Ритниците отзад ги помня всички.
Дузина бяха, толкова поне!
И раните зарастваха самички,
корички ронех от одрани колене.
Изправях се, изтупвах се и пак, ...

Комшията Данчо: „Работното ми време започва по часовник, завършва… Когато чорбаджията реши…“
хххх
…Зелена сделка – зелен хайвер…
хххх
Някой да е виждал „зелени“ да се борят срещу незаконни сметища? ...

Ма, нагли станаха тия ора, ей… Таман си спим с моя Мето… Бе, отде ще го знаеш – оня ден го прибрах, да изкараме месец – два, па ще видя… Нема да се женя, ма жена… За кво ми е? Сега ме водят самотна майка, макар че вече съм дърта… Баба съм, я… Ударих четирийсет, имам двама внука, единият май ще се же ...

ЗАЩОТО БЯХ ВЪРТОПЧЕ СВЕТЛИНА
… започнах да се нервя на света, че си мълчи пред моите въпроси –
защо мръсникът трупа куп злата, а нищият пред черквицата проси?
Защо – към едного ако сме зли, дечицата си галим с топли шепи?
Защо се будим с Третите петли – все по-самотни, тъжни и нелепи? ...

По белите артерии на дните
препускам пак кошмарно закъснял.
Разминах се завинаги с мечтите.
Там влакът ми на глух перон е спрял.
Догонвам сянката си овехтяла, ...

Изплетен изкусно, изящен и мек
е плащът тъй гладък на нощ от въздишки,
за жаждата моя не ще има лек
и няма да видя във бурята пристан.
Завивам копнежа си, нека да спи ...

Понякога сме тихи... И мълчим...
Но, не..! Не сме ранени...
Просто сме безсилни да крещим...
И твърде много... Уморени...
Понякога... Оставаме сами... ...

ДЕМОНЪТ НА ВРУБЕЛ
… понеже Времето реве и стене, и аз си го записвам с благ молив,
как да стопирам Земното въртене, че да се будя сутрин все по-жив? –
отново да се видя див и влюбен, след две-ти петилетки все тъй млад,
и в мен отново Демонът на Врубел да се събужда в смахнатия свят, ...

Аз все едно не съм от този свят,
но ми харесва в него да живея.
В началото го чувствах непознат,
додето същността му проумея.
По някаква случайност се родих ...

Когато в Англия говореха езикът на Шекспир, тогава Америка на прериите разхождаше диалектите на дакота, ирокези, сиукси, чероки, апахи, навахо и другите Синове на Великата мечка. В Канада канеките ловяха риба и пушеха лули в мир с природата.
Когато Непобедимата армада беше победена, възникна въпрос: ...

Понякога вълнѝте се отдръпват
в покоите на свойто междучасие,
а пясъка запомнил ти е стъпките,
с които извървяваш любовта си.
Тогава те погледнах с онзи изгрев, ...

Част10
Кольо прочете романа на Павел Вежинов „Гибелта на Аякс” когато забеляза, че прозрачната маса се бе появила с кана портокалов сок и пресни плодове. Сега не беше вечер, но беше след обяд. Явно вчера бе проспал следобедните плодове. Той си взе грозде и си сипа сок. Загледа се навън. Още валеше н ...

Често в живота си падах.
Жулих колене,
ръка от рамото вадих,
тупках от стреме...
Даже себе си не обичах, ...

Погледнах се в козметично огледало днес,
нали знаете, женски интерес...
И... всеки белег или бръчка, петна
придобиха гигантски размери сега...
Ето, бръчица от любовна свян ...

Напиши ми писмо, но да бъде красиво!
Всяка дума със страст и копнеж да опива.
Изпрати го по волния вятър далече,
да се слива с безкрая и цялата вечност.
Напиши го по жарките пясъчни дюни, ...

Писмо от циганското лято до баба Зима
Шушне есен под краката
спомени за миналото лято
пламъци рисувани в листата
танцувално капят по земята. ...

