Залез.
Червеното на убития ден
се разлива по керемидите.
Капчукът кръвопрелива земята -
Възкресение!

Има и такива неща
Мъчителна, тежка самота,
обръща всичко в глухота.
От нийде „слънце не изгрява,
та и мойта улица да огрява“. ...

Техник, творец, изобретател,
оптимист, добряк, приятел.
Щом водата ти подлей,
туй е значи - ВОДОЛЕЙ.
РИБКАТА ни мълчачива ...

Може би аз ще заплача
и ще викам във мрака,
може би ще съжалявам,
може би, но не за теб.
Може би аз ще се смея ...

И няма да те има в небосклона ми.
Хоризонтите счупени хлипат във тъмното.
Моретата чакат своите приливи,
а аз неизбежно сънувам кипариси...
И ми е тихо в очите ти. ...

Скривам те в шепички,
птиченце мило,
крилцето ти слабичко
кой наранил е?!
Кой душицата врабчова ...

ЗАТИШИЕ ПРЕД БУРЯ
Шумният град с шумните улици,
купищата думи,
гласовете на чудовищата
в главата ми ...

Наистина - Христос Възкресе!
Видях го сам по БиТиВи!
А който филма е пропуснал,
той да си вземе ДиВиДи!
Видях на хълма на Голгота, ...

Отмъщение
Отмъщение! Отмъщение!
Съзнанието и сърцето ми крещят едно и също.
А аз стоя и гледам в празнотата на едно нищо.
Вглеждам се по-надълбоко и виждам ...

Понякога не искам да мечтая,
когато нищо пак не трепва във душата.
Началото не виждам... идва края,
а гостенка потропва – самотата.
Отворя ли ù, няма да си тръгне - ...

Здравейте! Аз дишам. Все още съм тук.
И някак небрежно, по детски живея.
Блян сътворявам от форма и звук.
После въздишам и чезна по нея.
Случва се често. Събарям стени. ...

САМОТА
Цвета на очите от небето си взела
и от онова тъжно напролет море.
Снагата ти бялнала, с нозе на газела.
Искам те моя! Като жадно хлапе. ...

Май не разбра - тя каза: "Свърши се"
и... нещо свърши между нас,
и явно нещо в нас се скърши
като ключалка на врата.
Врата, останала да зее ...

И някога, когато се стопят
очите на луната заслепени
от допира на някой бързащ лъч,
минаващ през пътуващото време,
небето ще разкъса свойта плът, ...

Какво ме научи,
никога не забравих, учителю.
Ама ела ме виж пак,
човек не можах да стана, учителю.
Наизуст научих всеки твой урок, ...

Ако беше ме наръгал истински,
“приятелю”,
кръвта поне щеше да се съсири.
.
Ако беше ме убил физически, ...

Обичаш да ме гледаш как не плача, когато сърцето ми е разбито, когато отново умирам, когато всичко губи смисъл, когато болката е твърде много. Обичаш да съм твоят Казанова, да те прелъстявам, а после да си тръгвам, докато ти задъхано ме гледаш, а после пак... и пак... и пак... и пак... Обичам да раз ...

Неистов копнеж
Образ светъл, образ незабравим.
Лице на ангел, душа на демон.
Следвай ме, аз ще те водя,
следвай ме, аз ще те обичам! ...

Тези цветя
са от мъж,
който знае как
да обича.
Той е различен, ...

Къде си тръгнал
В този свят объркан
Стоиш изтръпнал
В костюм изтъркан
Ти ли си това... ...

На себе си сърдита съм сега.
Във мен говорят безнадеждно другите.
И тихо е. И с мислите сама
мечтая си, вторачена във себе си.
И на тишината съм сърдита отсега. ...

Пеещи отблясъци
Когато слънцето надникне зад морето
и нежен лъч плени затворените ти очи,
ти не поглеждай, чувствай го с лицето-
любима моя, в слънчев вихър замълчи. ...

фънк и хип хоп... позитивно сутрешно ностроение от Философист... приятни рими... парче за първо кафе

Тази песен съм написал много отдавна върху текст на М. Панайотова. Текстът ù ме грабна веднага. Където и да се намира тя, ù пожелавам вдъхновение и успехи!

ЦИГАРА С НЕНЕГО
Приятелю, всичко разбирам!
(Как може сърцето да лъже?)
Усещам дъхът ти как спира,
очите как милват ме тъжно! ...

няма връзка
с този номер
ритуално
продължавам да ти звъня
а съзнанието ми ...

Шкафът за обувки беше разположен, както повечето шкафове за обувки, в антрето зад вратата. Вътре винаги беше тъмно, мрачно и въздухът все не достигаше. Обувките обикновено си мълчаха, някои бяха потънали в дълбок летаргичен сън, а други тихичко се прозяваха. Отдавна нямаше какво да си кажат помежду ...