Какво бих променил в съвременната глобализация
Глобализацията е незаобиколима част от развиващия се свят. Тази дума, в превод от френски означава "общ" , "взет изцяло". В политическо отношение глобализация се употребява в смисъл на уеднаквяване на изискванията на стоки и услуги, цени, в страните от ...

Красива нощ навън е,
и пея песен устремен.
Любовно.
„Сякаш ще те чуе!” -
казва някой възмутен. ...

… А Искърът крие водите си тъмни
в скали от красиво извита резба,
и толкова спомени тука се губят –
начало и край са на мир и борба…
Вълните му диви разнасят във мирис ...

Часовникът върви,
отмерва последните дни.
Словото на Бог гърми
като глас от много води.
Животът на земята ще приключи. ...

Пълната луна се разлудува,
дърпа ме към своя дом.
Праща ми звезди да ме целуват
и любов ми дава шепнешком...
Пълната луна, ...

От ПЪРВА ЧАСТ на роман
за българската действителност /16-21 век/
I
Събудих се сред хора с вързани ръце. Някои си шушнеха, но нищо не можех да разбера. Стори ми се, че говорят на хърватски, на гръцки, но дочувах и други - непознати за мен езици. Всички изглеждаха уплашени, бяха раздърпани и мръсни.”Г ...

Когато в очите ми напира онзи,
студеният дъжд...
Все се питам, защо ли ме има в твоите мисли?!
И в твоето сърце,
параболично извила ръце, ...

Когато блясна ярката ти мълния,
очи ми скри божествения плам
и моят поглед, здраво прикован,
до днес от теб не мога да извърна.
Изгубен мрак в горите тилилейски, ...

Духобактерията
По- често звездите виждам.
За теб на вълни прииждам.
И няма веднъж проверка,
да вдене в цевта отверка. ...

Нежно цвете
като плаха целувка
докосна очите ми
и те се усмихнаха.
Крехка преходност, ...

Rammstein
Размножителен период
Той обича майка си
и от страни,
той ú дава рибата, ...

По принцип... той беше винаги усмихнат. Сякаш някак замечтан, с един отнесен, но все пак съсредоточен върху своя обект, влюбен поглед. Но винаги усмихнат.
Освен когато ме целуваше.
Движейки устните си по моите, обливащ ме с топлия си дъх, винаги усещах устните му по-стиснати от обикновено. Имаше нат ...

Откровение...
Три пъти посягах над думите -
да им сложа вериги. Да ги усмиря.
Три пъти ръцете отпусках -
не можах да простя. ...

СБОГОМ
Дойде моментът да ти кажа “Сбогом!”
Раздялата на прага ни седи…
Със теб да бъда повече не мога,
запалила съм своя жертвен огън - ...

Пред магазина, където всеки ден пазарувам,
се е сгушила дрипава, бедна женица.
Тя живее във вчера, а днес съществува
с мисълта за подхвърлена дребна парица.
Тя навярно е имала дом и мушкато, ...

Едно семейство са преместило в нов град. Къщата им била близо до гората. Имали си градина, на която си гледали зеленчуци. Имали си коза, която им давала мляко, а също и кокошки. Това семейство обичало да се разхожда в близката местност. Един ден намерили пътека, която ги извела, на китна полянка сре ...

За някой четвърт век е много,
за други - цял живот един.
За нас е време - миг на скорост,
път, в който заедно вървим.
Нарамили товара чуден – ...

♥ Justin Bieber - One time ♥
Me, plus you. (I'ma tell you one time).
Me, plus you.
(One time, I'ma tell you one time).
Me, plus you. ...

"Танцуващата змия", от сборника "Цветята на злото" от Шарл Бодлер (1821-1867), има крайно необичайна за френската поезия форма: редуващи се стихове с осем и пет срички. Необичайното идва от факта, че във френската поезия е прието да се комбинират или само стихове с четен брой срички, или само стихов ...

Вече си замесен,
отдавна започна и тази игра.
Стоях в сянката ти
прекалено дълго време.
Разклати главата си, ...

Жената с най-нежните ръце.
Галят те прекрасно, като кадифе.
Устните ù вкусни са като кафе.
Най-красивата жена ще е моя,
докато тупти в гърдите ми сърце. ...

(Една история с поука.)
Знаех си! Има една приказка - внимавай какво си пожелаваш...
Е! Пожелах си! Отде да знам, че журналистката има връзки в „Орбита“? И сега тичам насам-натам да уреждам нещата.Помолих директора за транспорт.Нали трябва хубаво вино? Няма да се излагаме пред чужденците я! Двама юн ...

На Май след утринните стъпки
покриват бисери тревата!
На Май в зелените прегръдки
потръпва влюбено Земята!
Върбите – млади самодиви ...