Нощем
Нощем, по покрива на твоята съвест,
се скита моята обич.
Тъй реална, не измислена,
малко тъжна, но истинска. ...

Oчите ми не бяха сини,
нито тъжни - толкоз тъжни не.
Когато си отивам,
вземам всичко
в куфар и сърце, ...

КЪДЕ СИ И КАКВО СИ
Без тебе, самота, до тебе, самота.
Чувство за вина, Несбъднати мечти.
Пътеката, осеяна с цветя.
В небето светлина звучи. ...

Чух безсмъртната песен
на Жар-птица,
и звън тържествен
на камбана бяла,
изгревно прераждаше ...

Екстази
В такава нощ
не може да съм лош!
В екстаз среднощен
аз ще се изгубя! ...

Поисках да ти бъда стряха.
На къщата, която ще строиш.
Но там, под нея вече
и птиците гнезда не вият...
Поисках да ти бъда покрив. ...

Думите вече са излишни,
те отдавна нямат власт над мен…
Аз видях с очи те си,
усетих със сърцето си,
как предаде ме в нощта… ...

на Ванга
Тъй малка, ала светла точица
сред зримия, величествен всемир
съм аз.
А сляпата пророчица ...

Надвиснала
неискренност,
настъпената
радост,
разпиляха цветовете на ...

Разкрий ù мислите си, без да премълчиш
съня, от който в пот облян се будиш.
С потръпващо сърце. Така светът
за нея ще е по-красив и чуден.
Обвий дланта ù с двете си ръце, ...

ТИ
Когато си с мен...
си възторжен и див,
откровено вулгарен,
възбуден, красив... ...

Бях ли това, което исках да бъда,
или забравих се ей така по принуда.
Бях ли момиче за теб, или просто жена,
бях ли?! Кажи, няма нищо, че ще ми тежи.
Бях ли, исках ли да бъда, или съм това, което искат, ...

Дали прогледнах вече, мой ориснико -
ти, който си заложил във матрицата
да търся сред лъжливите ти истини,
тъй както се премята между жиците
сразената от огъня им птица. ...

Виланел ()
Дали със нежен свян да я целуна,
щом срещне ни Венеция с привет
в прегръдките на тихата лагуна?
Отдавайки се смело на Фортуна, ...

Няма да ви занимавам с историята на селото ни, а ще хванем бика за рогата и мъдро ще кажем - каквото било – било! Вече сме модерни и минали през всичко, включително и през ликвидационен съвет, който най-надлежно помете всичко, що имаше в ТКЗС-то. За два-три месеца от него не остана и помен, ако не с ...

Отивам си. И болката е с цвят на смърт.
Смокините обличат бреговете.
Небето се заоблачи – ще има дъжд,
но вероятно ще отмине… и ще светне.
Аз искам стих, единствен и за сбогом. ...

Кажат ли - вече,
че сме в Европа,
мисля си с яд -
дъската им хлопа.
Не са ли чели ...

Звук –
оглася простор
велик,
камбанен звън,
ехти, ...

На гръб понесли тежките самари с камъни,
препускайки, към щастието търсим брод,
децата ни говорят с лакти, непознали словото,
а само на Великден спомняме си... Господ-Бог!
Неверници сме - някой ще извика знаещо, ...

Небето няма похлупак,
щом има ред космически мечти човека,
дори най-заблуденият глупак
потъва нощем в сън, даряващ му утеха...
Когато светят във зениците желания, ...

... нощ безтебна...
Тази нощ съм сред звездите.
В своята къща от думи.
Над Земята със мисъл политай.
И ела... Искам те безумен... ...

Просто...
Срещнах го.
(Валеше дъжд)
Човекът от фантазиите,
'дето съм наричала презрително "момичешки". ...

(по Е. Иванов)
Може Вазов да си чел през ред,
може Йовков да си чел през страница,
за Лилиев да си чул през плет,
ама всяко нещо има граница. ...

Под булото на святост тиха
навлезе с жар и пламък тих.
До мястото със нежност скрита
да стигнеш аз ти позволих.
А дланите ти бяха жадни ...

В името на Любовта дарявам!
За страховете привидно свои забрави,
ела при мен, за миг да чуеш се поспри
и аз ще ти даря най-зелените поляни,
със свежи, дивни цветове обляни. ...

Пътека
За последен път ще излея
светлината, сълзи ще раздавам!
В чаршафите гробна постеля
ще свия за теб на прощаване!... ...

Да
Не всеки огън носи топлина.
Не всяка болка крие самота.
Не всеки поглед лепне от нега.
Не всеки спомен пази радостта. ...