Навярно няма пак да съм същата.
Навярно ще си малко различен.
И така ще си следваме стъпките,
без дори да си видим очите.
Аз ще бъда почти като себе си, ...

Минаваше полунощ. По прозореца потропваха уморени пролетени капки дъжд. Бях потънал в поредната онлайн битка. Нещо силно и рязко изтрополи. Не може да бъде. На тавана на къщата ни не живееше никой. Всички спяха в този час. Бях сам в стаята и много объркан. Тези игри изглежда започваха да ми се отраз ...

Как летиш
Живееш в свят, от норми воден
и изграден от правила.
Летиш щастлив и уж свободен,
ала снабден ли си с крила? ...

Остави ме сама, неразбрана!
Не протягай за прошка ръка!
Искам за малко сама да остана
без илюзии, без любов, без тъга.
Много време живях задушена, ...

Отново се спусна топла нощта,
а нейде китара заплака.
Взирам се в нищото с празна душа,
сърцето ми някого чака!
Самотно е, знай, когато те няма ...

НЕОЧАКВАН ОБРАТ
- Така ли? Ами аз къде да отида?
- Където си искаш. Само изчезвай от тук!
- Нима аз не струвам нищо за теб?
- Не разбра ли? Айде, чао? ...

Ще бъде тихо,
колкото зората,
червената зора на самолети.
Разглезен вятър
лиже от билата, ...

О, Михаил!
В нощта аз срещнах Майстора да скита
и търси свойта Маргарита.
А ти кажи ми
защо се влюбих в твоя Йешуа ...

Сватба
Честит да бъде този ден,
на сватбата, на празника красива,
когато две души в едно се сливат,
обричат се във вярност цял живот. ...

Студен, снежен,
кален и с голи дървета,
светът е прекрасен, дори и без грим.
Премръзнали, там
се целуват врабчета ...

Прошка
Моя грешна любов, днес не идвай при мен.
Остани там, където си. Днес е
в християнския свят, най-човечният ден:
Опрощаване на греховете. ...

Т Р О Х И Т Е
В живота ми - троха от вкусната погача,
търкаляща се вечно между смеха и плача,
не го заслужих с нищо, ала за своя слава
съдбата все трошици ми раздава. ...

Оплитат паяжинна мрежица
бръчките по нейното лице.
И всяка бръчица–чертица
има корен в нежното сърце.
Живот – не по масло и мед, ...

Животът ни е сън прекрасен
и най-вероятно е щастлив,
въпреки че ние мислим за него,
че е доста сив.
Животът ни е уникален и неповторим. ...

Небето днес ми е на гости,
събрано ниско.
И светлината си не носи,
не носи нищо.
Нарочно, за да бъде мое, ...

Стопена в лабиринтите от време
на зими две без теб. Останах глуха
и сляпа в пролетните бързеи.
Почти не дишах, толкова ненужна.
Пространствата са само разстояния, ...

Седях и го гледах. В кафенето почти не бяха останали хора, а и с него седяхме толкова отдавна тук, че ми беше писнало да се крия.
Той забеляза, че го гледам. Май се притесни, странно, не правеше впечатление на срамежлив. Не ме поглеждаше, гледаше само в тефтера си и не пишеше. И не мислеше какво да ...

Любовта ми от вчера е сляпа,
късче лед и попадна в окото
и се чувства щастлива донякъде,
ослепяла, преди да прогледне широко.
А пък ти и търсиш очите ...

Защо ме гледате така
бездушна, тихо мълчалива?
Изящна маска порцелан,
от лед по-хладна, но красива.
Застанала далеч от мен... ...

тази нощ мюриъл
в ретрочерно
размествам пластовете
на незначещото нищо
изваждам от дълбокото ...

Морето ми нашепва спомени за тебе,
помилван от поредната вълна.
Навярно в този миг до теб е друг -
надявам се дано не е така.
Морето ми нашепва : ...

БЪДИ КАКЪВТО СИ
Никола искаше да накара Милена да му повярва. Но щеше ли да се овладее, дали нямаше да се издаде, че разиграва театър? “Светът е една голяма сцена. Всички сме актьори и играем, кой по-добре, кой по лошо – мислеше си младият мъж. Животът е пиеса с разпределени роли – за едни са главни ...

Сън и реалност -
еднакви са,
в черно и бяло слети...
Лъжа и измяна -
морал са, ...

Когато ти се появи, сърцето ми само се отвори. Сякаш те беше чакало специално и единствено. Миг колебание - повече за тежест, а не от съмнение. То вече не очакваше никого. Туптеше с това, което беше вътре. А не беше ли то всичко, което трябва да бъде?!
Тогава се появи ти. От някъде... Неочакван... Н ...

Просто обично
Жадувам твоето лице,
да го обсипя с целувки ситни,
и да докосна нежно с ръце
трапчинките тъй свидни. ...

Разцъфна цвете в гърдите
Листенцата докоснаха мечтите
Полетяха към очите
Потръпнаха от нежност цветовете
Сякаш се събраха световете ...

Отворената книга, в нея скритите глави.
Окото, без да мига, търси техните врати.
Не успяло да намери то своите мечти,
стичат се по него само кървави сълзи.
Капят върху страниците, вече пожълтели. ...

Хищно слънце
Езиците му жадно обгориха
последната, студена тъмнина
и падналата синя тишина -
прегърнаха зловещо и изпиха... ...

В Република Мозамбик чудесата са много, но две от тях поразяват: царството на дивите животни в резервата "Горонгоза" и хидровъзела "Кабора баса", построен на река Замбези.
След язовир "Масанджир", програмата на групата ни от енергетици включва посещение на един от най-големите язовири с водно-електр ...

Тази нощ и звездите заспаха...
В онзи кош от лозина,
който дядо ми беше направил,
за да спя щастлива,
в своето детство... ...

Приятелко моя, машинке добра,
когато сърцето ми лудо тупти
под пръстите мои подскачаш, трептиш...
и все благи думи редиш ли, редиш...
Когато сърцето ми от болка се свива ...

Звуци на нощта... Започва в клуб с нахъсващ ритъм, завършва насаме с елегантни акустични китари.

Тя е моята дива череша.
И какво, че косите белеят,
аз боята размазвам и реша,
а ръцете ѝ мене копнеят.
Тя е същото светло момиче, ...