Мъртви улици, от които ме гледат мъртви лица и мъртви очи. В ярките отражения на разбитите прозорци, които ме заобикалят, има повече жажда за живот отколкото в погледите на скотовете, които се именуват хора. Вървя отвратен, палещ цигара след цигара, надявайки се, че никотинът ще ми помогне да се свъ ...

отвори крилете чарли
и подпри нощта
претъркаляй наляво казаните думи
тишината отдавна изстина в ръцете ми
а прескочените улици ...

Портрет
1
Разминахме се в пътищата си,
където всъщност трябваше да се преплитаме.
Забравихме си сенките, които ...

Във бели рими, във душа лъчиста,
поетът търси свойта сянка чиста.
Мечтае за лазура сляп и светъл
и бърза да се слее с мрака ведър.
Поетът иска и мечтае, сбъдва, следва ...

Кома
Прости ми, Боже… замълчи!
Не мога днеска да си тръгна.
Как да усмихна тез очи -
очакващи да ги прегърна. ...

Възрастните как треперят от тревата.
Косят я.
А после се присмиват на водата.
Обикновена е.
Но как обичат соев лецитин. ...

ЖИВОТЪТ Е ЕДИН
Красиви птичи трели впиват се в сърцето...
Усмихвам се – макар да знам, че съм изгубила мечта...
Животът ни поднася изпитания, но ето,
че всичко поправимо е – докато живи сме в света! ...

Тръгна си днес,
небето заплака -
скри следите
от моите сълзи.
Остави ме там - ...

Здравей! Помниш ли ме?... Аз съм Другия…
Бях Всичкото, което ти бе нужно…
Бях слънце мило… станах втора диня...
Бях касичка, в която пускаш милостиня…
Бях онзи, който мрази да си тъжна… ...

Как можа?
Така да се подиграеш с мен!
Беше все едно ме гледаш в очите и ме лъжеш, а не зад гърба ми.
Сълзите не спират да текат,
намирайки място в омразата, която изпитвам към теб. ...

сутрин
като се събудя на
триста осемдесет и четвърта улица
спирам да тичам
из къдравите завои на времето ...

Като късна река
денят отминава.
В мисли за желано
и сбъднато вече.
Крача - ...

Стоях и се наслаждавах на ароматния вкус на сутрешната чаша кафе, загледана в листата на измръзналите лози, тихо потопена в божествената тишина и спокойствие, които се бяха възцарили около мен. Селският въздух се просмукваше във всяка моя тъкан, оставяйки онова носталгично чувство, което ни жегва ви ...

Toni Braxton - I Hate Love
I hate the mornings
Cause I know what they bring
You get up and take a shower in no time, your leaving
And it sounds so selfish ...

От спора се ражда истината
Дали гора е? Или не?
Спори се отдавна тука.
Щом е горски парламент,
няма как да има скука. ...

Когато завали сребро в прозорците,
побелялото небе
запечатва овехтелите ми силуети
- всичките - във стъкленици,
под восък тежък стиснали в дъната си ...

Седеше старец сам в самотата,
вперил поглед в нощното небе,
много мъка бе стаил в душата,
много мъка - в туй сърце.
И мислеше си той за дните ...

Ще ме срещнеш някъде по пътя си -
събрала слънцето във двете си очи.
Ще впериш поглед в мен учуден някакси,
че може от жената толкоз сила да струи.
В косите ми ще зърнеш огнени лавини - ...

Нищо не можах да сторя аз...
Опитах да те нарисувам
Не можах
Опитах песен да изпея
Не можах ...

Искам да заровя пръсти в косите ти,
искам да се огледам в очите ти,
искам да те целуна сега.
Искам да почувствам ръцете ти,
да чуя как бие сърцето ти ...

Зима. Бяло е.
Тишина.
Зад стените на голямата къща
пустеещ храм.
Бурени. ...

