!
Очите ти останаха в душата, ...

Докато не подмениш старите изгнили дъски в живота си, то той ще скърца.

Музика и текст: Александър Кузнецов
Аранжимент : Б. Иванов
Български текст и изпълнение: Геновева Цандева
Това е песен , която беше един своебразен подарък за автора на песента , за неговия рожден ден. Мисля , че стана добър подарък.

МАЛКО ДЪРВЕНО ЧОВЕЧЕ
... когато бях младоче голобрадо и цял ден светли песнички ви пях,
не мислех че ще бъда вехто дядо, на Седма пейка станало за смях,
и че край мен девойките напролет ще отминават като край дърво,
не приютило птиците след полет, разлистено! – Бог знае за какво, ...

Днес нямам за даване,
и за вземане нямам…
Дадох всичко –
до смърт заболя…
И снегът ме разбра, ...

Оказа се, че в крайна сметка,
дотук живота си предвѝдих.
Десетки чифтове подметки
изтърках, за да съм щастлив.
А гонех вятъра, мъглите, ...

Струи от кичурите шоколад
и фина прелест в лед гори,
разстила ангелът крила над ад,
во веки твойта хубост да цъфти!
И вече дяволът сломил, ...

АВТОГРАФ ВЪРХУ ЛЕДА
В казана бърка циганинът Рафи.
Върти Луната тънък ятаган.
На топло под юргани и чаршафи
градът отдавна спи като заклан. ...

Нестабилна обстановка,
както вън, така и вътре в мене.
Сняг натрупва като в постановка,
а дали остава сухо в тебе?
Пътят е непроходим, ...

Загадъчно промъкваш се в тъмнината.
Звезди блещукат покрай теб.
И бледо-жълта ти е светлината…
Обожавам твоя силует!
Отново поглеждам те на 28-мата нощ. ...

Смисъл с мисъл за какво и защо
губя те, а медицината е напреднала,
кой век сме, мисля, че сме по-зле.
Вярвам, забравям, уповавам се на Тебе,
боря се да не мразя, не наранявам, не завиждам, НЕ лъжа ...

Често излизах навън
Предпочитах дъждовно време... с лек примес на сняг...
Някак е... романтично.
Често излизах боса, но задължително слагах на ръцете си ръкавици. Мама казваше, че ще настина, но аз... обичах да чувствам дъжда с нозете си.
Вървях две преки натам... после сядах на пейката, слагах ръце ...

На туй безхаберие вече стига,
не е виновна майката природа!
Ново бедствие тука пристига,
че много неща са ни гола вода!
Прост народ – слаба държава*, ...

Колчем прелест
И любов съединят се,
Чудо е денят!...

Дъждът от дни с игличките си остри
плющи върху чадърите на минувачите.
Върлува вятърът по хлъзгавите покриви
и от оранжевата шума скърпва пачуърк.
Настръхнали врабци и шумни врани ...

НАУЧИШ ЛИ, ЧЕ КРАЙ НЕ СЪЩЕСТВУВА
Когато проумях, че няма смърт,
че всички ние сме фотони
и минем ли пространствата отвъд,
ще грейнем с лумени – милиони, ...

ЧОВЕКЪТ СЪС ЗЛАТНОТО КЛЮЧЕ
... понеже му се вижда вече краят на тъпия – отвсякъде! – живот,
дошло е ред и аз да осъзная, че се разминах с тлъстия джакпот,
до днес не спастрих пукната стотинка – за евро не говоря въобще,
в любимата ми Шишкова градинка ви чакам вечер с трепет на дете, ...

Глава шеста – за мен в телевизора
Седя си в телевизора и живот си живея. Спокойствие, тишина, всичко е като на кино... Е, от време на време попадам на някой екшън, а там трябва да се заляга, да внимаваш да не те вземат за второстепен герой. Защото сто на сто ще те опукат, та главният после да отмъст ...

И тази нощ сънят ме надхитрѝ. Омръзна ми! Денят е тъй далече.
Лъжите си събра надве-натри и се изниза. Нищичко не рече.
Стрелките на часовника болят и скърцат тихо. Спомени предишни
са в малък двор и пролет е, и в цвят – изсъхналите преди вечност вишни.
И дюлята ни, старата, дори накичена е с розови ...

една страна е
на просѝя - с властващи -
на прехранѝя

босоного лято
калта под ноктите
помни пътя

(на ангелчето, което реши да стане звездичка, преди да се роди)
Тишината ме разкъсва.
Звуците се впиват във плътта ми
и дълбаят кратерно във вените.
В етера на нямото пространство ...