Захир се облегна назад в стола и разтърка уморено очи.
В помещението, в което го бяха оставили, нямаше часовник, а единствената светлина идваше от атешите. Нямаше представа кое време е или пък колко беше минало, откакто мъжете с маски нахлуха в дома им през нощта. Последното, което помнеше, преди да ...

когато нечий свят се срути
думи, които избягвам да произнасям:
успокой се
стегни се
разбирам те ...

ПИСМО ОТ РАЯ
Спомни си за мен, щом луната търкулне
над тъмните покриви шлейф от коприна.
Аз сигурно скоро оттук ще замина,
но пак ще се върна – бездомна светулка, ...

Ти сам ме повика. Аз съм. Твоята собствена буря,
пожарищата загасям, света ти ще прекатуря.
Нека гърми и тътне, тежки сълзи да капнат,
за тебе съм безпътна, дива съм и внезапна.
Тръгвам сега, че блесна. Сякаш небето се срути, ...

СОНАТА ЗА СЪБОТЕН ЪГЛОШЛАЙФ
... събота е – време за ремонти, да излезе някой с ъглошлайф,
джендърът съсед да се наконти, да ме поздрави със give me five,
в кофата да препера две ризи – чиста риза някому да дам,
по Гезмето – скитник без мангизи, да вървя нататък – и насам, ...

На заем е даден този живот...
еднопосочен, дори неразбран.
В този наш, най-земен план
започнат... само миг продължава.
Не знае, не пита – кога и къде... ...

Лекарство има страничен вреден ефект. На този се противодейства с второ.
То има друг страничен вреден ефект. Затова следва трето ИТН, пардон: и т.н., до некрологията.
Спри ехография,
кардиография
и томография - ...

Эта Победа могла стать последней в
последней войне,
Мира оплотом, который войне не осилить,
А стала последней победой СССР
И станет, похоже, последней победой ...

Тишина и спокойствие,
хармония, нежен покой.
Няма спомен от бедствие,
сякаш онзи порой,
който вчера съсече земята ...

Да избрише твоите сълзи Володя пее
брат срещу брата Ванга предсказа
син срещу майка и жена
размирни времена
Бракя сме - една кръв ...

Дали такова щастие
би могло да се опише.
Това, което чувствам
към теб е необикновено.
Дали пък не е само сън, ...

Това е една история от пет части, написани от различни автори, които са свързани една с друга като 'Свързани произведения' ... както следва:
1. Непознат номер (от Йеромонах) - https://otkrovenia.com/bg/proza/nepoznat-nomer
2. Непознат номер 2 ( от palenka ) - https://otkrovenia.com/bg/proza/nepoznat ...

КОЛИБА
(на педя съновидение)
Автор: Саня Радулович, Босна и Херцеговина
Ако случайно ме изгубиш,
или ме откраднат, ...

Беше края на зимата. Началото на пролетта се виждаше ясно. Буйни времена бяха настъпили. Напоследък, въпреки наближаващата пролет, времето бе стихийно и необичайно. Хората тичаха по всички страни на цяла Велика България заедно с другарите ни руснаци, опитвайки се да победят настъпващите турци. Много ...

Бях звездопад и бях луна,
играх на сляпо с любовта,
а с утрото изгрявах в светлина
и тръгвах все едно не съм била.
Раздавах нашироко от душа, ...

Част 9
Върна се в прозрачното помещение. Фотьойла и табуретката го чакаха с книгата оставена на тях. Масата за обяд и стола бяха изчезнали. Той се замисли над това, което се случи в тоалетната. Дядото определено беше отчаян. Но до сега не се беше случвало светлината да става червена и да мига. Какво ...

Дори да я намериш твърде късно
е повече от никога, нали?
Е, вярно, че на наш'та зряла възраст
с любов да се разминеш по-боли.
Но ние не загубихме напразно, ...

Мрачни следобеди в тъжните дни.
Вънка е слънчево, вътре вали.
В тихата стая някой ръмжи.
Подът покрит със умрели мечти.
Паяци черни, умът ми мълчи. ...