Пристигнал късно през нощта
окъсан пътник хлопа на вратата
оттича се по дрехите му
звезден блясък
със себе си понесъл пустотата ...

Ромео аз съм, ти си Жулиета,
красива, страстна и трагична,
за любовта, наказана с вендета -
ще стане драма с нас отлична!
Защо пък да не си и Дездемона, ...

Търся си причина да избягам,да забравя,да простя
и да заспя...
Да срещна хора и да ги ранявам...
да раздирам,
да убивам, ...

Антикварното магазинче опустя. Смъртта купи душата на стария антиквар. Ръждиви, гвоздеите се оплезиха по дървената му, пробита от времето, врата. Тук-там, по ъглите му висяха прокъсани сивкави завеси, извезани от паяците - предачи.
Наследниците побраха миналото време, спомените, фантазиите в кашони ...

ЗА НЕЯ И ЦВЕТЯТА
Тихо синея
край пътя, отрупан в среднощни цветя.
Цяла нощ бях покрай Нея
и мислех : “Красив е светът...” ...

Kолко исках да се сгуша,
днес в твоите прегръдки
и тихо, нежно да прошепна
това, което ми тежи!
Колко исках да пролея ...

Осъждаш ли от неразбиране?
От думите боли като плесница,
оставят в теб куршумени следи.
А може... по-леки от крило на птица
да възкресяват в утрото цветя. ...

Дориан Грей. Няма по-хубаво цвете
сред всички градини и горски поля.
На полския мак дори цветовете
не са тъй червени до твойта уста.
И слънцето крие се плахо зад облак ...

Мълчалив диалог за вярата
Вярата е състояние свързано с емоционалното преживяване на смисъла. И то не този рационален смисъл, който създава суха и осакатена представа за света, а онзи човешки смисъл, който е създал митовете.
Вие вярвате ли в приказките? Винаги мога да ви говоря за съществуването на ...

РОЖДЕН ДЕН
Идва рожденият ми ден.
Ще има много подаръци за мен.
Хубаво ще си похапна,
защото има торта сладка. ...

От болка ще викам, от болка ще стена!
Душата ми бедна - кървяща арена!
На чувства дуели! Любов поразена,
любов без възможности, несподелена.
В главата ми плъзгат въпроси и думи. ...

Песен за гората
Върхът на хребета се доближава
А аз не знам край ще има ли това
Минутите внезапно отминават
В безкраен миг обхващат те нощта... ...

Любовта е като коридор,
изпълнен с хиляди врати.
Измежду тях простор,
в който всеки се върти.
Помежду си свързани са някак ...

Освободих в сърцето си местенце за всичко. Едно.
И там вече всичко приемам с "Добре дошло!"
Въпроси, съмнения, страхове и тайни - понякога чак става тясно...
Но пък пред погледа ВСИЧКО-то става по-ясно.
На мен ли се чудиш? Очи отвори! ...

Музика - Тафчо
Текст - Натали
Изпълнява - Натали (сестра ми)

Глава седма
Отново седяха в старата механа, събрала в себе си толкова много истории, подобни на тяхната. Приютявала безброй компании, буйни като тяхната, че и повече. Мъжът обича да се весели, когато е далеч от укорителния поглед на жената. Тогава се чувства свободен като дете, оставено без надзор о ...

Зад сценария на пиесата лирическият ми герой леко посърна. Наведе глава и трайно остана неподвижен. Забравя понякога колко е лесен живота, колко дебилните радости могат да осмислят съществуването за сметка на практическата тъга, която перманентно го обзема. Понечи да вземе снимка, на която бледо веч ...

- Туй парче стига ли ти, джанъм? Няма да ти сакам за него ного. Дай колкош имаш!
Момчето извади от джоба си няколко измерлика и подаде на Салито. Той ги взе и постави върху таблата при другите. Чуха се още гласчета.
- Чичи Сали, дай и на мен!
Когато и последното хлапе си отиде, той взе измерлиците о ...