Врабчови неволи
Ранобудни пеперуди
рано пърхат бялкав цвят.
Мъничко врабче се чуди
де да хване със скованите крилца. ...

Зима
Снегът вали, сълзи се стичат от моите очи,
защо мъка е обвила моята душа.
С какво греших, че не си при мен сега.
Да ме хванеш за ръка - да погалиш моята коса ...

Очакване
Дните бавно си минават,
сълзите болезнено на парченца се пилеят.
Като камъни на речно дъно остават,
спомени, надежди, мечти навсякъде се леят. ...

Опитах се да го обичам,
но някак не успях.
Опитах се да му помогна,
но пълен провал претърпях.
Така неусетно се разделихме и ...

Ноември си отива -
печален, но щастлив.
Полекичка заспива -
замислен, плах и тих.
В носталгия полита ...

Обещах си,
че ще те обичам
до края.
Пожелах си
да бъдеш ...

http://www.youtube.com/watch?v=sZPzfLqQbC0
Сиви. Кога съм си падала по сиви очи?
Кристални. Още веднъж ще ги погледна.
Не са ли сини? Не, сиви били.
Само да се уверя ще ги погледна, за последно. ...

Не съществува
времето, казват на изток.
Капчука събира
в две шепи тъгата на
остарялата есен.

ІІІ
Борсата стоеше на брега на блатото и трепереше като листо на вятър. Беше целият мокър. От впитите му в тялото дрехи капеше вода. Приличаше на клошар, който е прекарал цяла нощ на открито, под дъжда. Голото му теме отразяваше лунната светлина и придаваше сюреалистична нотка на цялата картина.
- Б ...

* За онези моменти, когато всичко ни се струва ясно...
За три секунди. Отрезвих се.
Сега пробудих се, но не видях
света, тъй както го съзрях
преди съня. ...

Една, две, три - колко са звездите,
блещукащи на нощното небе
и колко тъжни са очите,
търсещи те пак къде ли не...
Небето, осветено от звездите ...

Мислеше ли, че можеше да ме имаш?
Мислеше ли, че щях да се спусна
в авантюрата, в която искаше да ме оплетеш?
Мислеше ли, че искаше мен?
Не просто действаше пиян, ...

КОЛЕДНА МАГИЯ
Вън се сипе пухкав сняг!
Бавно всичко побелява.
Чезне лепкавият мрак.
Светъл празник се задава! ...

За тебе няма зора и светлина,
за тебе няма майчина милувка,
за тебе няма бащина подкрепа,
сам-самичък остана на света.
Преди време ти всичко загуби, ...

Усмихна ли се, мамо -
отново съм у нас,
до крехкото ти рамо
и топлият ти глас.
Отново ме прегръщаш - ...

Всичко започна една сутрин, когато стоях под душа, опитвайки да насапунисам гърба си. Ръката ми внезапно напипа едно странно образувание. Застанах пред огледалото и погледнах през рамо. От плешките ми стърчаха два израстъка, подозрително приличащи на крилцата на току-що размразен бройлер. Даже леко ...

Ти каза, че съм сладка - но не съм.
Ти каза, че съм мила - но сгреши.
Ти виждаш ангел - стихия виждам аз.
Ослушай се и зад лицето нежно погледни.
Косите рече - разтопено, меко злато, ...

І-
Денят бездомен гузно се завръща.
Вали от девет до към три следобед,
когато погребенията свършват...
И после няма смисъл да се моля. ...

Нежна фея
Сняг пелени плете,
а аз изгарям!
Под писеца
излизат стихове, ...

Ще ти попея...
И тази вечер…
Утре – може би, също…
Нееежно, и тъъъжно -
за всичко, което няма да сбъдна. ...

Стоях там сама на скалите и гледах в безкрайното синьо море,
а твоите пръсти по мене усещах и виждах пред мене твойто лице.
За тебе бях готова аз сърцето и живота си дори да дам
и продължавах да те търся в простора, но ти не бе там...
Луната силно блестеше, вятърът галеше моите коси, ...

В мрак сега е моята душа.
Пълна бе тя с топлина.
Дойде сега мигът да крещя, да крещя, без да мога да Спра.
Едно имах и го дадох, едно имах и го изгубих.
В нищо да не вярвам вече, това е моят кръст. ...

Той седеше във бара пред нея.
И очите му капеха -
разтопени слънца
върху нейната слънчева пазва,
по очите се стичаха нежно, ...

Света си не направих по-красив
и връх не изкачих със стръмно било.
Съмнението - бродник полужив,
ръцете ми превръщаше във жило.
И огън да намеря не успях, ...

ЛЮБОВ
Колко явно си отиваш!... И се връщаш тайно пак!...
Сто защитници на Тива няма да те спрат пред праг!...
Ти зачеваш с тайно биле, правиш земни чудеса...
По челата, с вик родилен, се превръщаш във роса... ...

Познавам те по самота
Единствен белег
еднолична истина
дочаквам те по самота
очи не гледам ...

ОГЛЕДАЛОТО
Той бе забравил своето лице. Не бяха го извеждали отдавна.
Понякога опипваше с ръце страните си – замислено и бавно...
Отказа се от острия бръснач - дори и във ръцете на бръснаря.
И спомените в стихналия здрач оставил беше просто да догарят... ...

Посвещавам
на Христина!
Ако теб те няма
и изгубя твоя нежен плам,
в тъжните очи на мама ...

Любовта ми проговори в просъница
и ме накара да докосна звездите.
Протегнах се със всички,
сили... и помилвах луната.
Без да искам.

Знай, усмивка не всеки притежава,
защото тя при раждането се дарява.
И както рицарите преди години сто,
пази я, с нея ти сътворявай добро.
Усмивката разтопява и ледове дори, ...

сияят мечти
облак тревожно пълзи
перлени капки
посипани надежди
върху житейска везна ...

Гледам тавана -
паяжините слизат все по-ниско.
Гледам небето.

Мили Татко, пак е зима
тука долу на земята,
ти в такава си замина,
скочи на смъртта в шейната.
Все се каня да те питам, ...

Пазителят на времето отсече поредната минута.
И тя отлитна бледа, вяла...
и се носеше напред-назад...
като есенно листо, подмятано от вятъра.
И ето пак и пак, сече, сече. ...

Понякога обичаш да боли,
понякога сълзи се стичат от твоите очи.
Последни сцени виждаш ти,
преди да осъзнаеш, че тя отново те рани.
За пореден път спира ти дъха, ...