Принцови цитати
"Сивотата на зрелия свят
задушава и роза и пламък" - малък принц, неизлизал от замъка.
"Във затвора и луксът е ад,
търся просяци волни, за трампа" - принц безволен, кариран и с щампа. ...

Тази зима едва е започнала, Герда…
Блести от запалено, бяло сияние.
Аз забравих. За градината с твоите гербери,
сам съм със стари предания…
Болят ме очите. От чистото синьо на севера. ...

Преплитат се животите човешки.
Невидим майстор сръчно с пръсти ги заплита.
Съдбата-кошничарка носи ги на гръб
и пътища измерва с крачки.
Не ни е нужно много, за да сме щастливи, ...

Вятър свири,
пустошта мълчи
и ухание на пръст навява...
синева отвъд блести...
някой, някому копае гроб наблизо... ...

Душата ми докосна се до твоята
преди известно време.
И аз усетих, близка си ми...
И сякаш те познавах от години.
Какво ни свързва? Може би ...

Тъй като в събота отивам на вилата, на Стелбище, там имам апартамент, и ще стоя петнадесет дни, се разделям с блога за това време. Ще дандуркам Никола, ще му мажа дупето, да не се подсича, ще му пера пелените, ще го къпя, само дето няма да го кърмя.
Въобще, трудна и отговорна работа. Но ако се има п ...

* * *
Говорело се - горе в планината,
близо някъде или пък на върха,
били съкровищата на земята,
на златото и... на духа. ...

Бели птици, ще си идете и тази есен,
а след вас ще дойде гладна, тъжна зима...
Ще живея пак без капка милостиня
и студ в душата ми ще вее непростимо.
Бели птици, не рисувайте портрета ми несръчно, ...

Две очи влюбено блестят.
Както звездите на небето
вечерта искрят. Моля те и ти така.
Цяла нощ безспирно
ме люби.

Могат, знам, сърцата занемели
пак да се почувстват оцелели,
да литнат на крилете на Пегас,
щом аз съм Ти, ти щом си Аз
и тази гибелна разруха ...

Две птици
Ти търсиш път,
а аз - посока,
ти искаш топла обич,
аз искам двете ти ръце ...

Когато заспиш вечер,
ще прелетя и ще кацна до главата ти,
няма да има кошмари, няма да чувстваш студ.
Парещият ми поглед ще те топли,
ще те прегърна, както никой друг. ...

Една идея се спотайва
там нейде из земята.
Подът леден наблюдава
на статива красотата.
Поглед замечтан, отнесен, ...

Небето плаче,
а сълзите му се стичат по прозореца.
Гледат ме печални
и ме молят да ги пусна вътре.
Небето плаче. ...

Небето си ще кръстя с твойто име.
По някой облак тихо ще ти пратя дъх
за този ден, когато нежно ще си идеш
и лепкава тъга ще постелеш отвън.
И ще те викам. А крилете ще настръхват ...

Зная, че много те огорчих с моята обич изчанчена. Някак стои като уравнение с три неизвестни под радикала и със сгрешен отговор от печатаря.
Сложно е, а така обичам простичките неща, първичните. Не зная защо, всичко държа да усложнявам... Не че държа, просто така се получава. Сега ще си ида, почини ...

O, велико Его ненаситно!
Ти ли нашите дела диктуваш…
Ти ли от човеци ни превръщаш в личности?
И без тебе всъщност колко струваме?
Ти ли правиш ни успели… Преуспяващи? ...

Тъга, самота.
Така е без теб! А с теб
съм в безтегловност.

Хей, малка моя, приказка ще ти разкажа
ще те заведа във непознат за тебе свят,
кога разбойници сред огъня разказвали истории;
във древни времена, когато ставали са чудеса.
Ела при мен, рицарите ти ще видиш, ...

Дали, когато слънцето изгрява
и росата стича се по тихата трева,
а славеят весело припява
своя познат рефрен за любовта -
ти сещаш се за мен... ...

Златен дъжд вали в очите,
поток златен във вените тече
и златни капки по земя се стичат
от рани на разкъсано сърце.
Дъждът в очите преминава в буря, ...

Очите ми
ме молеха да спра...
а аз все синьото
на хоризонта търсех.
Обвила във воали ...

Орисана не с почест и охолство
и даже не с професия престижна,
във роля скромна тя без недоволство
с високо вдигната глава се движи.
На сцената житейска, предрешена ...

Погледът обгръща простора
на онзи миг от вечността,
който царицата природа
отрежда на човешката душа.
Там са мечтите, близки и далечни, ...

Да можеш да раздаваш ти любов,
награда ли е или изпитание?
Да носиш обичта със благослов...
за силните ли е, или за младите?
Преследваме я, търсим я в нощта, ...

Дядо Коледа, прости ми,
много слушах, но сгреших -
като пишех своето име,
буквичките изкривих.
И сега се притеснявам - ...

Сърцето ми. Спира.
Сърцето ми спира -
болен часовник
с механизъм от вени.
А на стрелките - увиснала ...

Крилата ми заякнаха, но престанаха да растат. Сакото ги прикриваше успешно. Когато синът ми ги видя за първи път, реагира така, както би реагирало всяко нормално хлапе и веднага попита:
- И аз ли ще имам такива, когато стана голям?
След като му отговорих отрицателно, той загуби всякакъв интерес към ...

Как мислите, кой е виновен за сламената къщичка - прасенцето или късметът му? Нали първият човек, когото срещнаха прасенцата, носеше слама? Ако той носеше тухли, как ли щеше да се развие приказката? А може би прасенцата трябваше да го подминат като неприемлив вариант?
Лесно е да осъдим прасенцето, н ...

С наведена душа без капка плам,
със изветрели чувства от мъдруване,
шпагати прави в кухнята насам-натам,
а младостта й нявга бе царуване.
С предчувствие за приказни неща, ...

Разкъсана молитва между капки дъжд -
въздишка гърлото задира.
Угасват страстите в последен танц -
в сърцето чувството замира...
Думите били са кратък звън - ...