Сутрин на твоя прозорец
намериш ли капка роса,
за единствено нещо те моля -
вземи я за малко в ръка.
Ще видиш във нея лъчите ...

Ти си като...
Вятъра -
нежно ме обгърна и си тръгна.
Ти си като...
Луната - ...

Беше само на 22. Изкара чудесна почивка на морето. Научи се да плува, но не повече от 4-5 метра. Последният ден се случи облачен и ветровит, а морето – бурно и сърдито. Влезе за последно да поплува на плиткото, въпреки червеното флагче и предупрежденията на близките си. Кой знае кога пак щеше да вид ...

Велико Търново
Град на църкви и царе,
на болярски дъщери и синове,
на музеи, катедрали,
на мостове и улици стари. ...

ТОЙ продаде душата си - черната,
за стотинки, почти без пари
и си купи прокоба - мизерната,
от която в устата горчи...
ТОЙ загърна се в расо окъсано ...

ЖАНРОВИ ЕТЮДИ IV: ПСИХО
- Альоша, миличък, донесе ли ни елхичка?
Глезеният глас на Зина се чуваше иззад бронираната врата на луксозния московски апартамент, примесен със звука от влаченето на чехлите ù и само миг по-късно заглушен от истеричния лай на малоумния пинчер Михайло.
Лицето ù се появи в ра ...

Шарените черги
баба е редила.
Колко труд - за нищо.
Глупава ли била?
Весели гергини ...

Усещах как треперя цяла
и студ прониква бавно в мен.
Невинна и красиво бяла
бе тази зима... Този ден
бе сякаш приказна магия. ...

слънцето в пясък
горещ – искрей
пепел – пустош
малък храст
светлей ...

Разсипваш
пясъчните обещания
в краката ми
с надежда
да прекъсна утрото ...

Ето че пристигна отново Декември
с мирис на имел и борови иглички.
Помахай щастливо на есенния Ноември,
след година ще го видим отново всички.
Не бива да тъжим за отминалата есен. ...

(монолог на Ева)
Реброто ти липсва, така ли, Адаме?
Е, ето ме, тук съм. Вземи ме!
Стискай силно, не бой се, ще мине,
дори белег от теб да остане. ...

Все още не
Все още не мога да заплача,
а сълза - вечността от мене чака.
Като загасена свещ от крепост в бездна,
зад решетките, ръката ми за милост се протяга. ...

Не помня аз много от нашата любов,
само бели листове останаха след нея.
Празни спомени от моя живот,
като стари листа пожълтели.
Виждам те, с нея вървиш ти сега, ...

Вдъхновено от Alisa (Яна) и Елена Биларева
Принцът гледа мач пред телевизора.
Бирата с фъстъци му спори.
Аз съм му жена. По подразбиране.
Във капана между четири стени. ...

Има пъзел в главата ти -
спомени, прикрепени сякаш с лепило.
Сенки, снимки, забравени,
защото житието ти се е стопило.
Има и черни парчета, ...

Мрак душата ми обзема, цигара запалена гори, защо страха не мога да приема, защо лудостта във мен цари? Но... лудост ли е да обичаш, гол към себе си да тичаш, ярка тъмнина да ме облива, умът ми моя да открива... И не мога чувствата си да разкрия, страхът от тази болка е познат, навярно лудостта във ...

Вятърът препуска из стрехите
Тракат на часовника стрелките
Мислите в мозъка препускат
Клепачи над очите се отпускат
Стените стенят остарели ...

За думи ли говорим? - дефицит на значение.
За хора ли говорим? - лица без отражение.
За вяра ли говорим? - геноцид над цялото творение.
За приятели говорим? - деца на демони от друго измерение.
За доверие говорим? - омаломощено и пратено на заточение. ...

The Gazette-Calm Envy
JPN
furishikiru ame no ne ni shizumi sou na
sono yakusoku wa dare no yume de dare no tame no yume darou
"I want to see all of you." "I want to love all of you." ...

?Quien te dijo que yo me olvide de ti,
(Кой ти каза, че съм те забравил,)
que me duermo tranquilo y jamas sueno contigo?
(че се събуждам спокоен и никога не мечтая с тебе?)
?Que pase de todo, quien te dijo eso? ...

Grind-Lost
How did i find this girl when time was fast
the miracle of our dreamy past.
Used to be your shinny one,
lighting storm in the skies, ...

Откъсни ми късче от дъгата,
оцвети със нея моя сив живот.
Виж я как оперена се смее...
Откъсни ми късче от небето синьо.
Нека ведър е и утрешния ден. ...

Как бързо тази есен отлетя.
Навя снегът познатите пътеки.
Вън вихърът завива вечерня
и сплита в светлините рой утехи.
Превързана е сънната земя ...

Докосвам те, ти мен.
Студен е допирът ти.
Дъхът ти леден
ме изгаря нежно.
Прошепваш ли на мен ...

Защо не пиша ли? Защото те ме мразят -
редовете знаят всяка истина.
Не пиша. (Гордост, скръб и куртоазия.)
Не пиша, за да не звуча измислено.
Не пиша, mon amour. Писецът плаче ли, ...

НОЩ
Нощ. Тишина - мълчим,
като в приказка вървим.
Аз към теб, ти към мен.
... Нощта превърнахме в ден.

Ще има ли време за нас?
Може би, щом побелеят косите ни,
погребали спомени и роднини,
ще се погледнем в очите
и ще поискаме ...

Пиша като пеперуда
еднодневки всеки ден,
кат пчела се весден трудя -
белки спусна капка мед.
Но защо си ме орисал, Боже, ...

От ужас се усмихнах хартиено.
Не очаквай от мен погребения.
Отдавна са мъртви сълзите.
Оплаквачките бавно изстинаха.
И се питах има ли скришна обич? ...

Върволица от души,
впрегнати в науката,
няма кой да потуши
огъня на сполуката.
Жадни за знания ...

На три пъти започвах да пиша тези редове,
спирах се на думата "обичам".
Причината са навалели снегове по пътеки,
по които аз обичах все към тебе
всеотдайно и безспир да тичам. ...

Все още е топло, но ти охладня,
ъгълът в твойта усмивка студен е.
Не мога ума ти, уви, да пленя,
а тялото - в трепет вълнуващ да стене.
Все още е есен, но без листопад - ...

Нали и утре слънце ще изгрее...
и тази мъка някакси ще отшуми,
сега горчи в душата ми преляла,
но се усмихвам пак с разплакани очи
Не търся горест, ...

Тук–там... вечно някой крещи и иска нещо. Всеки ден ставам с нагласата, че трябва да направя нещо заради даден човек. От време на време (когато егоизмът ми се обажда) решавам, че няма да направя това, което се очаква от мен, а това, което на мен ми се иска. Разбира се, тогава хората остават много не ...

Роза червена, роза красива
стои в ръцете ми пак.
Тя е от тебе,
тя е щастлива, но отново нещастна съм аз.
Отдавна си бях забранила ...